От тази дружба с Турция руснаците нищо не печелят

Русия започна да доставя на Турция поръчаните зенитно-ракетни комплекси S-400 - първите компоненти вече са в авиобазата Мюртед. НАТО и Съединените щати неведнъж изразяваха несъгласието си с тази сделка, Вашингтон дори заплаши със санкции, но Кремъл засега тържествува. Доколко обаче ще е голяма печалбата на Русия от дружбата с Турция или отново поддръжката за "братския режим" е по-важна от икономиката?

Сегашното сътрудничество с Турция започва да напомня дружбата на СССР с идеологически близките режими от времената, в които Москва инвестираше милиарди в големи инфраструктурни проекти на чужда територия, без да получава незабавна икономическа отплата.

Напук на НАТО

Отговорът на въпроса за какво са му на турския президент Ердоган руските ракети S-400 не е сложен. Първо, армията му получава най-съвременното оръжие, което изнася Русия, при това по-мощно от американските си аналози, а е два пъти по-евтино. И второ - турският властелин демонстрира на Съединените щати и на Европейския съюз своята независимост и самостоятелност.

А това е важно за него на фона на рязкото охлаждане на отношенията с Вашингтон и Брюксел след потушаването на опита за военен преврат в Турция и е сигнал за обособяването на Ердоган като фактор. Решението му е политическо, а не военно-стратегическо, символ на неговата мощ.

Логиката на Кремъл вероятно е подобна. Военно-стратегическите цели на сегашното руско ръководство винаги са на първо място. Колкото и да изтъкват хуманитарното или историческото значение на Крим, за руския Генерален щаб полуостровът винаги е бил и ще си остане военна база. И в случая с Турция това не е по-различно: да продадеш на държава от НАТО едно от най-модерните си оръжия напук на Съединените щати, да предизвикаш разкол в Северноатлантическия пакт - това е мечтата на руските военни стратези.

И печалбата някак отива на втори план. Макар размерът на сделката да е впечатляващ - 2,5 милиарда долара, основната цел е проникването на натовския оръжеен пазар. Приходите изобщо имат все по-малко значение в руската външна политика, във външноикономическите сделки, включително в такива стратегически отрасли като износа на оръжие и нефт или в атомната енергетика.

Скъпият "Турски поток"

И сега Москва се стреми да си сътрудничи с Анкара именно в тези три сфери. Наред с началото на продажбата на оръжие на една от най-силните армии на НАТО, съществува още един двустранен проект - вече започналото строителство на атомната електроцентрала "Акую". То се осъществява благодарение на дадения от Русия кредит при много изгодни за Анкара условия - 20 милиарда за 30-годишен срок, които един ден няма да връща Ердоган, а и едва ли Путин ще се отчита за тези средства.

Трети пример е тръбопроводът "Турски поток", заменил насочения директно към ЕС "Южен поток", чието строителство бе прекратено от Русия. Половината от капацитета на новия газопровод е предназначена за Турция, на която в момента ѝ трябват по-малки количества газ заради икономическата криза.

При това турците се опитват да станат и конкуренти на Русия в региона, правейки сондажи в спорния кипърски шелф. Анкара го смята за своя територия, но Европейският съюз твърди, че полезните изкопаеми са собственост на Кипър. Ако добивът на газ започне, Турция ще се сдобие с повече собствено синьо гориво, респективно нуждите ѝ от руски доставки ще намалеят още повече.

Ще върне ли Анкара дълговете на Русия?

Лично за мен политическият и военно-стратегическият елемент в дружбата с Ердоган е очевиден. Да не говорим за това, че двамата авторитарни лидери - президентите на Турция и Русия - се разбират много добре, говорят на един и същи език и могат да изпитват взаимна симпатия.

Докато икономическите и дори политическите ползи за Русия от всичко това са доста мъгляви. Макар продажбата на S-400 на турците да е еднозначно печеливша за Москва, проектът "Турски поток" предизвиква въпроси относно своята ефективност, а строителството на ядрената централа е изгодно, но само за Турция.

В същото време и без това сложните отношения на Анкара с другите страни от НАТО стават още по-напрегнати. Що се отнася до дълговете, които Ердоган трупа, те ще трябва да се връщат от следващите поколения, които ще трябва и да установяват дали са били необходими тези толкова съмнителни проекти от гледна точка на тяхната доходоносност. Естествено възниква и въпросът дали интересите на руския авторитарен режим не противоречат на интересите на страната като цяло.

Кремъл срещу Русия?

При обсъждането на външната политика на съвременна Русия от страна на експертите-международници постоянно изплува темата за националните интереси. Някои смятат, че Кремъл ги защитава ефективно, поради което може да му бъде простено отстъплението от стандартите във вътрешната политика.

На мен ми се струва, че сегашното руско ръководство често подменя националните интереси със своите непосредствени, след което убеждава руснаците, че борбата трябва да се води точно за това. Темата доколко конфронтацията със Запада изобщо е от интерес за Русия няма да я обсъждаме - тя е вечна.

Но е очевидно, че е напълно излишно сега да се влошават допълнително отношенията с НАТО, защото икономиката вече трудно издържа сегашния режим. Страната няма полза и от личните симпатии между Путин и Ердоган. Поради това Турция няма да поеме "проруски курс" нито по темата Крим, нито в Сирия, нито по други въпроси.

Излиза, че зад актуалните сделки с Анкара стоят в по-голяма степен не националните интереси, а амбициите на руските ръководители, за които руснаците плащат от джоба си.

Автор: Иван Преображенский