Колко видеонаблюдение можем да понесем?

Група млади мъже се предава доброволно на полицията. Какви са мотивите им? Публикуването на записите от камерите за видеонаблюдение в берлинското метро очевидно ги е накарало да се замислят. Преди това — в нощта на Бъдни вечер — те са запалили дрехите на един бездомник. И ако той остава жив е само защото случайни минувачи му се притичват на помощ с пожарогасител.

Включително благодарение на кадрите от местопрестъплението берлинската полиция разкри извършителите. Достатъчно ли е обаче това, за да приемем видеонаблюдението за успешна мярка? Този дебат включва три аспекта: разследване, превенция и усещане за сигурност.

А личната сфера?

В конкретния случай от берлинското метро е твърде възможно видеокадрите наистина да са спомогнали за разкриването на извършителите. На коледния базар в Берлин обаче нямаше видеонаблюдение. Затова и липсват кадри от терористичното нападение, а берлинската полиция е принудена да разчита на помощ от населението.

"Абсурдно е властите да молят хората да изпращат това, които са заснели с мобилните си телефони, вместо да се погрижат за организирането на видеонаблюдение", казва заместник-шефът на полицейския синдикат Ернст Валтер. Според него камерите за видеонаблюдение не могат да предотвратят терористично нападение като това на коледния базар в Берлин, но те биха могли да помогнат за идентифицирането на извършителя/извършителите.

Сегашният дебат в Германия неизменно включва и въпроса за защитата на личните данни. Съюзът на съдиите, например, предупреждава, че видеонаблюдението може да ограничи свободата на гражданите и да наруши основните им права.

Терористите търсят публичност

Критиците оспорват ефективността на видеонаблюдението като средство за предотвратяване на престъпления. Берлинската отговорничка за защитата на личните данни Мая Смолчик сята, че терористите и единичните извършители с ирационално поведение — например под въздействието на алкохол или наркотици — не могат да бъдат спрени чрез видеонаблюдение.

"Най-вече терористите търсят публичност за своите деяния", заяви нейният предшественик Петер Шар в интервю за Дойчландфунк. Те дори разчитат на въздействието на видеокадрите, посочи той и даде за пример нападенията в Лондон през 2005 година. Днес знаем, че атентаторите съзнателно са показвали лицата си пред видеокамерите. "По този начин те се надяват да засилят въздействието на атентата, защото знаят, че медиите ще излъчат кадрите", казва Шар.

Измамна сигурност?

Резултатите от последната анкета на социологическия институт Yougov показват, че 60 процента от германските граждани са за разширяване на видеонаблюдението в Германия. Въпросът е обаче дали повече камери означават и по-голяма сигурност.

Един друг случай в берлинското метро отпреди няколко седмици предизвиква объркване: млад мъж беше заснет как, с нищо непредизвикан шут в гърба, събаря млада жена, която при падането по стълбите си счупва ръката. Полицията публикува записа от видеонаблюдението, което е уловило бруталната сцена. Със сигурност тези кадри ще изникват в съзнанието на берлинчани всеки път, когато следващия път пътуват с метрото.

Бившият отговорник за защитата на личните данни Петер Шар твърди, че, непосредствено след терористични нападения или други тежки престъпления, хората се чувстват изключително несигурни и са склонни да се откажат от свободите и основните си права в името на сигурността. Той обаче не смята, че повсеместното видеонаблюдение ще реши проблема. Дори напротив — смята, че подобни внушения са много опасни. Защото "повече видеокамери не водят автоматично и до повече сигурност", убеден е той.