Защо руските ракети в Калининград представляват такъв голям проблем?

Защо руските ракети „Искандер“ в Калининград представляват такъв голям проблем, пише американското издание The National Interest, цитирано от агенция "Фокус".

По своя размер руският ракетен арсенал няма аналози - Русия наследи огромен запас от ракети от Съветския съюз. Въпреки че той вече не е съвсем нов, ракетният арсенал на Русия е в основата на руската стратегия, която започва с "блокиране на достъпа/ блокиране на зони в локални конфликти до доставката на стратегическо ядрено оръжие на други континенти“.

Докато се говори и пише много за стратегическо възпиране чрез руски междуконтинентални балистични ракети, оборудвани с ядрени бойни глави, експертите често пренебрегват руските балистични ракети с малък обсег на действие.

Какви са фактите

Ракетата "Искандер" (според класификацията на НАТО - SS-26 Stone) има обсег от около 400-500 километра. Тя е способна да носи различни видове бойни глави, включително бойни глави с дълбоко проникване, високо експлозивни бойни глави и термобарни бойни глави. Обхватът на експортните модификации е малко по-малък и възлиза на около 280 километра, като те могат да носят бойни глави с тегло до 480 килограма, докато руският стандарт може да носи бойни глави с тегло от 480 до 700 килограма. Точността на тази ракета също е доста висока. „Искандерите“ използват комбинация от „междинна система за насочване, системата „ГЛОНАСС“ и радиолокационно насочване и тези ракети могат да нанасят удари с кръгово отклонение от 2 до 5 метра.“ Просто казано, в 50% от случаите „Искандер“ удря точка на 2 до 5 метра от дадена координата. Въпреки че това може да изглежда като значителна граница на грешка, съветските балистични ракети R-17 имаха кръгово вероятно отклонение от 50 метра, тоест те бяха много по-малко точни.

Също така си струва отделно да обърнете внимание на характеристиките на транспортьора. Той е в състояние да транспортира две ракети „Искандер“, разположени успоредно една на друга. Самият транспортьор е оборудван с брониран покрив, който защитава ракетите вътре, а кабината е оборудвана със системи за защита срещу химически, биологични и ядрени заплахи. На бойното поле транспортьорите са придружени от транспортно-натоварващи машини, които са способни за бързо презареждане с помощта на кранове.

Силова дипломация

Системата „Искандер“ е разположена вътре в Русия, както и в района на Калининград - руския анклав, граничещ с Полша и Балтийско море. Ракетите, разположени в Калининград, могат да удрят цели в Полша, Източна Германия, Южна Швеция, Латвия, Литва и Естония, както и в Беларус и по-голямата част от Балтийско море. Разполагането в Калининград на „Искандер“ е явна проява на руската силова дипломация. Оттам Русия може да нанесе удари по цели в Балтийско море, заплашвайки важен транспортен маршрут и да уцели целите на НАТО. Тъй като ракетите "Искандер" не носят ядрени бойни глави, рискът от ядрена конфронтация е минимален.

Износ

Въпреки че в различни моменти няколко страни изразиха интерес към ракетите „Искандер“ - Сирия, Иран, Обединените арабски емирства през 2005 г., Индия, Кувейт, Южна Корея, Сирия, Малайзия и отново ОАЕ през 2008 г. и Саудитска Арабия през 2015 г., Армения и Алжир станаха единствените държави, които закупиха тези комплекси от Русия - съответно през 2016 г. и 2017 г.

Днес в Русия

Ракетният арсенал на Русия е огромен и много впечатляващ и е в състояние на оперативна готовност. "Искандерите" не са изключение и тези ракети са явна проява на постсъветската стратегия за развитие на все по-модерни ракетни технологии. В комбинация с ясна стратегия за блокиране на достъп / блокиране на зоната, особено в района на Калининград в близост до Балтийско море, ракетите „Искандер“ са ефективно оръжие.