29 май 1453 г. Османците превземат Константинопол

В края на XIV век формиращата се Османска империя установява контрол над значителни територии както в Мала Азия, така и на Балканския полуостров. Нейният възход е временно спрян от поражението им при Анкара и последвалите междуособици, но империята скоро се стабилизира. Към средата на XV век османският възход е ограничил някогашната Византийска империя до столицата Константинопол и няколко полунезависими владения в басейна на Егейско море, като императорите разчитат за сигурността си на дипломатически споразумения с османците и помощ от Западна Европа.

Изглежда още с идването си на власт в началото на 1451 година младият османски султан Мехмед II си поставя за цел да завземе Константинопол, който държи под постоянна заплаха връзките между европейските и азиатските владения на османците. По тази причина той бързо сключва тригодишен мирен договор с Унгария и потвърждава суверенитета си над Смедеревското деспотство и бейлика Караман.

Същинската обсада на Константинопол започва на 5 април 1453 година, когато султан Мехмед II разполага войските си на две и половина мили от градските стени. Срещу колосалната османска армия, състояща се от близо 160 000 души, император Константин XI Палеолог успява да събере около 7 500 войници, от които близо половината са чужденци; византийците, враждебно отнасящи се към църковната уния, сключена от техните императори, не изпитват желание да воюват.

На 7 април османските войски се доближават на четвърт миля от стените и се разгръщат по цялата им дължина, като самият султан с еничарите установява лагера си в центъра срещу Романовата порта. На левия фланг към Златния рог са анадолските войски, а на десния към Мраморно море – румелийските, като сръбският контингент е разположен срещу Адрианополската порта. Османските войски се окопават и позиционират артилерията си, а сръбските сапьори започват да подкопават стените на града. На 12 април до града достига и османският флот, който хвърля котва срещу Долмабахче.

Османските сили започват да обстрелват крепостните стени като първоначално не предприемат други маневри. През нощта на 18 април малък османски отряд напада стените и е отблъснат. На 20 април три генуезки и един византийски кораб успяват да пробият блокадата и влизат в константинополското пристанище, нанасяйки значителни щети на османския флот, в резултат на което неговият командващ Балтаоглу Сюлейман е лишен от постовете и имотите си.

Следващият ход на султана е да отклони част от защитниците на градските стени към слабоукрепеното пристанище на Златния рог. Тъй като достъпът до Златния рог е блокиран от верига, преграждаща входа на залива, на 22 април той прехвърля 72 леки галери по суша през хълмовете над Галата.

Вътрешната съпротива срещу обсадата и слуховете за пристигащи венециански подкрепления и възможно унгарско нападение карат султана да бърза и той се решава на последен опит за завземане на града, обещавайки на войските разрешение да го разграбят. На 28 май започва подготовката за решителния щурм, като към стените на града са придвижени две хиляди стълби. Нападението започва три часа преди изгрев на 29 май, като няколко последователни вълни атакуват градските стени.

Самият султан Мехмед II влиза в Константинопол на 30 май 1453 година.