Историята понякога поднася любопитни обрати. Докато днес Тимчо Муцунски настоява България да зачита македонската идентичност и език и защитава позициите на Скопие в отношенията с София, архивни сведения, публикувани в България, връщат вниманието към неговото семейство и към времето, когато дядо му е служил в Българската армия при управлението на цар Борис III.
Според публикация на Lupa.bg от август 2025 г. Ефтим Григоров Муцунов, родом от Берово, е бил на военна служба в щаба на 14-и дивизионен артилерийски полк в Скопие в периода 1942–1944 г. Изданието посочва, че сведенията са установени при проверка в българските исторически архиви. Информацията е препубликувана и от други медии.
Това е конкретен епизод от семейната история на настоящия първи дипломат на Северна Македония, който придобива допълнителен интерес на фона на продължаващите спорове между двете държави за общото им минало.
Две поколения, две различни исторически реалности
Ефтим Муцунов служи в Българската армия във време на драматични промени на Балканите. През 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт, а след разгрома на Югославия и Гърция българската администрация поема управлението на обширни територии, включително голяма част от днешна Северна Македония.
В този контекст в Скопие е разположен 14-и артилерийски полк, част от българската военна структура в региона. Именно в неговия щаб е служил Ефтим Муцунов, според публикуваните архивни сведения.
Службата му продължава до септември 1944 г. — месецът, в който България преживява радикален политически обрат, а военното и международното положение на страната се променя драматично.
За историците подобни документи са важни, защото позволяват да се възстановят биографиите на конкретни хора, живели в епоха на войни, променящи се граници и противопоставящи се национални каузи.
Какво показва архивът — и какво остава въпрос
Според публикацията на Lupa.bg Муцунов е бил редник на срочна служба в щаба на полка до септември 1944 г. Изданието посочва и че той е бил допуснат до служба в щаба като доверено лице на българските власти.
Последният детайл заслужава допълнителна проверка по първичния документ, преди да се правят категорични заключения за отношенията му с военните власти.
Самият факт на службата в Българската армия е исторически значим, но не позволява автоматично да се заключи как Муцунов се е самоопределял национално, нито какви са били личните му убеждения. За подобни изводи са необходими допълнителни биографични свидетелства.
Това разграничение не намалява интереса към архивната находка. Напротив — то поставя историята на семейството в по-широкия контекст на сложните човешки съдби в Македония през XX век.
От армията на цар Борис III до дипломацията на Скопие
Днес Тимчо Муцунски заема една от най-важните позиции в правителството на Северна Македония. Като външен министър той участва в преговорите и политическите спорове с България, включително по темите за македонския език, идентичността и условията за европейската интеграция на страната.
Така семейната история на Муцунски се оказва свързана с един от най-чувствителните въпроси в двустранните отношения: как миналото да бъде изследвано и представяно, без историческите документи да се превръщат в оръжие на съвременната политика.
В България подобни сведения често се възприемат като свидетелство за историческите връзки между населението на днешна Северна Македония и българската държава. В същото време принадлежността на даден човек към армията на определена държава не е достатъчна сама по себе си, за да установи неговата национална идентичност или тази на потомците му.
Именно затова архивните документи трябва да бъдат четени внимателно — като свидетелства за конкретни хора и събития, а не като окончателни присъди над съвременни личности.
Историята, която продължава да разделя София и Скопие
Споровете между България и Северна Македония отдавна надхвърлят въпросите за отделни исторически личности. Те засягат интерпретацията на общото минало, развитието на националните идентичности и начина, по който тези теми се преподават и обсъждат публично.
Случаят с Ефтим Муцунов е още един повод да се припомни колко важни са архивите за разбирането на този период. Те могат да покажат къде е служил един човек, каква длъжност е заемал и в каква историческа обстановка е живял. За да се разбере цялостната му биография обаче, са необходими повече документи и свидетелства.
Историята на дядото на Тимчо Муцунски не дава сама по себе си отговор на всички въпроси за миналото на семейството. Тя обаче показва колко тесни са връзките между личните съдби и бурните събития на Балканите — и защо историческите документи продължават да имат значение в отношенията между България и Северна Македония.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Последния Софиянец
13:53 09.10.2026
2 Айляк
Нормално.
13:55 09.10.2026
3 Кой какъв е
13:57 09.10.2026
4 Петър
13:58 09.10.2026
5 To e ясно
14:07 09.10.2026
6 Стратегически
Коментиран от #12
14:11 09.10.2026
7 Ала, бала ...
14:14 09.10.2026
8 Този коментар е премахнат от модератор.
9 Този коментар е премахнат от модератор.
10 Този коментар е премахнат от модератор.
11 Пенчо
15:57 09.10.2026
12 ИНТЕРЕСНО?
До коментар #6 от "Стратегически":
Не ни трябва да си присъединяваме С. Македония, нека да се учим от чуждите грешки,.... ДА СИ СПОМНИМ, КОЙ, ЗАЩО И КОГА БЕ ПУСНАТА ТУРСКАТА АРМИЯ В КИПЪР?Смятам, че тактиката ни до сега е правилна. Ако имахме подобна и към Северна Добруджа и Южна Тракия, то те нямаше сега да са безвъзвратно загубени за БЪЛГАРСКАТА КАУЗА...
Засега нека ни „мразят”, но всички ние трябва да издигнем авторитета на България на международната сцена. Страната ни да не бъде „позора на семейството” ЕС. Тогава, една авторитетна и просперираща България не би имала проблеми с българомразците в Македония, защото кръвта вода не става....Накратко казано:
Тактиката „ОМРАЗА” за сега е добра, но само като параван и средство за защита на Македония.
Стратегията е „авторитетна и просперираща България” , за да се възроди българщината в Македония.
20:07 09.10.2026