Две бомби със закъснител в Калининска АЕЦ

FLB: Как бракувани украински помпи от Бердянск са преминали символичен „ъпгрейд” в България и са монтирани в 4 енергоблок на Калининска атомна електроцентрала

Автор: СЕРГЕЙ ВОРОНЕЦКИЙ

Когато в четвъртък, 18 юли 2019 г., се появиха първите съобщения за това, че в Калининска атомна електроцентрала се е случила авария с изключване на няколко енергоблока, включително четвърти, в нас се появиха най-лошите предчувствия. И не защото се появи информация за някакъв „червен дим”, а тъй като в социалните мрежи започнаха да се разпространяват призиви децата да се отведат колкото се може по-далеч от АЕЦ. Най-много ни развълнува съдбата на четвърти блок, който е относително нов и се смята за един от най-модерните в света. Подобно на монтираните в централата реактори тип ВВЕР-1000, които са разработени още през 70-те. ВВЕР-1000 са водо-водни енергийни реактори. За разлика от Чернобилската АЕЦ с аварийния ѝ реактор РБМК, този реактор няма графитни компоненти. Плюс, че във ВВЕР, както писа „Московски комсомолец” в репортаж за аварията, са дублирани много от системите за безопасност”.

Но, за съжаление, безопасността на АЕЦ зависи не само от реактора, а и от устройствата, които го обслужват. А на разположение на FLB.Ru дълго преди аварията попаднаха документи, които, по наше мнение, доказват факта, че два от най-важните компоненти на четвърти енергоблок – захранващите помпи на енергийните блокове на АЕЦ тип ПЭА 150-850 са абсолютно менте, сглобено въз основа на брак от Бердянск (Запорожска област, Украйна) и легализирано в България, откъдето те всъщност са и доставени в Калининска АЕЦ.

Общ изглед на Калининска АЕЦ, която през 2018 г. е дала 17,2% от цялата електроенергия, произведена от АЕЦ в страната

Основавайки се на документи, ще разкажем на читателите, като сред тях има както представители на разследващите органи, така и на надзорните органи, как в Калининска АЕЦ, намираща се само на 360 километра от Москва и на 320 километра от Санкт Петербург, е попаднало фалшиво оборудване, предназначено за охлаждащия контур на реактора. Спирането на работата му в случай на повреда може да доведе до ужасна авария, последствията от която могат да засегнат не само Тверска област, но и съседните райони. „Бомбата със закъснител“, както ни се струва след изучаването на документалната основа, е заложена преди десетина години от бързо развиващ се предприемач от Орел в „тясно сътрудничество“ с украински и български „колеги“, които по-скоро трябва да бъдат наричани „ортаци“.

БРАКЪТ ОТ БЕРДЯНСК

Преди дванадесет години заводът в Бердянск „Южхидромаш” е застигнат от криза. През януари 2007 г. Стопанският съд в Запорожска област започва дело за фалита на „Южхидромаш”. На 10 ноември 2008 г. украинският портал „Местни власти” пише: „В предприятието „Южхидромаш” вече е издадена заповед за тридневна работна седмица. Засега така работят само част от служителите. На завода съществено му се налага да пести и от електроенергия.” В предприятието редовно се спира и водата. „Южхидромаш” прави съкращения от всичко и през 2009 г. започва продажба на складови неликвидни стоки, бракувани изделия, които някога клиентите за отказали да закупят.

И не толкова отдавна „Южхидромаш” и бракуваните му изделия „изплуваха”. Миналата година информационна агенция „Орловски новости” посочи данни, които двама бивши заместници на директора на „Хидромаш” ООД (гр. Орел) са предали на правозащитните структури. През 2009 г. техен делови партньор е бил ръководителят на дружество „Хидромаш” ООД (гр. Орел) Олег Анатолиевич Костарев.

