Помпео иска тотална изолация на китайските компании

Държавният секретар на САЩ призова Югоизточна Азия да прекъсне връзките с китайските компании, които помагат за изграждането на острови в Южнокитайско море. Апелът е отправен седмици, след като САЩ поставиха в черния списък две дузини фирми, работещи в спорните води, предаде БГНЕС, цитирайки AFP.

Коментарите на Майк Помпео прозвучаха на регионална азиатска среща на върха, белязана от съперничеството между САЩ и Китай по редица въпроси, от търговията до коронавируса. Напрежението в Южнокитайско море нараства, откакто миналия месец САЩ санкционираха 24 китайски държавни компании, които според Вашингтон са помогнали за натрупването на военни сили на Пекин в богатия на ресурси воден път.

Помпео заяви, че е време правителствата на страните в Югоизточна Азия да преразгледат собствените си отношения с фирмите, работещи в морето. “Не просто говорете, а действайте”, каза той на 10-те външни министри от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) по време на онлайн среща на върха. „Преразгледайте бизнес сделките с много държавни компании, които действат грубо по отношение на крайбрежните държави от АСЕАН в Южнокитайско море.

“Не позволявайте на китайската комунистическа партия да пренебрегва нас и нашите народи.” Тазгодишната среща на върха на АСЕАН идва дни след като Пекин изстреля балистични ракети в Южнокитайско море като част от учения. Виетнам, който председателства срещата на върха, изрази “сериозна загриженост” относно милитаризацията на Южнокитайско море.

“Това подкопа доверието, повиши напрежението и подкопа мира, сигурността и върховенството на закона в региона”, каза външният министър Фам Бин Мин. Филипините вече заявиха миналата седмица, че няма да последват американския лидер, тъй като се нуждаят от китайски инвестиции, дори когато новият спор между двете нации за Скарбъро Шоул – една от най-богатите риболовни зони в региона – стана тема по време на преговорите. А китайският външен министър Ван И обвини САЩ за напрежението, твърдейки, че Вашингтон “се превръща в най-големия двигател” на милитаризацията на водния път.