„Вероятно сега действа временно примирие, но не трябва да витаем в облаците. Войната в Сирия, макар и бавно, продължава“, пише в статия за Foreign Policy адмирал Джеймс Ставридис, бивш върховен главнокомандващ Съюзното командване по операциите на НАТО.
Според него е все по-очевидно, че Сирия като държава все повече се превръща във фикция. Гражданската война я раздира и значителни части от нейната територия се управляват от различни играчи, които не се подчиняват на никого и които изпитват ожесточена вражда към това, което остава от суверенната държава. Вероятността отново Сирия да се събере в дееспособен организъм е изключително малка. „Време е да се помисли за нейното разделяне“, пише адмирал Ставридис.
„Границите на Сирия, разбира се, както е добре известно, са начертани в началото на миналия век, когато "болният човек на Европа" - Османската империя - се разпадна след Първата световна война"- напомня адмирал Ставридис. Една от причините, заради която страната се хлъзна в хаоса е, че тя вече е разделена на религиозни и национални граници. Някои експерти вече направиха условно разделяне, според което на картата може да се появи алевитски регион с Дамаск и крайбрежието под управлението на Асад; централна част под управлението на умерен сунитски режим и накрая това, което предизвиква най-голямо противоречие – кюрдският анклав на изток.
Сам по себе си, пише Ставридис, подходът за разделянето може да варира от пълен разпад на страната (практически както се разпадна Югославия след смъртта на маршал Йосип Тито) до рехава федеративна система като Босна след Дейтънските споразумения, или слаб, но в някаква степен федеративен модел по подобие на Ирак.
Според Ставридис разделянето на държави има немалко минуси – то поощрява сепаратизма по цял свят, а преговорите вървят много трудно. Съседите могат да се противопоставят на създаването на анклави, които привличат техните национални или религиозни малцинства. Като пример Ставридис дава Турция, която се страхува от създаването на кюрдска държава. Според него „да се получи подкрепа за разделянето е трудно, защото в много държави (Испания, Турция, да не говорим за страните-членки на Съвета за сигурност на ООН като Великобритания, Китай и Русия) има малцинства, които искат да получат свои държави“.
Въпреки минусите, разделянето на държави може да бъде ефективно използвано, за да се „разделят“ враждуващите страни. „Разделянето, пише Ставридис, предоставя простата възможност да се напусне бежанския лагер или да се избегне дългия и опасен път към държавата, която дава убежище...“.
За съжаление бързото разделяне ще отстъпи голяма част от Сирия на сунитските екстремисти. По тази причина Асад (при мощната подкрепа на Русия) едва ли ще се съгласи на пълно разделяне. В такъв случай най-вероятен път ще стане съчетанието от унищожение на Ислямска държава и федерална система, разрешаваща висока степен на местна автономия.
„Тази концепция, представена като пакет от мерки на преговорите, може да придвижи ситуацията от мъртвата точка, така както подобни мерки пред двадесет години в Босна позволиха да се стигне до Дейтънските споразумения“ е на мнение адмирал Ставридис.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 144
09:58 11.03.2016
2 асан
Коментиран от #3
10:08 11.03.2016
3 Коко
До коментар #2 от "асан":
Нали?И аз си мисля, че те са естествено продължение на руския континентален шелф.
10:17 11.03.2016