Нима не съчувстват на руснаците?

Вярно, че около атентата в Санкт Петербург все още има неясноти. Но защо Берлин реши да не осветява Бранденбургската врата в цветовете на руския флаг? Германия би трябвало да се срамува, смята Инго Мантойфел.

Засега е сигурно само това, че при експлозията в метрото в Санкт Петербург загинаха 11 души, а много други бяха тежко ранени. Мястото на атентата и видът на бомбата носят почерка на ислямисткия терор. В руските медии се появиха различни имена и снимки на потенциални атентатори, които също говорят за ислямистки акт. Въпреки всичко това, ден след експлозията много неща остават неясни.

След терористичен акт всички сили за сигурност - включително и руските - имат нужда от време, за да разследват уликите. И това трябва да е ясно на всички, които настояват за светкавични отговори, мнения и заключения. Печален факт е, че през последните десетилетия в Русия бяха извършени многобройни атентати - предимно от ислямисти. Ясно е също, че заради политиката си в Сирия, Русия попада все повече на мушката на ИД. С това обаче разследването на атентата от Санкт Петербург не приключва. Затова и трябва да избягваме прибързаните политически заключения.

За ритуалите след атентатите

За съжаление обществеността няма търпението да изчака задълбочено разследване, нито пък статии в медиите, базиращи се на сериозни факти. Хората жадуват за бързи развития, за бързи съдебни решения. Това вече е нещо като ритуал след всеки терористичен атентат. Към тази ритуална символика спадат и хаштаговете в социалните мрежи, появяващи се само няколко минути след атентатите. А много политици бързат да изразят съчувствие чрез постове в Туитър. Вече стана практика определени национални символи като Бранденбургската врата в Берлин да бъдат осветявани в цветовете на националния флаг на държавата, в която е извършен атентатът.

Сигурно има много основания да смятаме подобни жестове на предполагаемо съчувствие за евтина и повърхностна символика. Проблемът е в това, че след като веднъж си започнал, трябва да бъдеш и последователен. Всичко останало би изглеждало като неуважение към паметта на жертвите. Удивително е в този смисъл, че вчера Бранденбургската врата не светна в цветовете на националния флаг на Русия. Неубедително звучи обяснението на берлинското ръководство, че Санкт Петербург не е град-партньор на Берлин. Орландо във Флорида също не спада към градовете-партньори на германската столица. Въпреки това през юни 2016 година Бранденбургската врата беше осветена в цветовете на дъгата след терористичното нападение срещу бар, посещаван предимно от хомосексуални. Руските жертви на терора заслужават нашето съчувствие и солидарност не по-малко, отколкото жертвите на ислямисткия терор в Орландо, Париж, Брюксел, Лондон, Берлин, Ница, Истанбул или жертвите в Ирак, Нигерия, Кения и Пакистан.

Руснакът като жертва

Оспорваната руска политика в Сирия не може да бъде аргумент за липсата на съчувствие към жертвите от Санкт Петербург. Няма никакво оправдение за тероризма и насилието срещу цивилни граждани. И за разлика от гражданите на западните страни, никой в Русия не пита обикновените хора на свободни и демократични избори дали подкрепят политиката на своето държавно ръководство. Руснаците са не само жертви на терористични нападения, а и като поданици нямат никакво влияние върху политиката. От самото начало на възникналия конфликт с Украйна, Западът постоянно подчертава, че отхвърля политиката на Кремъл, но смята руския народ за равнопоставена част от Европа. И ако Западът наистина разсъждава така и не иска да изглежда като лицемер в очите на руснаците, е длъжен не само морално, но и политически да покаже солидарност към жертвите на терора в Русия. А това, че вчера Бранденбургската врата не беше осветена в цветовете на руския национален флаг е не само неправилно, но и срамно.