Москва заговори за модели на неутралитет, които според нея би могла да приеме Украйна. За какво става дума?

Оскъдна е информацията, която стига до медиите и съответно до широката публика за преговорите, водени от Украйна и Русия за спиране на огъня. Никак не е изненадващо, затова и внимателно се следи всяко изявление на страните, колкото и да е лаконично и общо като формулировка.

Преди два дни Дмитрий Песков, говорителят на Кремъл, каза, че на преговорите е обсъждан въпросът Украйна да приеме статут на неутрална демилитаризирана държава по австрийския или шведския вариант, тоест със собствена армия и военен флот, но без чужди бази на своя територия. Според главния руски преговарящ Владимир Медински предложението дошло от Киев и въпросът бил обсъждан на ниво министерства на отбраната на двете страни. Само че Михайло Подоляк, съветникът на украинския президент, който също участва в преговорите, веднага заяви, че не е ставало дума за някакви вече съществуващи модел, а за чисто украински модел на неутралитет. И той трябва да включва „абсолютни гаранции за сигурност“, подчерта той, цитиран от украински медии.

Какво все пак представляват двата модела на неутралитет, за които заговори Русия?

Австрийският неутралитет

Австрия няма общи граници с Русия, заобиколена най-вече от държави, които са членки на НАТО - Италия, Германия, Словения, Чехия, Словакия и Унгария, и от Швейцария и Лихтенщайн, с които има близки, приятелски връзки. Австрийският неутралитет е до известна степен принудителен, защото в края на Втората световна война тя бе окупирана от страните победителки, всяка от които имаше желание да я включи в своята сфера на влияние отбелязва Би Би Си. Съюзниците от антихитлеристката коалиция не можеха да се договорят дали Австрия да стане част от социалистическия лагер, или да тръгне по западния път на развитие. Най-сетне през 1955 година проблемът беше решен с подписването на декларация за независимост на Австрия и обявяването на неутрален статут. Така тя получи гаранции за сигурността си от САЩ, а това беше важно, защото по онова време граничеше със страни от Варшавския договор – Чехословакия и Унгария, както и с комунистическа Югославия.

След разпадането на социалистическия блок тя на практика се оказа под „чадъра“ на НАТО, защото няма как да бъде нападната, без да се нарушат границите на страни от НАТО. Чисто хипотетично нападение би могло да дойде откъм Швейцария и Лихтенщайн, но подобен сценарий наистина звучи фантастично.

Като неутрална държава Австрия се е отказала да участва във военни съюзи и да има чужди военни бази на своя територия, но участва в различни програми на НАТО, помага в негови бойни операции и е част от структурата за сигурност на ЕС. От време на време, обикновено в предизборни периоди, в Австрия се повдига въпросът за евентуално влизане в Северноатлантическия алианс, по идеята няма обществена подкрепа.

Шведският неутралитет

Той има много по-дълга история от австрийския. След края на Наполеоновите войни (1803-1815 г.) повече от два века Швеция не желае да сключва военни съюзи, старае се да не провокира съседите си и успява. Историци и анализатори смятат шведската позиция за идеална политика на ненамеса във военни конфликти. Сериозният ѝ минус обаче е необходимостта постоянно да се балансира между големите държави и да се сътрудничи с омразни режими, за да се запази независимостта. През Втората световна война Швеция търгува и поддържа приятелски отношения с Третия райх и неговите съюзници.

След края на световния конфликт и началото на Студената война Швеция не влиза нито в НАТО, нито в източния блок и декларира, че води политика на „активен неутралитет“. Това обаче се приема с уговорки от някои анализатори, защото след войната Швеция активно сътрудничи със западните страни и американското разузнаване, а след разпадането на СССР това взаимодействие се засилва. В документите на НАТО тя е наречена „неутрален“ съюзник. Стокхолм е сред първите страни, включили се в създадената през 1994 година натовска програма „Партньорство за мир“, а шведската армия редовно провежда съвместни учения с НАТО. Шведски военни и граждански специалисти участват във всички операции, ръководени от алианса, които са с мандат на ООН – в Босна, Косово, Мали. По време на операцията на НАТО срещу режима на Муамар Кадафи през 2011 година Швеция изпрати в зоната на бойни действия осем свои изтребители, разузнавателен самолет и самолет цистерна, както и военни специалисти.

Стокхолм има тясно военно сътрудничество с две натовски страни - Дания и Норвегия. Когато през 2011 година трите скандинавски страни подписаха споразумение за укрепването на това сътрудничество тогавашния министър на отбраната Петер Хултквист заяви, че положението в Северна Европа и Балтийско море се е влошило по вина на Русия, която „е готова да използва военната си мощ за постигане на политически цели и задачи“. Затова възниква въпросът дали шведският неутралитет е истински, дали тя отговаря на определението за неутрална държава.

Както и да се тълкува споменаването на Швеция и Австрия като модели за неутралитет на Украйна, важен е самият факт, че за неутрален статут на Украйна и възможност за постигане на някакво съгласие на преговорите заговори и руският външен министър Сергей Лавров. Освен ако това не е пореден елемент от пропагандната война Кремъл, имайки предвид, че Киев настоява за неутралитет, съпътстван от стабилни гаранции за сигурността си.