Анализ: От провала с Италия до възраждането на Лацио: Гатузо преобрази “орлите”

„С болка в сърцето, след като не успяхме да постигнем целта, която си бяхме поставили, слагам край на моя период начело на отбора.“

С тези думи Дженаро Гатузо обяви раздялата си с италианския национален отбор след поредния провал в опита на „адзурите“ да се класират за световно първенство. Италия пропусна Мондиала за трети пореден път, а престоят на специалиста начело на тима остави горчив вкус. Малцина очакваха, че съвсем скоро той ще бъде в центъра на една от най-интересните кампании в Серия А.

Първоначалните сигнали в Лацио също не бяха обнадеждаващи. Отпадането от Купата на Италия срещу Мантова засили съмненията около работата на Гатузо, който и преди това имаше противоречиви периоди в клубове от Гърция, Испания, Франция и Хърватия. Освен това той наследи състав с ограничени възможности и клуб, който изглеждаше далеч от амбициите си.

Днес обаче картината е различна. Лацио се превърна в един от най-трудните за преодоляване отбори в първенството и дори можеше да бъде едноличен лидер, ако Пьотр Зелински не беше донесъл победата на Интер в последните секунди на двубоя с Фиорентина. Въпреки това римляните остават с равен брой точки с лидера и разполагат с най-добрата защита в Серия А, въпреки раздялата с Марио Хила.

Сериозен принос за възхода имат Нуно Тавареш, Кенет Тейлър и Йосип Шутало. Тримата се превърнаха във важни фигури в състава, който вече играе с повече увереност и агресия. Особено впечатляващо е развитието на Тавареш. Португалецът имаше трудности по време на престоя си в Арсенал, но качествата му никога не са били под съмнение. Основният въпрос беше дали ще успее да намери постоянство в представянето си. В Лацио той изглежда все по-близо до тази крачка.

Централният защитник Шутало също намери подходящата среда, за да разгърне потенциала си. След периода в Аякс хърватският защитник пристигна в Рим и изгради отлично партньорство с Оливер Провстгор. Двамата са сред основните причини Лацио да се гордее с най-солидната отбрана в първенството.

Промяната обаче не се изчерпва с индивидуалните изяви. Гатузо успя да наложи колективен стил, основан на висока интензивност, смелост и агресивен футбол. През миналия сезон Лацио често изглеждаше прекалено пасивен, докато сега отборът търси инициативата и не се страхува да влиза в директни сблъсъци със съперниците си. Засега този подход дава резултат поне в първенството.

Предизвикателствата обаче остават. Зимният трансферен прозорец може отново да постави клуба в трудна ситуация, а отношенията между привържениците и президента Клаудио Лотито продължават да бъдат силно обтегнати. Протестите срещу ръководството създават напрежение около отбора точно когато той показва едни от най-добрите си резултати през последните сезони.

Самият Гатузо също не позволява на футболистите си да се увличат по моментните успехи. Преди двубоя с Парма той призна, че има един недостатък: „Не празнувам много, когато нещата вървят добре. Бях такъв и като футболист. Винаги мисля за това, което предстои.“

Тази предпазливост е показателна за характера на треньора. Гатузо дори заяви, че Лацио няма основание да се намира толкова високо в класирането и че основната цел остава запазването на мястото в елита. Привържениците обаче вече имат основания да гледат по-смело към бъдещето. Завръщане в Шампионската лига вече не изглежда като непостижима мечта, а при запазване на настоящото ниво римляните могат да се надяват и на нещо повече.