Селекционерът на България разкри цялата истина за ЦСКА

Селекционерът на мъжкия национален отбор по баскетбол Росен Барчовски беше специален гост в подкаста на Sesame НБЛ – „Crossover“, където говори по доста любопитни теми, една от които – какво се случи с ЦСКА.

Ето и цялата истина около „армейците“, разказана от бившия старши треньор на столичния тим.

„Ще бъда максимално откровен, въпреки че темата ми е неприятна. А и мисля, че поговорихме доста. Първо имаше вариант да продължим последния сезон 2023/2024 с много усилия, с намаляване на заплати, с орязване на други разходи и т.н., в същия състав, в който започнахме и който беше на 1 точка разлика от Черноморец точно на Нова година, когато ни съобщиха, че парите още за втората година ще бъдат намалени, а за третата ще бъдат спрени. И там имахме разминавания с президента на клуба Роберт Гергов. Сашо Чакмаков и аз искахме да направим максимални усилия – да говорим с играчите за доброволно намаляване на заплатите, забавяне, ако трябва, орязване на всякакви разходи с цел да запазим този състав, който беше направен за шампионска титла. Той беше прав човекът, той е изпълнителен директор т.нар. МОЛ и държеше всичко да е нормално.

Смятам, че завършихме достойно. Не нарушихме системата, първенството, не излязохме от него, но аз си знам какво ми е било. Всеки мач беше мъка и когато си тръгнал с амбиция да вървиш към първо място, а се бориш за оцеляване, е безкрайно неприятно. Това беше втората година. Лично на мен ми се искаше да не излизаме от Националната баскетболна лига, а отборът да остане макар и с юношеския състав, който се класира втори в България, игра на финал с Балкан и то много добре. Почти половината момчета бяха при мен в мъжкия отбор. Това нещо е правено много пъти. Най-прясно е с Варна. На базата на отбор, който имаш – млад отбор, да се играе, макар и да падаш, за да спечелиш време, за да търсиш отнякъде спонсориране. За ЦСКА рано или късно се намира, но и тук имаше разминаване и в края на краищата изчезнахме. Изчезнаха едни усилия, не говоря за цялата история на ЦСКА от 1948 година, но говоря за усилията на Сашо Чакмаков и Роберт Гергов да построят от нищото клуба, както се прави – собствена зала, собствен дом. С много усилия, парите там са огромни, въпреки че тя е собственост на Министерството на Младежта и Спорта, но от там няма никакви грижи. Но това нещо беше направено – една прилична за София зала, малка като капацитет, но това е, което има и цяла една академия – от най-малките до юноши. И върху тази основа се стъпи с мъжки отбор.

Когато ме поканиха, бях на работа във федерацията преди две години, не съм се замислял и две секунди. Проектът беше минимум тригодишен в разговора с основния спонсор Цветомир Найденов. Проектът беше тригодишен като договор, но разговорите бяха в перспектива. Ходихме на един мач в Атина между Олимпиакос и Фенербахче, той беше много впечатлен и говорихме за европроекти. Всичко това нещо изчезна. Каква е точно причината, има някакво обяснение, за което можете да питате него, той най-добре ще каже, но това е резултатът. И когато едно нещо изчезне, да се възстанови е много тежко. А и почти всички млади и талантливи играчи заминаха нанякъде. Имаше млади момчета като Виктор Гергов, Дамян Минков, Иван Димитров, имаха сериозна роля и около тях можеше да се върти, но това е положението. Възстановяването ще е много тежко. Не казвам, че няма да стане, но гледам, че и от школата едни от най-талантливите момчета отиват по разни други отбори. Трудна работа, неприятно ми е много, но не ми е за първи път.

Реално, в момента аз не съм част от ръководството на клуба, аз съм свързан емоционално с този клуб. Реално, само Роберт Гергов се занимава, Сашо Чакмаков се отдръпна. Амбициите му бяха едни, а неговата помощ е безценна – в залата, в подсигуряване на финанси, за спонсори, за подрастващи и сега не мисля, че се прави нещо. Чух едно интервю на Роберт, че догодина ще има мъжки отбор, но това го смятам само като пожелание, нищо реално не знам. Не искам да съм песимист, дано се случи. Но, за да се случи трябва страхотна работа от сега – много контакти, много разговори, но и отдолу. Ти не можеш да дойдеш и да кажеш – „Елате, ако обичате да дадете 1 млн. ама нямаме никакъв отбор, сега ще съберем чужденци, ще съберем българи. Когато аз започнах преди две години и започнах селекцията...еми много беше трудно. Много от българите, които са най-опитните – Чавдар Костов, Сашо Янев не успях да ги привлека, защото те не бяха и сигурни. Лесно се отива в Рилски спортист или в Балкан, където години наред има стабилност, амбиции, редовно плащане и условия. А е много трудно, когато някой се появи и всички изчакват. Ти трябва да направиш нещо стабилно, за да могат да дойдат, говоря за българите. Силен отбор без българи не става.

Ако не беше Тити, нямаше да го има Левски. Неговите усилия са безгранични, само той си знае какво се прави само и само да го има. Има дълги периоди, в които играят без заплати, със задължения назад, задължения към квартири, към този и онзи, но отборът оцелява благодарение на неговите амбиции да го има. Много важни фактори бяха Златин Георгиев и Асен Великов, към тях мога да прибавя и Лъчко Димитров, които остана верни. Около тях се появиха и младите момчета от Левски. Това е шанс за младите, защото да съм честен, когато има пари младите по-трудно играят. Това е навсякъде. Това е шанс, там играят млади и талантливи момчета. Предполагам, че го оценяват това нещо. Генерално за българския баскетбол е добре, но без Левски и ЦСКА... Където и да гостуват тези два отбора, това е някакъв вид празник за града – за Варна, за Бургас, за Стара Загора, за Плевен и т.н. Едно е да победиш някой отбор, друго е да победиш ЦСКА или Левски. И като ги няма тези отбори, всичко върви надолу. Не искам да се фокусираме, баскетболът няма да умре без двата клуба, но не е същото.", заяви Барчовски.