Ливан: "Страхуваме се от нова гражданска война"

Още сутринта беше ясно, че протестът на "Хизбула" пред Съдебната палата в Бейрут няма да завърши добре. Знамена, лозунги, вдигнати юмруци. А около тях - военни. След което започна стрелбата. Съдебната палата се намира в християнската част на ливанската столица. Улиците около нея бяха блокирани от десетки военни машини, позиции заеха и джипове с картечници. Войниците от ливанската армия обаче не нападат, а по-скоро наблюдават какво се случва по улиците като любопитни зрители.

Шестима загинали, над 20 ранени

На пръв поглед конфликтът в Бейрут ескалира заради една спорна политическа личност. Става въпрос за съдия Тарек Битар, който разследва причините за опустошителната експлозия, разрушила пристанището на Бейрут и големи части от ливанската столица през август 2020-а година. Именно Битар повдигна въпроса за ролята на "Хизбула". Съдията е християнин и е подкрепян от християнски групи и политици в Ливан. "Хизбула" пък е най-влиятелната шиитска военизирана организация в разединената страна. Нейните представители не желаят да се окажат на подсъдимата скамейка и настояват за отвода на Битар. Затова и последователите на "Хизбула" излязоха на протест пред Съдебната палата. "Досега има един загинал и няколко ранени", казва Мириам Салех, репортерка от иранската телевизия. В крайна сметка загиват шест души, а ранените са 23-ма. Престрелките продължават с часове и колкото по-тежки са сблъсъците, толкова по-дълбоко и по-ясно се вижда бездната, която се отваря.

Старите конфликти избуяват отново

Под повърхността в Ливан се възраждат добре познати конфликти и проблеми: християни срещу мюсюлмани, политически вражди, провал на управлението и безпрецедентна икономическа криза, която лишава хората от най-основни стоки. Всичко това напомня за ливанската гражданска война, която продължи 15 години и отне живота на 150 хиляди души. Историята не трябва да се повтаря, но споменът за нея не напуска ливанците. "Сега много се страхуваме от нова гражданска война", казва Мириам.

Консумацията на наркотици расте

Тези страхове и несигурност неизбежно се отразяват на ливанците. Много от тях посягат към дрогата. Изследване на Американския университет в Бейрут потвърждава, че консумацията на наркотици в последните години се е повишила значително. И това си има причини: над 90 процента от ливанците под 30-годишна възраст признават, че изпитват средни или високи нива на стрес. Около две трети страдат от тревожност, а повече от една трета - от средна до тежка депресия.

По данни на ООН, три четвърти от жителите на Ливан живеят в бедност. Факторите, довели до това положение, са много: обезценяването на ливанската лира, поскъпването на храните, горивата и лекарствата, експлозиите на пристанището в Бейрут, които отнеха живота на над 200 души. Към тях можем да прибавим и пандемията, проблемите с електроснабдяването, политическата несигурност, въоръжените групировки и растящия брой бежанци.

Татяна Слейман от неправителствената организация "Скоун", която помага на наркозависимите, казва, че от началото на кризата през есента на 2019-а все повече хора търсят помощта ѝ. Употребата на наркотици за мнозина е стратегия за справяне с проблемите, обяснява тя. За разлика от преди, хашишът, хероинът и алкохолът вече не се консумират за забавление, а за справяне със стреса, депресията и проблемите със съня и тревожността. Сред причините за ръста в употребата на забранените вещества е и фактът, че цените на медикаментите са се повишили прекомерно. Но не и цените на наркотиците - те са "лесно достъпни навсякъде", казва Слейман.

Психическите проблеми се дължат на икономическата несигурност

Все повече хора мислят за самоубийство. Спешният телефон за превенция на самоубийства и ментални проблеми отчита двойно покачване на обажданията от месец май насам. Темите, свързани с психическите проблеми и зависимостите, до голяма степен са стигматизирани в Ливан, казват от клиника "Ембрейс", която поддържа спешния телефон. Но се наблюдава развитие - вече дори консервативните представители на ливанското общество започват да обсъждат темата. "Осъзнаването е налице, но не е достатъчно", казва Джалал Ахмад. Той е мухтар - квартален отговорник - в една строго сунитска част на Триполи. "Тези, които са много бедни, са особено уязвими", обяснява той. Но съвместната работа с духовници и неправителствени организации не може да реши проблема, докато икономическото положение в страната не се подобри. Ахмад обаче не вярва на управляващите. "Държавата не се интересува от хората, те са ѝ безразлични", казва той.