"Обикалят от врата на врата": бунт срещу мигрантите в ЮАР

Гневна тълпа обикаля от къща на къща и кара хората да покажат документите си. На всеки, който изглежда като чужденец или не може да представи документ за самоличност, се казва да си събере багажа и да си тръгне. Полицейски служители и частни охранители се опитват да защитят засегнатите. Точно от това се страхуваха много хора в Южна Африка - то се случи, въпреки масивното полицейско присъствие.

Подобни сцени се разиграха в редица региони, като първоначалните съобщения сочеха, че има ранени, пише АРД. Очевидно много хора са се почувствали окуражени от ксенофобските протести от последните седмици да вземат правосъдието в свои ръце – и да изпълнят ултиматума, отправен от граждански движения, които обявиха, че чужденците без валидни документи трябва да напуснат страната най-късно до 30 юни. Това включва и онези, които са подали молба за убежище в Южна Африка.

Искания за депортации

Джасинда Нгобесе-Зума, лидерката на движението „March and March" твърди, че дори имигрантите да са дошли в ЮАР, защото са се страхували за живота си в родната си страна, нищо не ги спира да си тръгнат, ако сега се чувстват заплашени в Южна Африка.

Големите демонстрации в Кейптаун, Претория и Йоханесбург преминаха сравнително мирно. Беше съобщено само за единични случаи на опити за мародерство, подпалени контейнери за боклук и сблъсъци с полицията, пише АРД. Санеле Кхамбуле, един от организаторите на протестите в пристанищния град Дърбан, заяви, че протестът е насочен не само срещу нелегалната имиграция, но и срещу „престъпленията, извършени от нелегални имигранти, както и срещу натоварването на инфраструктурата и системата на общественото здравеопазване".

Опашки по границите

Благодарение на широко отразяваните си кампании инициативите вече са постигнали някои от целите си. Десетки хиляди мигранти без документи вече са напуснали страната от страх от репресии, отбелязва германската обществена медия. Поне толкова хора все още чакат пред посолствата и консулствата на страните си на произход в Кейптаун, Йоханесбург или Претория, за да бъдат репатрирани – например в Зимбабве, Малави, Нигерия и Мозамбик.

На граничните пунктове се образуваха дълги опашки. Това е най-голямото масово изселване от този род, което демократична Южна Африка някога е преживявала – и първото, което се организира съвместно от правителствата на засегнатите държави. Но това, което вероятно е дори по-важно за организаторите на протестите, е, че намериха съмишленици сред политическата класа. Южноафриканският президент Сирил Рамафоса категорично отхвърли саморазправата, но определи опасенията на хората относно нелегалната имиграция като „оправдани" и обяви значително по-твърд курс в миграционната политика.

Правозащитници: действията на гражданските организации са незаконни

Организации за защита на човешките права като „Амнести Интернешънъл" разкритикуваха действията на ксенофобските групи като незаконни и призоваха правителството на Южна Африка да заеме ясна позиция срещу кампаниите на омраза и саморазправата. Те също така подчертаха необходимостта да се обърне внимание на истинските причини за кризите в страната.

Шенила Мохамед, директор на „Амнести Интернешънъл" за Южна Африка, заяви, че е неправилно и опасно да се обвиняват търсещите убежище за проблемите на държавата като например безработицата, неравенството и дефектите в обществените услуги. По думите ѝ тези проблеми се коренят в наследството от апартейда. Насилието и саморазправата никога няма да решат тези проблеми, а само разрушават човешки животи и задълбочават социалните разделения, добави Мохамед.

Много от протестиращите обаче виждат нещата по съвсем различен начин, пише АРД. Те смятат, че са в правото си и искат да продължат протестите си месец след месец, „докато не победим", както гласят плакатите на организацията „March and March".

Автор: Щефан Юбербах (АРД)