Олег Анатолиевич Костарев, директор на „Хидромаш” ООД

Именно той е измислил комбинацията в много хода за доставка в Русия, в частност за Калининска АЕЦ на фалшивите помпи украинско производство. „Всъщност помпите са произведени в Украйна, в Бердянск, в завода на „Южхидромаш” дълго преди доставката, се казва в документа, предаден на прокуратурата и УФСБ (Управление „Федерална служба по сигурност”), но тъй като са брак не са продадени и остават в склада. О. А. Костарев организира покупката им. Самият той няколко пъти пътува до гр. Бердянск, договаря условията с работниците на „Южхидромаш”. Той извършва покупката чрез прехвърляне към офшорни фирми и плащания в брой”.

На 11 март 2009 г. е сключен договор за доставка на „Хидромаш” ООД на две помпи ПэА 150-850, произведени в Бердянск, на обща сума 510 000 американски долара.

Спецификация №1 към договора от 11 март 2009 г.

По молба на украинската страна, в качеството ѝ на предприятието, произвело и доставило помпите, в договора (копие от договора и съпровождащите документи са на разположение на FLB) е посочена офшорна фирма, регистрирана на остров Ман „Dequamerel LTD”.

И СЛЕД ТОВА БЕРДЯНСКИТЕ ПОМПИ ИЗЧЕЗВАТ …

И така, договор № 643/79141672/0062 от 11 март 2009 г. започва с думите: „Dequamerel LTD” („Деквамерел лимитид”), наричано по-нататък „Предприятието”, представлявано от директора си Debora Hamond (Дебора Амонд), действаща въз основа на Устава, от една страна, и „Хидромаш” ООД, Руска Федерация, гр. Орел, наричано по-нататък „Възложител”, представлявано от директора си О. А. Костарев, действащ въз основа на „Възложителя”, от друга страна, сключиха настоящият договор за следното”.

А „следното” е такова: „Деквамерел” доставя на „Хидромаш” определена „стока”, посочена в приложението, и получава за това 510 000 долара. Любопитно е, че „Деквамерел лимитед”, макар и наречено „Предприятието”, не е произвеждало помпи марка ПЭА 150-85, годни за експлоатация в атомните централи, а и няма да произвежда. „Хидромаш” ООД, от своя страна, което се явява „Възложител”, няма атомна централа и дори не е упълномощен доставчик. Договорът донякъде напомня на вица от „дивите деветдесет години”, когато се срещат двама другари и единият казва на другия: „Заменям вагон захар за вагон водка. Трябва ли ти? Другият отговаря: „Разбира се!”. Сключват договор и тръгват да търсят: единият – вагон захар, другият – вагон водка”.

Седалища и реквизити на страните по „помпената сделка”

Договорът си е договор, но фалшивите помпи, които, съдейки по казаното от бивши колеги на О. А. Костарев, са бракувани и не са годни за експлоатация (от това идва и сравнително ниската им стойност) така и не стигат до територията на Русия. Това може категорично да се твърди, като се позоваваме на постановление на Курската митница по дело за административно нарушение, извършено от „Хидромаш” ООД от 3 декември 2018 г., с което разполага FLB. Отделът за валутен контрол и оперативно-следственият отдел на Курската митница, както следва от текста на постановлението, изясняват, че платената стока не е влизала на руска територия, което се потвърждава от анализ на базата данни от „Мониторинг-Анализ БД ДТ”. (стр. 4). На разпитаната Наталия Викторовна Казанцева, работила в „Хидромаш” ООД от 2005 до 2014 г. като началник отдел по външноикономическа дейност „Договорът за доставка на помпите ѝ се сторил подозрителен, тъй като остров Ман е офшорна зона. „Тя, се казва в текста на постановлението, проследявала сроковете за доставка на стоките по въпросния договор. Но в посочените срокове на Дружествата не е доставяна стока. Тя постоянно съобщавала за това на О. А. Костарев, но, вместо да вземат мерки за връщане на паричните средства, служители в митническия отдел изготвят допълнителни споразумения към договора. Тя никога не е виждала оригинал на договора и допълнителните споразумения. През цялото време на работа никой от представителите на Dequamerel LTD не е идвал, а самият О.А. Костарев никога не е пътувал до остров Ман”. (стр. 6)

