Какво учат сръбските деца за българските Западни покрайнини

Когато сръбските деца стигнат до уроците за Европа след Първата световна война, темата за българските Западни покрайнини не стои като отделен голям раздел. Тя влиза в урока за Ньойския мирен договор и за новото териториално устройство на Балканите след 1918 г.

В сръбския учебен разказ основните названия са Цариброд, днешният Димитровград, Босилеград и териториите по Тимок и в Струмишко. На 27 ноември 1919 г. България подписва Ньойския договор като победена държава. С документа тези райони са предадени на Кралството на сърби, хървати и словенци, наред с други териториални и военни ограничения.

Териториална промяна, а не „изгубена българска земя“

Съществената разлика е в езика. В България понятието „Западни покрайнини“ се използва като историческо и национално обозначение за земи, които са били в границите на българската държава и са предадени след войната. В сръбския учебен и административен разказ водещи са формулировките за територии, присъединени към новосъздаденото кралство, и за утвърждаването на следвоенната граница.

Така ученикът научава, че България губи Цариброд и Босилеград по силата на международен договор, но обикновено не среща българската интерпретация за „бивша българска територия“ като централен извод на урока. Темата е поставена в по-широкия контекст на последиците за България от участието ѝ в Първата световна война.

Какво липсва в общия учебен разказ

В общообразователните сръбски учебници не се отделя значително място на историята на българското население в тези райони, на промяната на училищната и църковната система или на споровете около езика и идентичността. Тези теми се появяват по-подробно в образованието на българското национално малцинство.

Съвременните учебници по история за осми клас са организирани около междувоенния период, Втората световна война, социалистическа Югославия и съвременната епоха. В този модел Ньойският договор е част от общата хронология, а не самостоятелна тема за отношенията между България и Сърбия.

За учениците, които учат на български език, картината е различна само частично. Сръбските учебници се превеждат, но съдържанието следва одобрената от сръбските власти учебна програма. Законът предвижда допълнителни материали по история, география и култура, съобразени с националното малцинство.

„Това са учебници, които е одобрил министърът на просветата на Република Сърбия, само че са преведени на български език“, казва Стефан Стойков от Националния съвет на българското национално малцинство в Сърбия пред БНР.

Проблемът с книгите дълго време е практически, а не само исторически. През 2015 г. започва осигуряването на преведени учебници за основното образование, след години, в които учениците са работили с фотокопия или с книги, внесени от България. В Сърбия днес живеят 12 918 души, заявили българска националност при преброяването през 2022 г., като основните общности са в Босилеград и Димитровград.

Затова отговорът на въпроса какво учат сръбските деца е двоен: в общата сръбска програма те учат за Ньойския договор и за присъединяването на Цариброд и Босилеград към Кралството на сърби, хървати и словенци; децата от българското малцинство имат възможност да добавят към този разказ и собствената си историческа памет.

Източници: БНР, Радио-телевизия Цариброд, Ройтерс