Папа Франциск: Да почетем мъдростта на възрастните

Папа Франциск посвети катехизиса си по време на общата аудиенция, проведена на 4 март на площад „Свети Петър“, на възрастните. Продължавайки своя катехизис за семейството, папата се спря на трудната ситуация, в която днес живеят възрастните, като отбеляза, че следващата седмица ще представи позитивна гледна точка за призванието на този етап от живота.

Благодарение на напредъка на медицината, отбеляза Светият отец,  днес се наблюдава увеличаване на продължителността на живота и днес в света има много повече възрастни хора, но обществото продължава да не успява да се приспособи към тази промяна и да открие отговора, чрез които да им предостави необходимото пространство, с уважение към достойнството и деликатността, които изискват тяхното положение. „Когато сме млади, сме склонни да пренебрегваме старостта, сякаш това е болест, която няма да ни сполети; но когато остареем, особено ако сме бедни, болни и самотни, започваме да изживяваме пропуските на обществото, програмирано за ефективност, поради което накрая то пренебрегва възрастните хора“.

Той припомни думите на Бенедикт XVI, казани по време на негово посещение в дом за възрастни хора: „За качеството на едно общество ... може да се съди по това как то се отнася към възрастните и по мястото, което им предоставя в живота на общността“, и възкликна: „Една цивилизацията може да оцелее, само ако зачита мъдростта, мъдростта на възрастните. И обратно, цивилизация, в която няма място за възрастните хора или в която те са отхвърлени, защото създават проблеми … носи в себе си вируса на смъртта“.

Той продължи: „На запад учените казват, че настоящият век е „векът на старите хора“: защото има все по-малко деца и все повече възрастните хора. Този дисбаланс е голямо предизвикателство за съвременното общество. И въпреки това продължава да съществува определена култура на изгодата, която продължава да гледа на възрастните като на бреме, като излишна тежест. Те са не само непроизводителни; те са баласт, който трябва да бъде изхвърлен. Но отхвърлянето им е грях. Не смеем да го кажем открито, но се случва. Има нещо подло в този начин на мислене на културата на отхвърлянето. Искаме да се освободим от нарастващия страх от слабостта и уязвимостта, но по този начин увеличаваме у възрастните хора страданието от неподходящото отношение към тях.“

След това папа Франциск припомни опита си от първа ръка при сблъсъка с този проблем от времето на своето служение в Буенос Айрес. „Възрастните хора са изоставени и това се дължи не само на материалната несигурност.

Те са изоставени заради нашето егоистично нежелание да приемем техните ограничения, които отразяват собствените ни граници, както и големите трудности, които те трябва да преодолеят, за да оцелеят в една цивилизация, която не им позволява да се чувстват съпричастни, да се чува тяхното мнение, защото не могат да бъдат потребители в консумативния модел, според който „полза има само от младите и само те могат да се радват на себе си“. Вместо това, възрастните трябва да бъдат носители на мъдростта за цялото население и общество. Колко лесно е съвестта ни да задреме, когато любовта отсъства“.

В традицията на Църквата съществува „наследството на мъдростта, която винаги е насърчавала култура на близост до възрастните, желанието за осигуряване на съчувствена подкрепа и придружаване в този последен етап от живота. Тази традиция се основава на Свещеното писание“. Затова „Църквата не може и не желае да се примири с това нетърпение, още по-малко с безразличието и презрението към старостта.

Трябва да събудим нашето колективно чувство за благодарност, признателност и гостоприемство, които позволяват на възрастните да се чувстват част от общността. Възрастните хора са мъже и жени, майки и бащи, които са ходили по същия път като нас, живели са в същия дом, водили са същите като нас всекидневни битки за достоен живот. Те са мъже и жени от които ние сме получили много. Възрастните хора не са извънземни. Възрастните сме самите ние - рано или късно, но във всички случаи неизбежно, дори и да не мислим за това“.

„Всички ние сме слаби и възрастни“, продължи той. „Но има някои, които са особено слаби, които са самотни или болни. Някои зависят от незаменимите грижи и внимание на другите. Можем ли да отстъпим от това изискване? Ще ги изоставим ли на тяхната съдба? Общество без близост, в която безкористието и обичта, дори сред непознати, е на изчезване, е извратено общество. Църквата, вярна на Словото Божие, не може да толерира тази развала. Една християнска общност, в която близостта и безкористието не се приемат вече за незаменими ценности, ще изгуби душата си. Там, където възрастните са лишени от достойнство, младите са лишени от бъдеще“.