Най-интересното в процеса на подписване на „допълнителните споразумения“ е, че те са подписани от Костарев, дори когато „Гидромаш“ ООД е в състояние на фалит (от есента на 2014 г. до пролетта на 2019 г.) Правомощията на Костарев са прекратени на 11 ноември 2014 г. (директор е някой си Мизгин). Фирма „Деквармерел лимитид“ е напълно ликвидирана на 15 август 2014 г., за което има удостоверение от адвокатска кантора „Дмитриев и партньори“, получена от синдика на „Хидромаш“ в несъстоятелност през август 2018 г. Така Костарев, без никакви правомощия, през декември 2014 г. от името на „Хидромаш“ ООД подписва допълнителни споразумения за удължаване на сроковете за връщане на паричните средства с вече ликвидираната компания „Деквармерел”!

Всичко това е отразено в решението на Арбитражния съд на Орловска област от 19 март 2019 г. и съвсем скорошното решение на апелативната инстанция в 19-ти Арбитражен апелативен съд (гр. Воронеж) от 25 юли 2019 г. Всички описани документи, включително копия на „допълнителните споразумения”, са на разположение на FLB.

Преведено от бизнес юридически език на обикновен език, всичко това означава следното: помпите за инсталиране в АЕЦ са били поръчани, платени, не са внасяни в Русия, а „Хидромаш“ ООД, представлявано от директора Костарев, имайки възможност да върне пари на руска територия, по някаква причина постоянно удължава сроковете за връщане на платените от него пари, при това често без да има формално право да го направи. В резултат Курската митница налага на „Хидромаш“ глоба в размер 9 624 993 рубли и 43 копейки. А арбитражните инстанции, пред които се жалва „Хидромаш“, само потвърждават тази глоба.

Бердянско-офшорните помпи, платени от Костарев, изчезват, парите не стигат до Русия, но половин милион долара (в брой и по банка) и два многотонни агрегата, та това не е игла в купа сено. Къде са все пак? Ще ги търсим …

БЪЛГАРСКИЯТ ТРАНЗИТ

От сферата на административните нарушения плавно преминаваме в сферата на наказателното производство. Както се оказа, O. A. Костарев се нуждаел от време, за да „изпере“ бердянските помпи, така че не бърза да си общува с оперативните работници митничари и игнорира глобата. На стр. 9 от постановлението на митницата в Курск, която вече нееднократно цитирахме, има фраза: „Според писмото на Управление на Министерство на вътрешните работи на Русия за гр. Орел (изх. № 28/24687 от 07.11.2018 г.) материалът от проверка във връзка с генералния директор на „Хидромаш“ ООД О. А. Костарев на основание престъпление, предвидено в част 1 на чл. 193 от Наказателния кодекс на Руската Федерация ... е изпратен по юрисдикция в Следствен отдел (за Съветски район) на Следствено управление към МВР на Русия за гр. Орел за вземане на решение в съответствие с чл. 144-145 от Наказателно-процесуалния кодекс на Руската федерация”. За да не претоварваме читателите с ненужна информация, нека кажем, че чл. 193 се нарича „Отклонение от изпълнение на задължение за репатриране на парични средства в чуждестранна валута или валута на Руската Федерация” и предвижда до 5 години затвор, а чл. 144-145 от Наказателно-процесуалния кодекс на Руската федерация тълкува въпросите за образуване на наказателни дела.

