Last news in Fakti

15 Февруари, 2021 14:57 9 178 12

Ужасяващ разказ за смъртта на Атанас Скатов

  • атанас скатов-
  • алпинизъм-
  • к2-
  • елиа сайкали

Елиа Сайкали е бил пряк свидетел на случилото се и разкрива, че тялото на българския катерач е прелетяло над главата му

Ужасяващ разказ за смъртта на Атанас Скатов - 1

Емоционален разказ за трагичния инцидент с българина Атанас Скатов написа канадският алпинист, приключенец и филмов режисьор - Елиа Сайкали в личния си сайт, пише Монитор. Той е бил пряк свидетел на случилото се и разкрива, че тялото на българския катерач е прелетяло над главата му.

Сайкали се върна към събитията от нощта на 4 февруари и сутринта на 5 февруари, когато загина Скатов, и подчертава, че никой не е видял какво точно се е случило, за да се стигне до фаталния полет на българина в бездната.

"Това, което чувахме по радиото в нощта на 4 февруари бе притеснително. „Този ще се самоубие“, каза един алпинист за друг, който бе решен да опита да изкачи върха.

Имаше около 25 човека в лагер 3. Алпинистите бяха принудени да се тъпчат като сардини по палатките. Ние трябваше да сме с тях в собствена палатка, но благодарение на съдбата имахме проблем с кислорода. Този, който поръчахме, не бе там, където трябваше. Поръчахме 6 бутилки и всички трябваше да са на едно място. Просто не бяха там, където трябваше да бъдат.

Пристигнахме прекалено късно под К2 и изпълнявахме план за бърза аклиматизация, който се основава 100% на допълнителен кислород, така че знаехме, че сме мъртви, ако продължим по-нагоре от лагер 3. Затова се отказахме от нашето изкачване и снимане на филм. Заради грешка в логистиката. Не беше наша, но може би това спаси живота ни. Слязохме към японския лагер 3 и разгърнахме палатката при бруталната температура от минус 35 градуса. Газовите ни котлони едва работеха, за да разтопим лед. Единственото ни спасение бе топлината, която произвеждат три тела, покрити само от елементите на найлоново облекло. Но при нас бе „Дисниленд“ спрямо това, което се случваше по-нагоре“, описва ситуацията Елиа Сайкали и цитира:

„Не си чувствам пръстите на краката. Не съм се преобличал и замръзвам.“ „Защо по дяволите няма повече палатки тук.“ Това са част от репликите, които се чуват по радиото.

„Ние бяхме ядосани заради кислорода, но имахме достатъчно опит, за да приемем, че няма какво да се направи. Нашата експедиция приключи. Сега говорехме за оцеляване. Ние се бяхме позиционирали само за 2,5 седмици, за да опитаме да последваме нашите герои Али Садпара, неговият син Саджид и Джон Снори в техния опит да изкачат К2. Беше доста амбициозен плат, след като те бяха в планината от 5 декември, добре аклиматизирани. Но и ние бяхме там с нашите 15 години опит, готови да снимаме до най-високата точка, или пък да се обърнем във всеки един момент. Около 11 вечерта изключихме радиото, за да пестим от батерията му и се предадохме на тежката зимна вечер. Знаехме, че няма да разберем какво е станало с нашите приятели до следващия ден. Сигурни бяхме, че те са си самодостатъчни и знаехме, че са най-силният и най-опитният екип. Вярвахме, че всичко е в ръцете на техния огромен опит, воля и решителност. На другата сутрин започнахме да слизаме около 10 часа сутринта. Вече бях ударен точно по главата от камък, който можеше да ме убие. Заради това бях свръхпредпазлив надолу.

Много е трудно да избереш въже, когато слизаш от К2. Има прекалено много стари. Трябва да си внимателен и сигурен, защото вземеш ли грешното решение, въжето няма да издържи и си мъртъв. Заради това за мен слизането бе внимателно и пресметнато три пъти. Когато се съмнявах в някое, се вързвах в няколко и разчитахме на това, което изглежда ново. Трябва да благодаря на моя приятел и партньор в катеренето Пасанг Каджи Шерпа, който ми помагаше да прегледам всяко едно въже. Малко под Черната пирамида, докато правехме вертикален рапел и бяхме дали живота си на едно въже, едно тяло прелетя над мен от нищото. Нямаше предупреждение. Нямаше викове. Нямаше звук. Само ужасяващата гледка на един човек, с червено яке, който прелита над главата ти. Изкрещях от ужас. „По дяволите. О, не. Дявол да го вземе!“

Това бе Атанас Скатов. Прелетя на сантиметри от главата на Пасанг Каджи. Гледах 5-10 секунди, докато той се търкаляше и преобръщаше по твърдите ледени наклони на К2. Първата ми мисъл бе, че приятелката му Шени е в базовия лагер. Тя съпровождаше Атанас в приключението му към втория по височина връх на света. И че ще бъде разбита от тази новина. Както и много други. Това, което се случи с Атанас, е най-големият ужас за катерача. В някакъв момент тялото на Атанас излетя от костюма му. Той продължи да пада към подножието на К2. А екипът остана някъде между японски лагер 3 и лагер 1.

