Меркел е спасена: добрата и лошата новина

Последните две седмици бяха нещо много повече от съдбовни за една канцлерка. Тези две седмици бяха ожесточена борба за принципните насоки на европейската миграционна политика. И битката спечелиха онези сили, които залагат на капсулирането. Това са политиците, които в бъдеще искат да попречат на хората изобщо да поемат опасния за живота път към Европа през Средиземно море. Със засилена гранична охрана, но и с лагери в Северна Африка. Там бежанците трябва да чакат, докато се установи дали са желани в Европа. Или защото имат право на убежище, или пък защото са нужни на Европа като работна ръка. А и в самата Европа вече ще се управлява с по-твърда ръка.

Както гласи теорията, бежанците трябва бързо да бъдат подслонени в приемни центрове или лагери. Случаите трябва да бъдат разглеждани бързо и нежеланите пришълци бързо трябва да бъдат репатрирани.

Вътрешногерманска гротеска

Големи планове, които Ангела Меркел разработи заедно с европейските си партньори и с които тя се отказва от досегашната си политика на отворените граници. Планове, които в крайна сметка принудиха нейния вътрешен министър да отстъпи и сложиха край на печалната вътрешногерманска гротеска от последните дни. Планове, които засега предпазват германското правителство от разпадане. Това е добрата новина. Не само за Германия, а и за Европа. Защото само политическите демагози имат интерес от това, най-голямото народно стопанство в Европа да затъне в правителствена криза с неясен изход на фона на общата несигурност. Стабилизиращата сила на страната е твърде важна за Европа. Затова и Ангела Меркел успя бързо да свика европейска среща на върха, на която държавните и правителствените ръководители се обединиха около новата европейска миграционна политика и политика за предоставяне на убежище. Европа знае много добре какво има в лицето на Ангела Меркел в тези времена.

По този начин актуалната криза приключи. Истински отговор на предизвикателствата обаче не беше намерен. И никой не бива да се заблуждава в това. Защото в кои северноафрикански страни трябва да бъдат изградени приемните лагери? Досегашните реакции са предимно отрицателни. И кой ще се грижи за бежанците, чийто по-нататъшен път е препречен? Последните кадри от Алжир показват какво може да се случи. Хиляди хора бяха изтласкани буквално в пустинята. Сред тях имаше деца и бременни жени, които мъчително умираха от глад и жажда при температури от почти 50 градуса на сянка. Още сега Ливан приема повече бежанци, отколкото цяла Европа. И това също спада към истината за европейската политика на капсулиране.

Повече въпроси, отколкото отговори

А и вътре в Европа има повече въпроси, отколкото отговори. Тук също не е ясно, в коя страна трябва да бъдат изградени приемните лагери. Кои правителства в крайна сметка са готови да облекчат Италия и Гърция, страните с най-дълги външни граници и съответно с най-голям брой бежанци? Бързо постигнатото единодушие между двете партии-посестрими беше постигнато само защото всичко остава неясно. Единствената мярка, която може да бъде осъществена бързо, е подсилването на граничната охрана. Сега настъпват примамливи времена за Фронтекс и за фирмите, които изграждат огради.

От три години Ангела Меркел се бори за хуманна бежанска политика. При това канцлерката направи и грешки. Често комуникацията не функционираше. Имаше и технически провали. Ето че сега настроенията в собствената й страна, новият политически партиен ландшафт, отношенията в Европа и не на последно място нейният правителствен партньор ХСС, принудиха канцлерката да поеме твърд курс в миграционната политика. Това обаче с нищо не е променило нейното дълбоко убеждение, че трябва да се помага на изпадналите в беда. Сега Меркел ще трябва да се справя с още много задачи. И то не само за издигането на огради, а за разработването на миграционни закони и за новите партньорства в Африка. Оградите и граничните постове може би защитават европейските правителства за момента. Но те не могат да бъдат дълготрайно решение на проблема.