2015-та за Литекс и Лудогорец

Всеки фен на футбола у нас е до болка запознат с вечното съперничество между ЦСКА и Левски. Двата български гранда са утвърдени хегемони в почти всеки български спорт, или поне така бе до скоро. 

През последните две десетилетия сред топ отборите на родната футболна карта се появиха Литекс и Лудогорец, които бързо се превърнаха в най-сериозните съперници на столичните първенци. Ловчанлии и разградчани разчитат на едни от най-големите благоволители във футбола у нас - Гриша Ганчев и Кирил Домусчиев.

Проектите им се развиваха повече от успешно - хубави стадиони, едни от най-добрите детско-юношески школи у нас, бяха привлечени качествени чуждестранни играчи, а успехите не закъсняха. В последните шест сезона ЦСКА и Левски дори не са "помирисвали" титла - две отидоха при "оранжевите" и четири при "орлите". 

Два видни примера как добре обезпечените финансово футболни клубове могат лесно да вървят напред в 21-ви век. 

Но целият този възход сякаш позатихна малко по малко и през 2015-та година това се видя ясно. И тук не става въпрос само за краха, който Литекс и Лудогорец претърпяха в европейските клубни турнири това лято, а той бе повече от срамен. 

Лудогорец грохна още във втория квалификационен кръг на Шампионската лига срещу нечувания молдовски тим на Милсами. На фона на многомилионната селекция и "амбиции до небето" след страхотното представяне в групите през изминалия сезон, две загуби от незнаен тим са си ужасяващи. Литекс също бе доста далеч от силния дух, който показваше срещу силните в "А" група преди това и на свой ред закономерно отпадна рано-рано. 

Спечелването на титлата за Лудогорец през сезон 2014-15 бе до известна степен... формалност. Тимът на Кирил Домусчиев не срещна особено жестока конкуренция в лицето на друг отбор и още веднъж си проправи път до върха в българския футбол. Именно това е една от причините "орлите" да не са вече онова "стращилище", в което се превърнаха за отрицателно време. Те сякаш са абонирани като шампион, а оттук-нататък формата им спадна драстично. Пестеливи, без особени усилия те опазиха първото място до края. Българският футбол, изживяващ най-лошите си години, ги повлече със себе си. 

Можем спокойно да припознаем родната "А" група в онази приказка: "Защо над българския казан в Ада няма дявол с тризъбец, както над другите. Защото винаги ще се намери някой свой, който да дръпне другия обратно в огъня.

Това сякаш стана и с Литекс в последно време. Тимът на Гриша Ганчев позагуби блясъка на всички онези таланти, които школата в Ловеч бълва. От силен, балансиран тим, Литекс се превърна в отбор, който разчита на един-единствен футболист - колумбиеца Данило Асприля, чиято съдба пък най-вероятно е свързана с продажба в чужбина.

"Оранжевите" стигнаха дъното, когато бяха изхвърлени от шампионата, след като изпълнителният директор Стойчо Стоилов извади на полувремето деветимата, останали срещу Левски на "Герена". Ловчанлии бяха замесени в серия скандали мачове, в които съдийските комисии бяха главни герои. Така, вместо за красиви попадения, виртуозни финтове и качествена игра, все по-често и по-често се говори за уредени срещи, черно тото, некадърни рефери, "гнили" ръководни органи. 

През 2015-та, Литекс и Лудогорец са поредното олицетворение на марката "български футбол". Същият този настоящ "български футбол", дълбоко утвърдил се в съзнанията на феновете като "умиращ".