Поредният "последен шанс" за обединението на Кипър

Кипърските турци си избраха нов умерен президент, който иска да поднови преговорите с кипърските гърци за обединение на разделения остров. Шансовете за успех обаче не изглеждат никак добри, пише Михаел Мартенс във ФАЦ.

Президентските избори в признатата само от Анкара Севернокипърска турска република (СКТР) бяха наречени "съдбовни". Досегашният президент Ерсин Татар е определян като „сокол", който не иска и да чуе за обединение на разделения от 1974 година остров. „Държим единствено на решение с две суверенни държави, тъй като на този остров живеят два различни народа с различни култури, езици и религии", цитира думите му „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ).

Германското издание представя и неговия конкурент и победител на изборите с 63% от гласовете на кипърските турци - социалдемократа Туфан Ерхюрман. В предизборната кампания той беше обещал да поднови преговорите с кипърските гърци, както и да работи за възможно най-близкото свързване на международно изолираната северна част на острова с ЕС. „Всеки ъгъл от този остров ще бъде Европа", увери Ерхюрман.

Шанс за преодоляване на разделението?

Но дали победата на умерения кандидат наистина е „последният шанс за възобновяване на преговорите" за обединението на Кипър? Коментаторът на ФАЦ Михаел Мартенс припомня, че през последните 30 години е имало много подобни оценки и прогнози. Всеки път, когато се каже, че това е последният шанс за Кипър, следва още един, а след него - нови. Фактически нищо не сочи, че изборният успех на Ерхюрман може да доведе до каквато и да било промяна в разделението на Кипър. Това е така и защото севернокипърските турци имат само ограничени възможности за собствено мнение - те трябва плътно да се ориентират по Турция, политическата, военна и икономическа защитничка на Северен Кипър, без която оцеляването на това подобно на държава образувание не би могло да оцелее.

Затова Ерхюрман вече обяви, че определено ще се съобразява с Анкара, особено в сферата на външната политика. Но той няма и друг избор, посочва Мартенс. Неслучайно първото му държавническо посещение ще е за среща с Реджеп Тайип Ердоган. От него ще зависи дали и как Северен Кипър изобщо би могъл да влезе в разговори с гръцката южна част на острова. А Ердоган е за решение с две държави, макар през 2004 година да казваше друго.

В Северен Кипър искат да си останат кипърски турци

Най-малко толкова важен е и фактът, че и в речите на политиците от гръцкото мнозинство няма никаква политическа воля за промяна на статуквото. Елитът в южната част се чувства отлично така и не голи от желание да споделя властта и привилегиите с икономически по-слабия Север.

Това, което резултатът от изборите в северната част доказва, е нещо друго, посочва ФАЦ: повечето кипърски турци не искат да бъдат турци, а предпочитат да си останат кипърски турци. Тяхната идентичност се различава от тази на много турци от континента - по-либерална е. Наскоро например се проведоха демонстрации срещу разрешаването на носенето на забрадки в училище. По време на управлението си Татар поддържаше демонстративна близост с Турция и Ердоган дори за севернокипърските условия. Вероятно и това е допринесло за свалянето му от власт, отбелязва Михаел Мартенс.