Има ли подходящи условия за производство на вятърна енергия в България? ВИДЕО

Когато се говори за бъдещето на вятърната енергия в България, един регион неизбежно излиза на преден план: Добруджа.

Североизточна България разполага с благоприятни природни предпоставки за използване на вятърния ресурс. Районът около Добрич и Генерал Тошево от години е сред зоните, към които има сериозен интерес за развитие на вятърна енергетика.

Но наличието на вятър само по себе си не е достатъчно.

За да бъде един район подходящ за съвременен вятърен парк, трябва да се оценят редица фактори: скоростта и устойчивостта на вятъра на височината на ротора, релефът, природните особености, миграционните маршрути на птиците, разстоянията до населени места и възможностите за присъединяване към електропреносната мрежа.

Именно затова реалните ветроенергийни проекти се предшестват от продължителни измервания, технически анализи и екологични оценки.

По-малко, но по-мощни турбини

Съвременната вятърна енергетика се развива в ясна посока: по-малък брой, но значително по-мощни турбини.

Това е особено важно за земеделски райони като Добруджа.

Колкото по-голяма е мощността на отделната турбина, толкова по-малък брой съоръжения са необходими за постигането на определена инсталирана мощност.

Това означава по-малко фундаменти, по-малко обслужваща инфраструктура и по-малка директно заета площ.

Целта трябва да бъде ясна:

максимално производство на електроенергия при минимално трайно заемане на земеделска земя.

Колко земя действително заема един вятърен парк?

Тук е важно да се прави разлика между общата площ на вятърния парк и директно заетата площ.

Турбините трябва да бъдат разположени на голямо разстояние една от друга, за да не си пречат аеродинамично. Това означава, че един вятърен парк може да обхваща голяма проектна територия.

Но тази територия не е изцяло извадена от земеделско използване.

Научни анализи на европейското земеползване показват, че директният физически отпечатък на вятърните паркове обикновено е около 2 до 4 процента от общата проектна площ. В него се включват основно фундаментите на турбините, достъпните пътища и техническата инфраструктура.

В други проучвания стойностите варират според терена, проекта и начина на изчисление, което показва защо не е коректно една единствена стойност да се прилага към всеки вятърен парк.

Но основният принцип остава:

голямата част от пространството между турбините може да остане достъпна за други дейности.

Земеделието може да продължи

Това е особено важно за Добруджа, която е сред най-значимите земеделски региони на България.

Между турбините могат да останат големи обработваеми площи.

Трактори, комбайни и друга земеделска техника могат да продължат да използват полетата около съоръженията, докато само ограничени участъци са трайно заети от енергийната инфраструктура.

Европейски анализ определя земеделските площи като сравнително подходящи за съвместно използване с вятърна енергия именно защото директният отпечатък на турбините е малък спрямо цялата проектна зона.

Друг научен анализ на реално изградени вятърни обекти в Дания и Австрия установява, че средно 86 процента от земята в районите с вятърни турбини е земеделска. Това е силно доказателство, че земеделие и вятърна енергия могат да съществуват на една и съща територия.

При правилно планиране една и съща земя може едновременно да:

произвежда храни и произвежда електроенергия.

Допълнителен доход за земеделските стопани

Има и икономически аспект.

Собствениците на земя могат да получават допълнителни приходи за ограничените площи, върху които се разполагат турбини, пътища или друга необходима инфраструктура.

Това не замества земеделието.

То може да създаде втори източник на доход, докато основната земеделска дейност продължава върху по-голямата част от територията.

За регион като Добруджа, където земеделието е силно зависимо от климатичните условия, диверсифицирането на приходите може да има допълнителна икономическа стойност.

Но добрият вятър не е достатъчен

Дори район с отличен вятърен ресурс не може да развие големи нови мощности, ако електропреносната мрежа не може да приеме произведената електроенергия.

Произведеният ток трябва да бъде пренесен надеждно до потребителите.

Това означава необходимост от:

подстанции,

трансформатори,

електропроводи,

системи за управление,

балансиране

и достатъчен мрежов капацитет.

Точно този въпрос вече е част от конкретното стратегическо планиране на българския Електроенергиен системен оператор – ЕСО.

Мрежата и вятърът трябва да се развиват заедно

Развитието на вятърната енергия не трябва да се разглежда само като изграждане на турбини.

Един модерен вятърен парк е част от много по-голяма система.

Ако производствените мощности растат, без паралелно да се увеличава капацитетът на мрежата, може да възникнат ограничения при присъединяването и преноса на електроенергия.

Затова разширяването на електропреносната мрежа е една от основните предпоставки потенциалът на Добруджа да бъде използван ефективно.

Защо мощните турбини са особено важни за Добруджа?

При земеделски район логиката е проста.

Не е необходимо да има възможно най-много турбини.

По-разумната цел е:

по-малък брой високоефективни съоръжения, които произвеждат голямо количество електроенергия при минимално директно заемане на земя.

Това може да означава:

по-малко фундаменти,

по-малко вътрешни пътища,

по-малко техническа инфраструктура

и повече обработваема площ между съоръженията.

Разбира се, по-големите турбини също трябва да бъдат внимателно оценени по отношение на шума, ландшафта, биоразнообразието, птиците и разстоянията до населените места.

Следователно размерът сам по себе си не прави един проект добър.

Решаващи остават правилното местоположение, научната оценка и доброто пространствено планиране.

Балансът остава ключов

Нито един вятърен проект не трябва автоматично да бъде определян като подходящ само защото районът има силен вятър.

Трябва да бъдат защитени:

плодородната земя,

биоразнообразието,

защитените територии,

местните общности

и устойчивостта на електроенергийната система.

Но същевременно наличието на земеделска земя не означава автоматично, че върху нея не може да съществува вятърна енергетика.

Научният опит показва, че при внимателно планиране двете дейности могат да бъдат съвместими.

Потенциалът е налице

Добруджа съчетава няколко важни фактора:

подходящ вятърен ресурс,

големи земеделски територии,

възможност за съвместно използване на земята,

интерес към нови енергийни мощности

и

планирано сериозно разширяване на електропреносната инфраструктура.

Това не означава, че всеки проект трябва да бъде реализиран.

Означава, че съществува реален потенциал, който може да бъде използван при правилни условия.

Готова ли е България да използва този ресурс разумно?

Това е същинският въпрос.

С по-малко, но по-мощни турбини.

С минимално директно заемане на земеделска земя.

С възможност земеделието да продължи между съоръженията.

С модерна електропреносна инфраструктура.

С научен контрол върху въздействието върху природата.

И с баланс между интересите на енергетиката, земеделието и местните хора.

Защото бъдещето на Добруджа не трябва да бъде избор между земеделие или енергия.

При разумно планиране регионът може да има и двете.

Статията е част от поредицата към предстоящия документален филм:

„ВЯТЪР - ПОВЕЧЕ ОТ ЕНЕРГИЯ“

Режисьор: Неди Джон Крос

Очаквайте скоро „ВЯТЪР - ПОВЕЧЕ ОТ ЕНЕРГИЯ“.