Но тази възможна престъпност е обикновена дреболия в сравнение с това, в което може да се превърне обикновена покупка на чифт бракувани помпи, чиито следи са внимателно скрити. Съдейки по изявлението до органите на реда, подписано от бившите заместници на Костарев в „Хидромаш“ ООД, работили в периода от 2009 до 2014 г., помпите от Бердянск не са изпратени в Русия, а в България след покупката. Има само една причина: бракуваните помпи с „разрешение за пребиваване” в Бердянск не може да бъдат доставени до нито една руска АЕЦ и трябва да се направи „западен ъпргрейд”, както и да се изфабрикуват съответните съпроводителни документи, а Костарев, слава Богу, вече има сериозен, включително криминален, опит.

В България има предприятие, наречено „Випом” АД (така зловещо на български се пише абревиатурата на малките предприятия), където и попадат фалшивите помпи. Защо точно там? Намерихме отговора и на този въпрос. Пред вас е доклад за дейността на „Випом” за 2013 г. И още на първата страница има важно указание, че 49,14% от акциите на „Випом” са собственост на кипърска компания Pandect company limited, чийто едноличен собственик е вече познатият ни руски гражданин Олег Анатолиевич Костарев! Той също е едноличен собственик и на „Випом” ООД, гр. Москва ...

Фрагмент от отчета за дейността на „Випом” АД с посочване на бенефициентите

Защо, във всеки случай, според бившите му заместници и партньори, Костарев е доставял бракуваните помпи от Бердянск в българския си завод? „По думите на директора на „Випом“ АД, след покупка в Украйна те са изпратени в България, където в завода на „Випом” на помпите се придава търговски вид, поукрасяват се. Нищо повече не е правено с тях, само е поставена табелка, че са произведени от предприятие „Випом“ АД и им отпечатват паспорти.

В предприятието на „Випом” няма оборудване за производство на такива помпи, даващо необходимата точност. В каталозите на произвежданите продукти на „Випом“ АД и на официалния му уебсайт няма и никога не е имало такива помпи.”

Освен това, според изфабрикуваните документи, неръждаемите покрития на „новите“ помпи са били направени в завод в гр. Плевен (България), който от 2009 г. вече дълги години не работи. Независимо от това, помпите са „легализирани” и започва операция по подготовката им за продажба на генералния сертифициран изпълнител ОАО НПО „Хидромаш” (Москва).

А „РОСАТОМ” ИЗОБЩО ПРОВЕРЯВАЛ ЛИ Е ПРОИЗХОДА НА ПОМПИТЕ?

Доколкото знаем, според регламентите на „Росатом”, представителите на клиентите, като вземат предвид най-строгите изисквания за безопасност на закупените продукти, трябва да приемат не само готовото оборудване, но и да проверят целия производствен цикъл, както и, ако има подизпълнители, и тяхното производство също.

Първо, както предполагаме, за ОАО НПО „Хидромаш”, като генерален сертифициран изпълнител, и за „Росатом” като цяло трябва да възникне резонния въпрос: откъде са дошли такива специални продукти в българско предприятие, което няма техническата способност да произвежда помпи за атомни електроцентрали, а произвежда помпи тип ПЕ за електроцентрали (не атомни). А точно захранващи помпи за енергийните блокове на АЕЦ тип ПЭА 150-85 са доставени в Русия от България.

Фрагмент от каталога на захранващите помпи на фирма „Випом“ АД. Сред тях няма помпи тип ПЭА

Вторият въпрос е неръждаемото покритие за тези помпи, което се твърди, че е направено в Плевен, в неработещ завод, и е транспортирано във Видин, където се намира „Випом“. Изглежда никой не е тествал произхода на това покритие.

Подчинените директори на Олег Костирев М. Селютин, Г. Попов и директорът на завод „Випом“ Г. Георгиев разказват, че представителите на възложителя са говорили за това, но след това „те се договорили за пари с приемащите продукцията представители на възложителя ще си затворят очите за всичко това“.

