Как ВАЗ се опита да направи електронен километраж

В края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век в автомобилните интериори навлиза нова мода. Бързото развитие на електрониката води до все по-честото ѝ използване в конструкцията на автомобилите и стандартните аналогови прибори в скъпите модели започват да отстъпват място на цифрови.

Опит да усвоят новата технология правят и инженерите на ВАЗ. През 1984 г. предприятието най-сетне успява да пусне в продажба първия съветски автомобил с предно предаване (с изключение на ЛуАЗ-969В, който малко след внедряването в производство получава двойно задвижване).

Лада 2108 "Спутник" се разработва още от 1971-ва, но въпреки това се смята за най-модерната съветска лека кола и е натоварена с огромни надежди, включително и за успешен износ. За да придадат повече привлекателност на модела, във ВАЗ решават да оборудват най-престижните модификации с електронен километраж.

Цифровите приборни панели КЭП-43.501 се произвеждат в завода "Электроизмеритель" в гр. Житомир. Проектирани са с помощта на български специалисти, които се борят с непознати до този момент проблеми като точността на измерителните датчици, надеждността на електронните компоненти и производството на вакуумно-луминисцентни индикатори.

КЭП-43.501 има размерите на стандартен приборен панел за ВАЗ-2108. Информацията за скоростта, температурата на охладителната течност, равнището на горивото в резервоара и оборотите се изобразява от няколко вакуумно-луминисцентни индикатора.

Има също диодни индикатори, които сигнализират за непоставен колан, включена ръчна спирачка, ниско ниво на течността за чистачките, износени накладки на предните спирачки и др. Километражът обаче е механичен.

Новата технология не се удава на съветските инженери. Електронните километражи така и не започват да се монтират на серийни автомобили. Панелите, произведени от "Электроизмеритель", обаче и до момента могат да се открият по обявите за продажба. Цената в зависимост от състоянието варира от 10 000 до 20 000 рубли (€133-€267).