Краят на ерата Барселона

Барселона вече официално не е най-добрият отбор в света, това стана ясно след разгрома, който каталунците отнесоха от отбора на Байерн Мюнхен. На Алианц Арена, светът видя Барселона в светлина, в каквато едва ли някой си е мислил, че ще види в скоро време. Каталунците бяха безидейни, неориентирани, дори безпомощни. Вълшебният им до скоро стил беше скучен, придвидим и неефективен. Просто Барса вече не е онази футболна енигма, караща всички съперници да треперят от страх, само при мисълта, че е възможно да се изправят срещу нея.

Сривът на "блаугранас", обаче не започва от този мач, той всъщност започна още от миналата година, на онзи полуфинал на Камп Ноу, в който Челси обърнаха Меси и компания от два на нула до два на два с човек по-малко. Още тогава си пролича, че Барселона вече е разгадаема, че европейските отбори вече знаят как да и противодействат и, че златните години вече са към края си. Привържениците на каталунците, обаче се успокояваха с мисълта, че Челси са отстранили любимците им със супер защитна игра и късмет, като въпреки всичко не са ги надиграли.

Факт е, че тогава почти цялата футболна общественост вярваше, че няма как футболистите на Барселона да бъдат надиграни или обезличени в даден мач, като единственият начин те да бъдат победени е чрез забъркване на бетон пред вратата и молитви за късмет в атака. Този сезон това беше опровергано. Европейските грандове вече излизат преспокойни срещу Барса, няма го онзи страх от съперника и нагласата да играеш за да паднеш с по-малко. Сега съперниците на каталунците излизат на терена за да се надиграват с тях и твърде често успяват да го постигнат. Факт е, че още в групите на Шампионската   лига Барселона загуби от Селтик в Шотландия.

На осмина финалите каталунците бяха като попарени в Милано, където Милан не само,че ги победи с 2:0, но ги надигра без да се впуска в глуха защита. Срещу ПСЖ, пък каталунците трепериха до самия край на реванша на Камп Ноу, като в крайна сметка ги отстраниха след два хикса, с повече голове на чужд терен, без да са ги победили и честно казано, без да са ги надиграли. Реално в турнира, Барселона приличаше на себе си само в реванша срещу Милан, където пометоха росонерите с 4:0.  Това беше единственият момент в който Барса показа от магията си, като реално не успя да впечатли в който и да е от останалите си мачове.

След мача с Байерн, обаче стана  ясен и големият проблем на каталунците, те просто нямат план Б. От близо десет години  те практикуват едни и същи схеми и стил на игра. Прословутото 4-3-3, с постоянно владеене на топката, чрез непрекъснати къси пасове по земя и достигане до гол след постепенна атака и пресиране на противника още в неговата половина. Това е философия, налагана от Йохан Кройф  в началото на  90-те години, когато той беше  треньор на "дрийм тийма" на каталунците в който играеха Стоичков, Лаудруп, Гуардиола и Куман.

От тогава на сам, този стил се развиваше и еволюираше, докато водеше Барселона по пътя на абсолютната доминация. Плодовете на тази философия в крайна сметка обра Франк Рийкард. Той успя да събере перфектните футболисти за стила на игра на Барселона, като даде началото на легендата за непобедимата Барса. Той беше  треньор на отбор, в който блестяха Роналдиньо, Ето о и Деко. Отбор, който показа на Европа съвсем нов начин, по който може да се играе футбол. Феноменално владеене на топката, безпогрешни пасове, преса на противника още в неговата половина и убийствена ефективност в атака.
 Още тогава футболните хора бяха поразени от невероятната Барселона и твърдяха, че това е може би най-добрият футболен отбор в цялата история на спорта.

Те обаче бяха опровергани няколко години по-късно, отново от Барселона, този път водена от Хосеп Гуардиола, в чиито редици и днес блестят Иниеста, Шави, Пике, Пуьол и супер звездата Меси. Това е поколение на Барселона, спечелило два пъти Шампионската лига, три пъти титлата на Испания и победило абсолютно всички грандове на стария континент. Стилът на този отбор се смяташе за неразгадем, а тези футболисти за непобедими в тази си конфигурация.
    
 На това твърдение, обаче беше сложен край. Първо това направи Челси, отстранявайки каталунците от Шампионската лига миналата година, а впоследствие и Реал Мадрид, които вече редовно побеждават и надиграват каталунците, като в последните си 6 мача срещу тях, Реал имат две равенства и четири победи. Непобедимата до скоро схема на игра на Барса вече не е проблем. Каталунците не са достатъчно разнообразни, като ако даден мач им се закучи, те просто няма как да променят цялостния си стил на игра. Продължителното владеене на топката, вече не е особен проблем на противниците на „блаугранас“, като те просто адаптират играта си към бързи контра-атаки и чисто физическо противопоставяне в халфовата линия.

Това направиха и футболистите на Байерн, които наложиха чисто физическа доминация в средата на терена и не позволиха на Шави и Иниеста да разгърнат конструктивните си качества в халфовата линия. Швайнщайгер и Мартинес  разрушиха връзката между халфове и нападатели, а с това разрушиха и цялостната игра на испанците. Видя се още, че Барселона е отчайващо зависима от формата на Лео Меси, който въпреки, че е гениален нападател и може би най-техничният футболист в света, е такъв тип играч, че трудно може да покаже качествата си, без подкрепата на халфовата линия зад себе си.

А в случай, че играта просто не му тръгне, сякаш всички играчи на Барса са като попарени и не знаят какво да правят в нападение. Поразително беше и това, че по време на мача Тито Виланова просто нямаше какво да направи за да противодейства на баварците, като всяка негова смяна се губеше в общата несъстоятелност на отбора.

От Барселона трябва да разберат, че им е нужна промяна. Трябва да разберат, че останалите европейски грандове вече разгадаха стила им и много добре знаят как да им се противопоставят. Каталунците имат нужда от нови попълнения. В редиците си те са събрали твърде много офанзивни и креативни футболисти, но нямат нито един типичен разбивач и чист опорен халф, може би с изключение на Бускетс.  Време е Барселона да разнообразят стила си и да станат по-комплексни, иначе славната им доминация ще остане само спомен.