Товарителница за доставката на помпи от Орел за Москва с „обновена” стойност на помпите. Цената е нараснала от 5 до 22 милиона рубли

„Българските помпи” са внесени в Руската федерация на цена от около 5 000 000 рубли, а са продадени на ОАО НПО „Хидромаш” за цена 21 942 000 рубли. След това, с допълнителна надценка от „сертифициран доставчик“ и чрез друг посредник, помпите с напълно неясен произход стигат до Калининска АЕЦ и са инсталирани в машинното отделение на 4 енергоблок на кота 0,0 m, по ред „Б“ в тръбопроводната система за захранване вода до парогенераторите, където те служат за подаване на захранваща вода към парогенераторите при пускане (спиране) на блока и до днес.

Да отбележим, че при определени обстоятелства повредата на тези помпи може да доведе до фатална авария в енергоблока, в който са монтирани.

ТЪРСИ МИТНИЦАТА, ТЪРСИ ПОЛИЦИЯТА…

Правозащитните органи, Орловската областна прокуратура, Управлението на МВР и Управлението на ФСБ за Орловска област, които получават съобщения за възможна доставка на фалшификат в Калининска АЕЦ, естествено са обезпокоени. Не е шега „нов Чернобил” с орловски корени. Тогава всички ще си го получат … И на първо място е пратено запитване в Калининска АЕЦ. На 13 март 2017 г. заместникът на генералния директор – директорът на филиала на „Концерн Росенергоатом” АД „Калининска атомна централа” Виктор Игнатов, работил към този момент в Калининска АЕЦ по-малко от девет месеца, отговаря на орловските сили за сигурност. Отговорът е кратък: „Резултатите от проверката на възможните факти за доставка на помпено оборудване от „Хидромаш“ ООД (гр. Орел, ИНН 5751029965, ООО НПО „Хидромаш” (гр. Москва, ИНН 7725203770), ЗАО „Росхидромаш” (гр. Орел, ИНН 5752021341) за Калининска АЕЦ показват, че с посочените организации не са сключвани договори за доставка на оборудване”.

Отговорът на директора на Калининска АЕЦ: „Не са сключвани договори за доставка на оборудване”.

Такъв формален отговор не се харесал нито на оперативните, нито на надзорната инстанция, и те поискали детайли. И получили от „Росенергоатом” част от необходимите за по-нататъшно разследване материали. Този път отговорът от Калининска АЕЦ бил подписан – от и.д. заместник директор по режима и физическата защита В. В. Базин. От него става известно, че през 2013-2018 г. посочените доставчици не са доставяли оборудване (това е така, доставката е била по-рано). Става известно и това, че договорите за по-ранните доставки са унищожени, тъй като е изтекъл срокът за съхранението им. Въпреки това „българските помпи” са намерени! По думите на Базин „помпите ПЭА 150-85 в количество 2 броя са доставени от ОАО „НИАЭП” на 25.08.2010 г. в съответствие с графика за доставка на оборудване в рамките на договор за строителство на енергоблок № 4 (договор от 26.08.2008 г. № 2008/232/29894). Посочените помпи са произведени от „Випом” АД, гр. Видин, България по заявка на друго ОАО НПО „Хидромаш” (ИНН 7717030298) в рамките на договор между ОАО „НИАЭП” и ОАО НПО „Хидромаш”.

Отговорът на и.д. заместник директор по режима и физическата защита В. В. Базин

Това, строго погледнато, е признание, че в Калининска АЕЦ са доставени помпи, уж произведени от предприятие, което няма физическата и техническата възможност да ги произвежда! И това предприятие се контролира от Олег Костарев, същият предприемач от Орел, който е купил помпите в Бердянск през 2009 г., „ъпгрейднал“ ги е в завода си в България, а след това на 7 юли 2010 г. чрез структурата си ЗАО „Росхидромаш-център“ (виж товарителница № 549/1 от 7 юли 2010 г.) ги е продал на ОАО НПО „Хидромаш”, което пък ги препродава на ОАО „НИИАП”. А на 25 август 2008 г. споменатите продукти са доставени в Калининска АЕЦ, където стават важна част от четвърти енергоблок, пуснат през 2012 г.

