Изминалият футболен уикенд бе много странен. Марио Балотели изпусна дузпа, Барселона спечели мач с владеене на топката едва 46%, а Манчестър Юнайтед загуби по катастрофален начин градското дерби срещу Сити. Поражението само по себе си не е най-странното нещо на света. Невъзможно бе за разбиране поведението на „Червените дяволи“, които играха като новак във Висшата лига, а не като настоящ шампион.
След мача на дневен въпрос стоеше един важен въпрос – дали Юнайтед и Сити в действителност са преки съперници за челните места в крайното класиране. Защото тимът на Дейвид Мойс с нищо не показа, че има качествата да влезе в топ 4, още по-малко да се бори за титлата.
„Гражданите“ ги превъзхождаха във всяко едно отношение – бързина, техника, умение пред гола, мотивация.
Само пет мача бяха необходими на Мойс, за да каже „сбогом“ на титлата. „Червените дяволи“ взеха само две победи, а неумението на бившия треньор на Евертън да печели „големи“ мачове си пролича още в началото на шампионата.
Пристигането на Маруан Фелайни в последния ден на трансферния прозорец бе удар в десетката, но халфовата линия на Юнайтед изостава значително по качество от тези на Сити, Тотнъм, Арсенал и Челси.
Ако иска да избегне тотална катастрофа, Мойс трябва да промени нещо в манталитета на тима, и най-вече своя. Защото Юнайтед е марка, Юнайтед е символ на победата. А когато начело на тима е треньор без спечелен трофей (значим) в кариерата си, ситуацията може да се окаже пагубна.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА