Създава се впечатление, че част от европейските и северноамериканските леви игнорират процесите, които днес стават в Кюрдистан, защото идеолог на тези процеси се явява Абдула Йоджалан, коментира интернет списанието Liva.com.
Йоджалан, лидерът на Кюрдската работническа партия (ПКК), започна борбата за правата на кюрдите от позициите на сталинско - маоистската идеология.
Кое може да бъде страшно за съвременните рафинирани леви от Запада? Либерализмът за тях не е така страшен.
През 1999 г. Йоджалан беше арестува. Остров Имралъ, разположен на 65 км. от Истанбул, е специален затвор за враг N1 на турската държава. Там лидерът на ПКК преразглежда своите идеи под влиянието на прочетените в килията книги.
Така се ражда новата програма за действия, известна като „демократичен конфедарализъм“.
За кюрдите, които нямат държава от векове тази програма е преломна.
В нея Йоджалан предлага отказ от въоръжена борба за създаване на собствена държава. В замяна се дава повелята да се изграждат автономии, управлявани от местни съвети, в други държави.
Националната държава е капиталистически елемент. Създаването на още една, две или три национални държави няма да сломи капитализма, но ще го укрепи.
Това го показа Иракски Кюрдистан – фактически независима кюрдска държава на територията на Ирак.
Йоджалан е съвършено прав. В Иракски Кюрдистан властта на арабите, беше сменена от тази на кюрдските кланове. Проблемите, които бяха при арабската власт, обаче останаха: корупция, авторитаризъм, нечестни избори.
Автономията Рожава се образува в райони от Северна Сирия, където компактно живеят кюрди. Там от доста дълго време се намират и базите за подкрепа на ПКК. Там имаше самоуправление на местните кюрдски общини, въпреки че системите за държавна сигурност в Сирия преследваше тези, които участваха в това самоуправление. Когато в Сирия започна гражданската война местните кюрди се договориха с Дамаск, че те ще поемат властовите и военните функции в района.
Управлението беше легализирано чрез органите
за самоуправление, основани на принципа на съветите. Военната сила беше представена чрез опълчението YPG и YPJ, организирани от поддръжницте на ПКК.
По-късно към кюрдите се присъединиха някои арабски племена и ассирийски общини. В началото на 2014 г. беше провъгласена автономията Рожава в състава на Сирия, въпреки че и до днес официален Дамаск продължава да не я признава.
През март 2015 г. в най-големия от три кантона на автономията – Джазира, се проведоха избори за съвети на общинско ниво.
След два-три месеца се планират да се проведе гласуване за парламент на автономията. От този парламент ще бъде сформирано правителство, което ще представлява автономията пред сирийските власти и на международно ниво.
Вътре в автономията правителството няма да има власт. Неговата основна функция се свежда до връзки с чуждестранни капиталистически институти, за да не пречат на функционирането на съветската власт вътре в Рожава.
И сега действа един вид кабинет, но той не е сформиран от парламентарно общество, а в резултат на компромис между различни партии и движения в автономията.
Рожава се дели на три кантона.
Всеки от тях има свои изпълнителни и законодателни съвети. Те реално осъществяват управлението на кантоните.
Те събират данъци ( съществува мит, че в Рожава не се събират дануци, но те са много ниски от средностатистическото ниво и Европа. Съветите управляват образованието, медицината, формират бюджетите и ръководят военните формирования и полицейските сили (асаиш).
Съветите от градско равнище ( градове, райони от големите градове и селските райони) решават въпроси на свое равнище, но те нямат бюджет.
Те искат финансиране от съвета на кантона.
Паралелно на градско равнище действат малагала – народен дом (от кюрдски език). Органът се избира от местните общини и няма ограничение в съпредседателите. Задължително условие е включването на жени, които трябва да бъдат равен брой на този на мъжете.
Малагала изпълнява основно ролята на съд.
Особено важно е присъствието на жените в обществения живот. Опълчението YPJ е чисто женско, а YPG е смесено. Основна слабост е лошото въоръжение и липсата на тежка техника. Западът въоръжава основно силите на Иракски Кюрдистан.
Икономически Рожава е самодостатъчна.
Най-добре е ситуацията в кантона Джазира благодарение на петролните находища. В другите кантони Африн и Кобани се разчитат на селското стопанство и дребния бизнес. Проблем пред кюрдската автономия е политиката на Турция за стриктен контрол над границата, което пречи на вноса на стоки и услуги.
Рожава формално е лоялна на Башар Асад, но неофициално кюрдите са противници на сирийския президент.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Петър
11:46 10.06.2015