В Румъния: Времето за чакане на границата с България значително намаля заради Шенген

Времето за чакане на границите с България и Унгария значително е намаляло, съобщава вестник „Адевърул“ в свой материал на тема „Шенген след шест месеца: Какво се промени в транспорта в Румъния“. От публикацията става ясно, че преди това камионите са имали дневни закъснения от 8–10 часа, предаде БТА.

Изданието цитира и данните на Националния съюз на автомобилните превозвачи на Румъния, според които загубите, причинени от времето за чакане на вътрешните граници на ЕС с България и Унгария между 2012 и 2023 г., се оценяват на 19 милиарда евро. Според "Адевърул" румънските превозвачи често са чакали по 20-30 часа, а понякога и по три дни, особено на границата с България.

„Това е една от най-видимите промени след присъединяването на Румъния към Шенген, което премахна редица пречки в международния автомобилен транспорт“, коментира изданието. То отбелязва, че премахването на рутинните физически проверки на граничните пунктове е довело до по-плавен товарен поток и премахване на дългите спирки.

„Сега превозвачите могат да избират по-кратки и по-директни маршрути през държавите от Шенген, без да вземат предвид времето за чакане на границите. Това избягва заобикалянето на някои претоварени гранични пунктове (напр. Надлак на румънско-унгарската граница), което намалява разхода на гориво и въглеродния отпечатък“, коментира „Адевърул“.

Същевременно привлекателността на маршрутите през Румъния се увеличава, тъй като страната става част от Шенгенските транзитни маршрути, което насърчава чуждестранните оператори да преминават през страната за връзки в посока изток-запад. По този начин се развиват важни логистични коридори, като паневропейския Коридор IX. А градовете в Западна Румъния – Арад, Орадя, Тимишоара – придобиват стратегическо значение за международния поток от стоки поради близостта си до Унгария и други Шенгенски маршрути.

Разработчиците на логистични паркове са заинтересовани от разширяване на складовите капацитети в близост до главните пътни и железопътни коридори. Западната част на страната може да се превърне в домакин на нови терминали за крос-докинг и консолидиране на товари, като вече се възползва от лесния достъп до Щенгенските маршрути и до пазари в Германия, Италия или Австрия, посочва изданието.

Автомобилните, електронните или потребителските компании вече търсят алтернативи за преместване на производството в Централна и Източна Европа.

Пристанище Констанца също има шанс да се превърне в ключова точка в морските мрежи за доставки, свързвайки потоците към Централна и Западна Европа чрез автомобилен и железопътен транспорт, пише още вестник „Адевърул“ в своя материал.