Икономиката на Крим е в колапс след анексията

Пет години след руската анексия на Крим, на полуострова се наблюдава срив във всички сектори, с изключение на военния. Това показват данни, огласени от Атлантическия съвет на България и фондация "Мати Украйна". Първоначалните плановете на Русия за превръщането на Крим в икономически рай се провалят, основно заради международните санкции.

Забранени са полетите до полуострова и влизането на кораби в морските му пристанища, както и вносът и износът на продукция и услуги - включително физически услуги, застраховки, лизинг, инвестиране, туризъм, кредитиране, каквито и да било контакти с предприятия. Ситуацията е критична за малкия и средния бизнес. През 2013 г. в Крим работят 15 500 частни предприятия и 116 хиляди предприемачи. През юли 2018 г. остават 1400 предприятия и 55 хиляди предприемачи, предаде News.bg.

Аналогична е картината в банковата сфера. Преди анексията на полуострова има клонове на 67 банки. Сега там работят 7 банки, които се намират под международни санкции. Всички украински банки са се изтеглили. 34 руски банки правят опит да развиват дейност, като 24 от тях вече са изгубили лицензите си, 2 са фалирали, а 19 са в процес на фалит. 5 банки са спрели своята дейност по собствена инициатива вследствие на санкциите, включително руската Сбербанк. Почти парализиран е транспортният сектор.

През десетте пристанища на Крим има 10 се извършва търговски обмен със Сирия, Турция, Северен Кипър, Ливан, Либия, Египет. За периода 2014-2017 г. под удара на международните санкции попаднаха 325 кораба под знамената на 33 държави. През 2018 нарушенията намаляват - те са извършени от кораби на 15 държави. Основен нарушител е Русия - 72.7% на нарушенията на морското право са извършени от нейни плавателни съдове. От 2017 г. Турция официално отказва да обслужва в пристанищата си кораби, които незаконно са посещавали Крим. Подобна е ситуацията в гражданското въздухоплаване.

След забраната на Евроконтрол за полети до окупираната територия, всички полети до Крим от Русия се поемат от 40 руски авиокомпании. През 2017 година тяхното количество намалява на 16. 11 руски авиокомпании са фалирали. Опитите да се въведат международни въздушни връзки Симферопол-Ереван и Симферопол-Истанбул се провалят вследствие на санкциите. Анексията води до критична ситуация в енергийния сектор. До 2014 г. 80-90% от електричеството се доставя от континентална Украйна, а след окупацията възстановяването на захранването струва на Русия над 1 млрд. щатски долара.

Към тази картина се прибавя отливът на туристи. Като цяло се наблюдава рязко намаляване на броя на работните места във всички сфери, освен отбраната и сигурността. Икономическият срив води до силна зависимост на Крим от федералния бюджет на Русия. През 2016 г. полуостровът е струвал на Москва 1.2 млрд. щатски долара, е през 2017 г. разходите се увеличават почти с 50 процента. Според прогнозите, към 2030 45% от бюджета на полуострова ще трябва да се осигуряват от дотации.

След анексията Русия експроприира държавните имоти на Украйна в Крим, под формата на "национализация". Веднага са иззети 200 почивни бази, летища, пристанища, инфраструктура във водоснабдяването и енергетиката, железопътна инфраструктура, винарни изби, зърнохранилища. Конфискувани са аграрни предприятия, детската почивна база "Артек", корабостроителният завод "Море", Никитската ботаническа градина и др. Русия "национализира" и украинското предприятие "Чорноморнафтогаз", което експлоатира 17 находища на газ и нефт в Черно море.

Сега руското правителството настоява за ускорена разпродажба на украинските имоти с цел да компенсира огромните руски дотации за полуострова. Руският бизнес не бърза да инвестира заради международните правни последствия във връзка със санкциите. Неуспехът на икономическата програма води до понижаване на статута на Крим. Руското министерството по въпросите на Крим е ликвидирано през лятото 2015 г., а през юли 2016 г. е ликвидиран и Кримският федерален окръг. "Република Крим и град Севастопол" са включени в състава на Южния федерален окръг.

Руските власти се концентрират върху "военното усвояване" на територията на полуострова. Започва "перестройка" на икономиката на Крим, насочена към възраждането на обекти от военно-промишления комплекс на бившия Съветския съюз. Огромната част от средствата по програмата се усвояват от руски фирми, кримските предприятия получават едва 4.7 на сто от финансирането чрез малки договори. Наблюдава се масирана милитаризация на полуострова, посочи ген. Съби Събев. Днес на територията му са разположени 32 хиляди военни, преди анексията е имало 12 хиляди. Предвижда се към 2025 г. броят им да нарасне до 45 хиляди. Сага са разположени 16 ракетни системи (преди окупацията не е имало), планира се към 2025 г. те да станат 50. Самолетите са 122 (преди анексията са били 22), с тенденция броят им да нарасне до 150 през 2025 г.

С напускането на Договора за ракетите са среден и малък обсег Русия планира да разположи на полуострова ракети с ядрени бойни глави. Вече се обновяват съветските съоръжения за съхранение на такива оръжия. Окупираните сондажни морски платформи са превърнати допълнително във военни минибази с нови радиолокационни станции. Изграждат се и нови подводници, които да носят ядрено оръжие. Паралелно с милитаризацията се наблюдават политически преследвания и влошаване на ситуацията с човешките права. Широк международен отзвук предизвика съдбата на Олег Сенцов и кримския фермер Володимир Балух, осъдени по политически причини.