Лакпа Денди, партньорът и шерп на Атанас, бе в тих (контролиран) ужас. Бяхме първите, които го видяха след инцидента. Лакпа ни показа видео, което е направил моменти преди падането. Атанас изглеждаше стабилен на него. Той се бе вързал към обезопасителното въже и използваше своето ATC устройство, за да слиза по фиксираните линии. Нямаше нищо необикновено във видеото.

Бил съм на експедиции с Лакпа и той е един от най-милите и компетентни катерачи там. Знаех, че страда от загубата на своя приятел и клиент. Чувствах се ужасно за него, нямаше какво по-лошо да се случи. „В един момент Атанас беше там, в следващия го нямаше“, каза Лакпа.

Не е възможно да се обясни точно какво е станало, защото няма свидетели на серията от действия на Атанас преди падането. Спекулира се, че има грешка при прехвърляне на въжетата. Моментът, в който се откачаш от него и оставяш цялата си тежест, разчиташ на факта, че не си направил грешка. Защото, ако си, си мъртъв. Бил съм в такава ситуация много пъти. Тройно проверявах да не направя грешка. Атанас може да е направил такава, но никой не може да потвърди това. Защото няма свидетели на това, което се е случило.

Не познавах Атанас. Виждали сме се няколко пъти в базовия лагер и в лагер 2. Последният път, в който го видях, ми махна през процепа на палатката и ме поздрави. Атанас ме интересуваше много заради инцидента с българина Иван Томов, който загуби живота си под Лхотце през 2019 г. Ходих два пъти до България, за да се видя с родителите му, да им разкажа историята на Иван и да им помогна да почетат живота на сина си. По ирония на съдбата, Али Садпара бе главният свидетел за последните мигове от живота на Иван, защото са били в една палатка преди смъртта му. Интервюирах Али точно преди да изчезне под К2. За съжаление още един българин загина, а това е толкова близо до дома ми.

По мое скромно мнение, от това, което разбрах и видях от Лакпа, инцидентът с Атанас е наистина инцидент. Може би наистина е направил грешка, докато е сменял въжето, което струва живота му. „Шени (приятелката на Атанас) ме пита за въжето. Казах, че не е скъсано. Слязох по същото въже“, казал Лакпа Денди.

Почивай в мир, Атанас.“


Поставете оценка:
Оценка 3.9 от 12 гласа.



Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 2 Винкел

    36 0 Отговор
    Ти нали си седиш?
    Бог да го прости Атанас Скатов!
  • 3 Ало плюньо

    30 9 Отговор

    До коментар #1 от "Реалист":

    Цял живот ще си мишка и ще си мислиш какво ли вижда от покрива котката!

    Коментиран от #6, #7

  • 4 Аман

    4 18 Отговор
    От СкОтов
  • 5 ПЕНКО

    14 2 Отговор
    ОТ КАДЕ ИДВА БОЛЕЗНЕНАТА АМБИЦИОЗНОСТ НА НЯКОИ ОТ ДЕЦАТА НИ -КАТО СКАТОВ ??????????? СЕМЕЙСТВО -УЧИЛИЩЕ ИЛИ ОТ ХРАНАТА ---ОТ КЪДЕ ??? БАЯ НАРОД Е "ПОКОРИЛ " НАЙ-ВИСОКИТЕ ВЪРХОВЕ НАД 8000 М- 43 МА !!! А , КОЛКО ПОЖАРНИКАРИ СА ЗАГИНАЛИ ЗА ДА СПАСЯТ ЖИВОТ ??????
  • 6 Иванов

    14 5 Отговор

    До коментар #3 от "Ало плюньо":

    Абе, не е точно така, господине, ама както и да е ... Живота е най-ценното нещо - неповторим, незаменим, без втори епизод. Разбираш ли? По-добре си изгледай децата - радвай им се, гледай ги как растат, изучи ги, радвай се на техните успехи, радвай се на внуци... Та какво казваш за мишките и котките?

    Коментиран от #8

  • 7 А КАКВО СИ МИСЛИ

    9 5 Отговор

    До коментар #3 от "Ало плюньо":

    КОТКАТА КАТО РАЗБЕРЕ ,ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА СЛЕЗЕ ОТ ПОКРИВА!!!!???
  • 8 Осъзнай се

    11 4 Отговор

    До коментар #6 от "Иванов":

    И ти ще умреш. Не се радвай толкова, че друг е умрял докато прави това за което мечтае. Това е неговия път.....
  • 9 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 10 вдовец

    8 8 Отговор
    каквото търсили - намерили ! стига вече с тези малоумници ! какво ценно са създали !!???

    Коментиран от #11

  • 11 стоян георгиев

    3 2 Отговор

    До коментар #10 от "вдовец":

    интересно що ми изтриха поста ,а този под мен и подобни нему стоят?факти не ели време да спрете гаврата от хеитърите с един достоен човек и паметта му?
  • 12 всички сме прах

    5 1 Отговор
    Инцидентите стават когато Снежният човек не желае среща с нежния човек.