Но в действителност това не е всичко. Редакцията разполага с постановление за отказ да се образува наказателно дело, подписано от оперативно упълномощения на групата за икономическа сигурност и антикорупция от полицейско управление в обекта за сигурност на Министерство на вътрешните работи на Русия по ЗАТО Озерни и Солнечний в Тверска област, лейтенант от полицията О. И. Лобанов на 25 ноември 2016 г. В постановление се посочва, че е изпратено запитване до „Концерн Росенергоатом” „Калининска атомна централа” АД, а спрямо Олег Костарев в Министерство на вътрешните работи на Русия за град Орел е изпратено искане да бъде разпитан. Следва констатация на факта: „В момента не са получени отговори на заявката и искането.“ Както често се случва в Русия, се оказа, че „ходи, гони Михаля“. И поради факта, че не са получени отговори на исканията, решават да не наказателно дело!

Постановление за отказ да се образува наказателно дело

И ето един съвсем пресен документ от 14 март 2019 г.: „Заместник-началникът на Торжокски междурегионален следствен отдел към Следствената дирекция на Следствено управление на Руската федерация за област Тверск, подполковник от правосъдието А. Н. Петров, след като разглежда материалите от проверка № 130 пр-19 по съобщението за доставката на фалшиви помпи в Калининска АЕЦ, в крайна сметка решава да откаже да образува наказателно производство по този факт. Открита е прекрасна причина: „Разпореждането на чл. 215 от Наказателния кодекс на Руската федерация предвижда настъпване на наказателна отговорност в случай, че са нарушени правилата за безопасност по време на монтажа, проектирането, изграждането и експлоатацията на обектите от ядрената енергетика, ако това може да доведе до смърт на човек или радиоактивно замърсяване на околната среда, а в този случай липсва състава на горепосоченото престъпление“.

Тоест като загинат хора, като има заразяване или опасност от такова, чак тогава ще започнем да действаме ...

Отговорът на Торжокски отдел към Следствената дирекция на Следствено управление на Руската федерация за област Тверск

Всъщност тогава може просто да няма кой да предприеме действия и да започне наказателно производство. Торжокски междурегионален следствен отдел към следствената дирекция на Върховния административен съд на Руската федерация за област Тверск се намира на 92 километра по въздушна линия от Калининска АЕЦ. Напомняме, че до Москва от Калининска АЕЦ са около 360 километра, до Санкт Петербург – 320, до Твер – 125. И ще имат ли време в Торжок да заведат наказателно производство в случай на авария поради повреда на фалшивите помпи е голям въпрос ...

КРИМИНАЛНИТЕ ДЕЛА НЕ ГОРЯТ…

Агенцията за федерални разследвания на FLB.ru научи ред обстоятелства, свързани с посочената в заявлението до прокуратурата, Управлението на МВР и Управлението на ФСБ за Орловска област информация за това, че гражданинът О. А. Костарев вече е хващан за това, че е ръководил изготвяне на фалшива продукция. Затова той провежда „украинско-българската” сделка от 2010 г. с внимателно вземане предвид на грешките, в резултат на които вече е имало наказателно дело. В съобщението за престъплението се казва: „Това не е първият случай на фалшиви доставки от О. А. Костарев По-рано срещу него е заведено наказателно дело заради доставка на фалшиви продукти на потребителите, извършени са претърсвания, открити са много етикети и паспорти на различни заводи-производители, както и празни етикети и паспортни формуляри. Но след това, по думите му, той е „изкупил делата си“ и „унищожил този бизнес”.

