Защо Нова Зеландия, Африка и Азия се справят по-добре от Германия?

Нова Зеландия: строг локдаун и затваряне на границите

Вече два пъти - през май и октомври - министър-председателката Джасинда Ардърн обяви петмилионната държава в Тихия океан за зона, свободна от коронавирус. От началото на пандемията досега регистрираните случая на зараза там са малко над 2000, а 25 души починаха вследствие на инфекцията. Ежедневието в Нова Зеландия междувременно си тече почти нормално, разрешени са дори масови мероприятия като мачове по ръгби, на които не се изисква дори носенето на маски.

Причината за тези успехи се крие в ранното взимане на мерки и крайно стриктното им спазване. Още през март границите на страната бяха затворени, имаше и забрана за посещения на туристи. Малко по-късно бе обявен пълен локдаун, който бе сред най-строгите в света. И сега там реагират с местни, но стриктни ограничения и забрани за излизане от дома - дори при появата на най-малки огнища на зараза. Това се увенча с успех: броят на инфекциите през ноември е крайно нисък. В края на месеца в страната има общо 50 активни случая на зараза.

Разбира се, строгата изолация е много по-лесно постижима в малка островна държава като Нова Зеландия, отколкото в голяма европейска страна като Германия, разположена в центъра на Европа и с федерална структура, в която 16-те провинции имат относително голяма самостоятелност във взимането на решения. Все пак Германия може да се поучи от новозеландския пример в сферата на комуникацията и прозрачността при взимането на мерките. Министър-председателката Ардърн разяснява своите решения активно, включително и в социалните медии чрез ежедневни лични обръщения. Тя нарича съгражданите си "Team of five Million" (екип от пет милиона), стимулира чувството за общност, показва се като изключително съпричастна и грижовна. Така тя създаде високо доверие към правителството и високо одобрение за мерките, макар че те са значително по-сурови, отколкото в Германия.

COVID-19 в Африка: живот под открито небе

През април СЗО предупреди, че инфекциите с коронавирус в Африка бързо могат да достигнат 10 милиона. И до днес мнозина експерти се чудят защо повечето африкански държави засега се справят доста добре с пандемията. 17% от световното население живеят в Африка, а регистрираните случаи на коронавирус са едва 3,4% от всички в света. Почти същото съотношение се наблюдава и по отношение на смъртността.

Едно от възможните обяснения за този феномен навярно се крие във възрастовата структура. В нито една друга част на света не живеят толкова много млади хора, колкото в Африка: средната възраст на тамошното население е едва 18 години, докато в Германия тя е над 40 години. Този фактор дава предимство на африканските държави, тъй като младите хора по-рядко се разболяват от Ковид-19. Друго преимущество е, че повечето африкански държави не са гъсто населени, което намалява опасността от разпространение на вируса. Освен това на много места животът там тече предимно под открито небе.

Според учени, определени генетични фактори също могат да играят роля за по-мекото протичане на болестта. Знае се и друго: в Африка са значително по-широко разпространени болести като морбили, малария и различни паразитни заболявания. Предполага се, че имунната система на много от хората там е значително по-устойчива от тази на европейците например.

Какво може да научи Германия от Африка

Макар че условията на живот са несравними, Германия все пак би могла да си извлече известни поуки от ситуацията в Африка. Например от факта, че плановете на редица африкански страни за справяне с пандемията се оказаха значително по-съвременни и адекватни от тези в някои части на Европа. "Африка беше значително по-добре подготвена за пандемията", казва виенският учен Петер Климек и добавя: "Съзнанието за опасностите, свързани с една пандемия, там е много по-живо, отколкото при нас, поради това, че тези страни в миналото често са преживявали пандемии".

Поучени от опита си с епидемията от Ебола, много от африканските държави спазват строги изисквания, свързани с пътуванията. Те изискваха тестове за коронавирус и мереха температурата на пристигащите по границите, за да не допуснат коронавирусът да плъзне из страните им. Много държави, като Нигерия, обявиха освен това бърз и строг локдаун - в някои случаи това стана дори още преди изобщо да са били регистрирани случаи на инфекция.

Азия: маските там отдавна са нещо нормално

Тайван, Япония, Китай и Сингапур са някои от азиатските държави, които доста бързо и ефективно се справиха с вируса. Тайланд и Виетнам също регистрират изключително нисък брой инфекции и смъртни случаи, свързани с COVID-19.

В Япония правителството ограничи обществения и икономически живот значително по-рано, но пък и по-слабо, отколкото в Германия.

Главният вирусолог на клиниката "Шарите" в Берлин Кристиан Дростен обяснява успеха на страната с два основни фактора: с целенасоченото и активно ликвидиране на всички локални огнища на зараза, както и с готовността на населението да спазва мерките за ограничения и дори самó да си налага ограничения, които не са официално приети. Докато в началния период на пандемията в Германия все още се твърдеше, че носенето на маски не осигурява ефективна защита, в повечето азиатски държави маските се носеха с готовност и се смятаха за нормална част от ежедневието още преди да се разрази пандемията от коронавирус.

Използването на различни електронни системи за информация и контрол също се превърна в успешно средство за ограничаване на вируса в Азия. В Китай, Тайван и Южна Корея проследяват контактните лица с помощта на GPS. Който обаче знае колко дълго продължи създаването на компютърна апликация, предупреждаваща за контакти със заразени лица в Германия, колко многобройни бяха възраженията на защитниците на личните данни и колко малко хора ползват това приложение на телефоните си (едва 25%), ще разбере защо азиатският опит в тази насока е трудно приложим в Германия.

Все пак Германия би могла да си извлече някои поуки от факта, че интензивният тракинг улеснява проследяването на контактите. Политиците и обществото биха могли да проведат по-интензивна дискусия за това кои ограничения на личните свободи - най-вече в сферата на електронното проследяване - биха били допустими и приемливи.