Китайският президент: Без силна армия не може да има силна родина

Президентът на Китай Си Дзинпин заяви в петък, че Китай никога няма да позволи да се подкопаят интересите на суверенитета, сигурността и развитието и че към китайският народ не трябва да отнася с пренебрежение, съобщава "Ройтерс".

Всеки акт на едностранност, монополизъм и тормоз няма да работи и би довел само до задънена улица, каза Си в речта си в Голямата зала на народа. "Нека светът знае, че хората в Китай сега са организирани и не трябва да се подценяват", каза Си, цитирайки Мао Дзедун, бащата-основател на Китайската народна република, предаде News.bg.

Си говори по повод 70-годишнината от разполагането на китайски войски на Корейския полуостров, за да помогнат на Северна Корея срещу САЩ и силите на Обединените нации и Южна Корея по време на войната 1950-53 година. Си не се позова пряко на Съединени щати, чиито отношения с Китай с в най-ниското си ниво от десетилетия на фона на спорове с правителството на президента Доналд Тръмп. Двете най-големи икономики в света са се сблъскали по въпроси, вариращи от търговията, технологичното съперничество и съперничеството в областта на сигурността до правата на човека и коронавируса. Си призова да ускори модернизацията на отбраната и въоръжените сили на страната. "Без силна армия не може да има силна родина", каза той. "Трябва да ускорим модернизацията на националната отбрана и въоръжените сили и да трансформираме Китайската народна армия в напреднала военна сила от световна класа. За да поддържаме и развиваме социализма с китайски характеристики, в същото време трябва да насърчаваме развитието и сигурността на страната, просперитета и военната мощ на Китай", каза Си Дзинпин.

Северна Корея влезе във война през 1950 г. с Юга, която беше подкрепена от силите на ООН, включващи предимно американски войски. През октомври 1950 г. китайските войски преминават река Ялу на границата със Северна Корея, докато СССР осигуряват въздушно прикритие. Подчертавайки геополитическото значение на Северна Корея, Мао каза: "Ако устните изчезнат и зъбите ще изчезнат". Корейската война завършва с примирие през 1953 г., а не с мирен договор, оставяйки полуострова в техническо военно състояние. Бяха разположени над 2 милиона китайски войници. "След трудни битки китайски и корейски войски, победиха своите опоненти, разбивайки мита за непобедимостта на американската армия и принуждавайки нашествениците да подпишат споразумението за примирие на 27 юли 1953 г.", заяви Си Дзинпин.

По-рано тази седмица САЩ одобриха потенциалната продажба на оръжейни системи на Тайван на обща стойност 1,8 млрд. долара, което разгневи Китай. Пекин смята Тайван за своя провинция, която се е заклел да постави под контрол, при необходимост със сила. По закон Вашингтон е длъжен да предостави на острова средства за защита. През 1945 г., след поражението на Япония във ВСВ, в съответствие с Ялтенското споразумение, Корейският полуостров е разделен по 38-ия паралел. През 1950 г. дълъг период на взаимни заплахи доведе до въоръжен конфликт между КНДР и Република Корея. От страната на Южна Корея се биеха войници от САЩ и 20 държави под знамето на ООН. КНДР бе подкрепена в тази война от СССР и Китай.

"Китай винаги е поддържал отбранителния характер на своята национална отбранителна политика. Никога не сме търсили хегемония или експанзия. Ние сме категорично против хегемонията и политиката на сила", коментира Си Дзинпин. Няма да бъде позволено на нито една сила да "нарушава или отделя свещената територия на страната". Китайският народ е "уверен", докато очаква с нетърпение голямото национално "обновление".