Гълъбинов: Бюджет '22 е амбициозен, но има риск от стагфлация (ВИДЕО)

На фона на оценки на външни финансови институции като Световната банка, която ни даде 3,8% ръст на БВП за тази година, 4,8% в проектобюджета е оптимистичен вариант. Очевидно е, че управлението залага на по-амбициозна програма, свързана с повече капиталови инвестиции, тръгване на важни национални проекти, откъдето да дойде и този ръст на БВП. Тук важно е да знаем дали ще тръгнат тази година парите за проекти по Националния план за възстановяване и развитие, както и по Оперативните програми. Това заяви в студиото на ФАКТИ икономистът Румен Гълъбинов.

"Надявам се средата на тази година да тръгнат първите плащания по одобрени вече проекти по Плана. По оперативните програми също чакаме пари поне от втората половина на годината. Дали ще се изпълни прогнозата за дефицит от 4,1% (с включени COVID мерки) зависи от БВП, защото той е образуващ коефициент. Ако не се сбъдне прогнозата за по-висок БВП, тогава дефицитът с тези заложени разходи, може да отиде на повече от 4,1%. Тук има и едно добро стечение на обстоятелствата за България, а то е, че в Еврозоната се възприе подход на по-толерантно отношение към превишаване на Маастрихтските критерии на бюджетния дефицит. Дори да го превишим, вероятно ще се погледне благосклонно и това няма да е проблем за по-нататъшното разглеждане и приемане в Еврозоната в един хоризонт от 3 до 5 г.

В същото време прогнозата за 5,6% инфлация е занижена. Възможно е инфлацията да надвиши 6% за тази година. На фона на цените, които продължават да се качват, надяваме се втората половина на годината да се поуспокоят цените на петрол, природен газ, електроенергия, така че да разчитаме и на забавяне на инфлацията", обясни икономистът.

"България е наследила и от предишните години два добри показателя: кредитен рейтинг BBB+ за излизане на международния капиталов пазар, откъдето да можем да получим финансиране срещу издаване на еврооблигация на добри условия. Другият показател е, че съотношението между дълг и БВП е значително все още под 30%, а Маастрихтските критерии са 60%. Това дава донякъде фискално пространство да се емитира и нов дълг. Хипотетично той би могъл дори да се удвои в следващите години, разбира се не е добре да става така, защото ние трябва да държим сметка и за неговото обслужване.

Ние имаме и падежи - стари дългове, включително т.г. до края на март, които ние трябва да издължим и вероятно тези падежи ще бъдат финансирани с нови дългове. Отделно, може би, ще се наложи и нов дълг, но трябва да се внимава дали икономиката ще успява да го обслужва", допълни Гълъбинов.

"Този бюджет е замислен като бюджет на бурното ни постъпателно възстановяване, личи си, че има подход към това. Изглежда амбициозен, доколко е реалистичен - предстои да видим. Трябва да се оценят рисковете, включително и риска от навлизане на икономиката ни в едно непознато досега състояние - на стагфлация. Има условия, които в момента са налице. Стагфлация е комбинация от превишаващ ръст на инфлацията, който изпреварва ръста на БВП, а ние имаме такова състояние от края на миналата година. По същото време се развива и процес на увеличаваща се безработица. Последният фактор, който би потвърдил състоянието на стагфлация, е дали ще има спад или задържане на потреблението", каза той.

Целия разговор с Румен Гълъбинов гледайте във видеото: