Intel атакува пазара на памет след 40-годишно отсъствие

Гигантът Intel направи най-смелия си стратегически ход от десетилетия насам. Американската компания официално обяви завръщането си в производството на DRAM памет – сектор, който напусна през далечната 1985 година. Партньорството с японския конгломерат SoftBank и неговото дъщерно дружество SAIMEMORY има една основна цел: създаването на следващото поколение високоскоростни модули, способни да захранят гладните за ресурси центрове за данни на изкуствения интелект.

В основата на това сътрудничество стои технологията Z-Angle Memory (ZAM), която обещава да пренапише правилата на играта. Докато настоящият златен стандарт HBM разчита на сложни вертикални връзки, архитектурата ZAM използва иновативна стъпаловидна топология. Резултатите от първите тестове са впечатляващи: новата памет консумира между 40% и 50% по-малко енергия и предлага капацитет до 512 GB на един чип. Това е не просто подобрение, а технологичен скок, който може да осигури на Intel и SoftBank решаващо предимство пред настоящите лидери на пазара.

Проектът стъпва върху разработките на Intel по инициативата Next Generation DRAM Bonding (NGDB), финансирана от Министерството на енергетиката на САЩ. Въпреки че амбициите са огромни, пътят до пазарна реализация ще отнеме време. Очаква се първите работещи прототипи да бъдат представени през пролетта на 2028 година, а масовото комерсиално производство е планирано за фискалната 2029-2030 година. За инвеститорите новината беше приета с еуфория, като акциите на двете компании веднага отбелязаха ръст.

Този ход е ясен сигнал, че Intel няма намерение да остане в периферията на AI революцията. Чрез ZAM компанията не само се връща към корените си като производител на памет, но и се опитва да предложи алтернатива на скъпите и труднодостъпни решения, които в момента забавят развитието на глобалната изчислителна инфраструктура. Ако обещанията за по-ниска цена и двойно по-висока ефективност се реализират, баварската прецизност в чиповете скоро може да има сериозна конкуренция в лицето на мюнхенските и японските инженери.