Крайно любопитна история! На 24 юли 2007 г. е образувано наказателно дело № 280610 срещу Олег Анатолиевич Костарев и Владимир Николаевич Яшин, което е разследвано от Следствено управление на следствения отдел към Управление „Вътрешни работи“ за Орловска област. Членът, по който е следствен Костарев, е чл. 180 част 3 от Наказателния кодекс на Руската федерация „Незаконно използване на средства за индивидуализация на стоки (работа, услуги), извършени от група лица, многократно по предварително съгласие“. Санкцията за него е максимум 4 години лишаване от свобода.

И в този случай се появява предприятие, свързано с ядрената индустрия. Сибирски химически комбинат (ФГУП СХК) е създаден през 1949 г. за производство на уран-235 и плутоний-239. Именно на него през 2004 г. гражданинът Костарев, представяйки се за дистрибутор на „Ливхидромаш“ ОАО, продава две фалшиви помпи от марката 1 Д 1600-90 „a“ , През 2006 г. настъпва аварийна ситуация – една от помпите се разваля. През октомври 2006 г. Федералната агенция за атомна енергия изпраща искане до „Ливхидромаш“. Именно тук се изяснява, че такива помпи не се произвеждат в това предприятие и те не са доставяни на Сибирски химически комбинат. В текста на обвинителния акт по делото на Костарев се посочва, че следователите са изяснили: Костарев продава помпи на контролираното от него българско предприятие „Випом” под търговската марка на „Ливхидромаш“ ОАО. Той заедно с обвиняемия по същото дело Яшин заменя фабричните табели за маркировка, други идентификационни данни и изготвя фалшиви паспорти. Доказаната вреда на притежателя на авторските права „Ливхидромаш“ ОАО възлиза на около половин милион рубли, което е крупен размер. Разбира се, това не е печалбата от продажбата на бердянските помпи под прикритието на Випом” за няколко десетки милиона, но все пак е криминално престъпление.

Прокурор Александр Гриньов, потвърдил обвинителното заключение

Разследването върви успешно, обиските, изземванията, разпитите на свидетели са проведени навреме, налице са веществени доказателства. На 28 декември 2007 г. заместник-началникът на Следствена дирекция към следствено управление към МВР за Орловска област, подполковник от правосъдието А.В. Пономарьов подписва обвинителния акт, а на 5 януари 2008 г. прокурорът от Северен район на гр. Орел, старши съветник от правосъдието А. Гриньов го потвърждава. Делото е трябвало да отиде в съда, но не е, то просто изчезнало. От страна на прокурор Гриньов няма какво толкова да се иска, той е подписал заключение, а след това през същата 2008 г. заминал да служи в Рязан (сега е прокурор на област Вологда).

Следователката, водела делото, която така и не могла да разбере, как е могло то да изчезне, по „случайно” съвпадение след някое време заминава да служи заедно с прокурора. А изчезналото дело № 280610, както твърдял Олег Костарев в разговор със свои партньори, той, заедно с гражданина Афиногенов, изгорил. Следствена дирекция към следствено управление към МВР за Орловска област започва проверка във връзка с изчезването на материалите по наказателното дело и сега то се възстановява по частици. Най-важно е, че обвинителният акт е намерен в пълен обем, а в него се съдържат извлечения от показанията на свидетелите, както и таблици със снимки и всички останали, необходими за съда, материали.

1 страница от обвинителния акт по делото на Олег Костарев и Владимир Яшин

Наказателно дело № 280610 е спряно на 29 август 2008 г. и частично възстановено от Следствено управление за Орловска област през 2017 г. По-нататъшната му съдба все още е неизвестна, както е неизвестна и съдбата на високотехнологичното оборудване с повече от съмнителен произход, което има „чисти“ документи, но „мръсна“ история. А животът и здравето на милиони хора може да зависят от работата на това „украинско-българско“ оборудване, доставено в Калининска АЕЦ ...

Превод от руски език за ФАКТИ: Людмила Любомирова Панчева