Блокирани в Босна и Херцеговина мигранти: "Не сме животни"

Посред зима те живеят в гората в импровизирани заслони от найлони и клони – блокираните бежанци и мигранти в Босна и Херцеговина. Парадоксалното е, че никой не ги иска в страната, но и не ги пускат да си тръгнат.

Репортаж на Марина Щраус от Бихач:

Те го наричат „игра“, макар пешеходният преход от Босна и Херцеговина до Хърватия през планините и горите да е всичко друго, освен игра. 25-годишният Рахеел Зафар от Пакистан е правил вече шест неуспешни опита – всеки път е бил залавян от хърватските граничари, бит и ограбван от тях.

Подобна история би могъл да разкаже всеки от трийсетината мъже, живеещи в горския лагер близо до босненския град Велика Кладуша. Палатките им са от дебели найлонови платнища и клони, които те са отсекли сами. Пред всяка от палатките седят по двама-трима мъже, греят се или готвят на накладен огън.

Половината бежанци в лагера са от Пакистан, другата половина – от Бангладеш. Заедно са построили джамия – и тя от найлон, вътре постлана с молитвени килимчета. Пред входа ѝ е кално както навсякъде в лагера – през нощта е валяло. В Босна и Херцеговина има убежища за бежанците, но в тях няма място за всички 8000 мигранти, които в момента се намират в страната. Някои, като Рахеел Зафар, предпочитат да нощуват в гората, отколкото в приютите, за да не бъдат окрадени.

Някои успяват да се измъкнат

Зафар е на това място и защото от Велика Кадуша до хърватската граница, т.е. до външната граница на ЕС, са само няколко километра. Подобно на почти всички останали мигранти Зафар не иска да остава в Босна, а да продължи към Германия, Италия или Швеция. Той знае, че стигне ли веднъж до приятелите си във Франкфурт, всичко ще се нареди. Не като тук в калта, и не като в Пакистан, където той не вижда бъдеще за себе си.

Някои от бившите обитатели на горския лагер все пак са успели да се промъкнат покрай хърватските граничари и вече били в Италия, разказват останалите в гората.

Самите босненци знаят какво е да бягаш от дома си – след войната от преди повече от 25 години. Но мнозина са против присъствието на мигрантите в граничните региони.

Пред междувременно затворения бежански лагер Бира в Бихач, на час път с кола от Велика Кладуша, от седмици се организират демонстрации, в които участват по няколко десетки души. Групата дори е организирала свой лагер, в който хората нощуват, хранят се и се забавляват. Желанието им е на всяка цена да предотвратят повторното настаняване на бежанци в приюта, макар властите да уверяват, че нямат такива намерения. „Не сме расисти, но те изобщо не искат да остават тук – искат да отидат в Европа. В такъв случай, мили ЕС, отвори си границите и ги приеми!", казва една от демонстрантките.

Лицемерието на ЕС

Недоволстват не само демонстрантите – Сухрет Фазлич, кметът на Бихач, също обвинява ЕС за сегашното положение. Но обвинява и правителството в Сараево – че не полага никакви грижи за хората на границата с ЕС. Фазлич казва също, че ЕС проявява лицемерие по отношение на бежанците, исканията им за предоставяне на убежище и насилието на хърватската граница. „По време на миграционната криза Европейският съюз предостави много пари на Босна. Но Бихач не е получил и едно евро – трябваше да се справяме с нашите собствени ресурси", уверява той.

По данни на ЕК, от 2018 година насам ЕС е изплатил над 88 милиона евро пряко на Босна и Херцеговина или на партньорски организации, които да се грижат за бежанците на място. Една от тях е Международната организация по миграцията. Непосредствено преди Коледа тя затвори лагера „Липа“ на 30 км от Бихач – поради това, че босненските власти отказали да укрепят лагера за зимата. „Липа“ бе открит през лятото на миналата година заради пандемията от коронавирус – като временно решение за лятото.

Нечовешки условия

Тъй като наскоро след опразването му лагерът изгоря почти изцяло, на над хиляда души им се наложи да търсят убежище в гората или да си построят укрития в района. Междувременно босненската армия е доставила нови палатки, но много от бежанците ги определят като напълно неподходящи. „Не сме животни“, изтъква Асфак Ахмед от Пакистан, сочейки палатките, към които мнозина влачат матраци и легла. „Това не е място за живеене – особено в този сезон."

Ахмед казва, че подобно на мнозина други ще се включи в следващата „игра“ - щом времето се постопли след няколко седмици. Мечтата му е да следва медицина в Германия.