Лудогорец поддържа българския футбол жив

Отборът на Лудогорец е нещото, което поддържа български футбол жив. За съжаление точно това стана ясно през последните седмици.

Истината е ясна. В момента родният футбол е в истински колапс, обхванал всяка едно негово звено. Националният отбор отдавна е  потънал в посредствеността, към момента няма български футболисти, които да играят в някои от топ отборите на Европа, а вечните емблеми в лицето на грандовете Левски и ЦСКА  са доведени до състояние на непрестанна борба за оцеляване. Реалността е такава, че към момента единствено Лудогорец крепи вярата на българския запалянко към родната игра.

Добър или лош Кирил Домусчиев създаде от нищото клуб на европейско ниво. Той не просто вложи пари в този отбор, а показа как те да трябва да бъдат харчени. Много хора описват Лудогорец като някаква черна зла сила, нахлула в родния футбол с неизчерпаем бюджет, която с финансовата си мощ мачка легитимните футболни величия. Проблемът обаче е, че Лудгоорец не е първият отбор у нас, който има щастието да се развива с много пари. Това обаче е първият отбор, чието ръководство знае как да харчи тези пари. А оказва се, че във футбола е изключително важно това как харчиш парите си.

През последните десетилетия има примери на няколко отбора, които имаха неограничени финансови възможности, но така и не успяха да постигнат успехите на клуба от Разград. В началото на това хилядолетие в Левски се радваха на огромните пари, отпускани от Майкъл Чорни. Отборът можеше да си позволи да привлече наистина невероятно класни за родните стандарти играчи,  но въпреки това не постигна големи успехи навън. Той игра на няколко пъти в евротурнирите през пролетта, но това си бяха периодични проблясъци. Впоследствие от ЦСКА пък се радваха на финансовия гръб на Васил Божков. От това време „червените“ помнят паметните победи над Ливърпул и Байер Леверкузен, които обаче така и не доведоха до по-трайно тяхно присъствие на европейската сцена. Най-фрапантен е случаят с Черноморец Бургас, в който между 2008 и 2010 Митко Събев вложи десетки милиони, от които не произлезе нищо.  Тогава Красимир Балъков и Фреди Бобич постоянно водеха уж доказани футболисти от целия свят и въпреки това не успяха да доведат отбора дори до класиране в първата тройка.

На Домусчиев трябва да му се признае едно. Той знае как да върти бизнес, дори от футбола. Бизнесменът не крие, че управлява Лудогорец като фирма. В нея той инвестира пари по начин, по който да е сигурно, че те могат да бъдат върнати. Истината е, че отборът от Разград  разполага с бюджет, с който са разполагали много други български тимове, които обаче никога не са постигали подобни успехи. В Разград работят по ясен европейски модел. Има един собственик, който сe грижи за финансовата и маркетинговата част. След него е спортният директор, който движи организационния процес, а след това е треньорът, който контролира спортно-техническата част. Още в началото беше наложен ясен стил на игра, който не бе променен от нито един треньор, а беше винаги доразвиван. В Лудогорец се инвестират сериозни средства, но по начин, по който те да бъдат върнати. Привличането на скъпи чужденци се оправдава с пробива в европейските турнири, от които парите се избиват. Да не говорим, че сега тепърва тези чужденци ще бъдат продавани на сериозни европейски цени.

Към момента има доста нападки към Кирил Домусчиев, за това, че си позволява да използва влиянието си в БФС, за да улеснява тима си в родното първенство. Пример е прословутият скандал с ЦСКА, за това кога да бъде назначен мача между двата отбора. От ръководството на „червените“ не искаха да играят в петък следобед, защото смятаха, че това ще възпрепятства идването на повече фенове на стадиона. В същото време от Лудогорец искаха с ден повече почивка преди мача с Ливърпул от Шампионската лига. Целият този спор обаче изглеждаше като буря в чаша вода, причинена основно от БФС.  Очертава се дните около 21-ви ноември да не са от най-студените и спокойно срещата можеше да бъде назначена за вечерните часове на петъчния ден, което удовлетворяваше всички. Интересното е, че  сякаш в един момент и от Лудогорец се усетиха, че нагнетяват излишно напрежение около себе си и набързо приеха срещата да се играе в събота.

Реалността е такава, че имиджът на клуба не винаги е бил от най-бляскавите. Все още има съмнения, че ръководните фактори в него са способни да влияят на решенията на БФС и че понякога бизнесът взима връх над футбола.  Става въпрос за това, как когато ти трябват фенове на стадиона Лудогорец е национална кауза, а когато те са ти гарантирани изведнъж се превръща във фирма. На този етап обаче това сякаш няма значение.

Повечето български фенове са изцяло позитивно настроени към „зелените“. Това и няма как да е иначе, след като към момента те са единственият български отбор, способен да представи продукт на европейски ниво у нас.  Има и някаква истина в това, че от неговото ръководство понякога успяват да въздействат на БФС, но това дълги години наред правиха и Левски и  ЦСКА.

Трябва да си кажем, че в тези дни на футболен упадък у нас е добре, че си имаме един бляскав стикер като Лудогорец. Ясно е, че този тим няма как да достигне влиянието и традициите на Левски и ЦСКА, но към този момент само той придава чувството за нещо качествено у родния фен. За съжаление към този момент нашият футбол има само едно лице за пред Европа и харесва ли ни или не, това е отборът на Лудогорец.