Тайни структури и съмнителни методи: инсайдери разказват за Движението на Гюлен

Движението на турския проповедник Гюлен ползвало класически методи на тайните служби. В състава му имало тайни структури, ползващи оспорвани методи за наблюдение и натиск. Бивши негови членове повдигат тежки обвинения.

Движението на Фетхуллах Гюлен се представя в Германия като организация, която се бори за демокрация и защитава правата на човека. Вместо джамии, то поддържа образователни институции. Но в Турция организацията явно си е служила с оспорвани методи за наблюдение и е оказвала натиск върху свои членове. Бивши и настоящи привърженици на Гюлен повдигат тежки обвинения. Свое разследване по темата е провела и германската общественоправна медия SWR.

"Тайна програма"

"Имахме тайна програма. Създадохме много стройна система за наблюдение, която действа систематично и планово", твърди Фахдеттин Полат, който разказва, че в продължение на 12 години е бил член на таен отдел за наблюдение в рамките на движението. Името на тази вътрешна структура е "Hususi Hizmet" – в превод „Извънредна и специална служба“. Твърди се, че структурата е проникнала във важни турски институции с помощта на свои лоялни привърженици. Полат е първият високопоставен бивш последовател на Гюлен, който разказва пред германските медии за тайната вътрешна организация.

"Имах задачата да се срещам с военните, да се грижа за тях, да изслушвам проблемите им, да ги посещавам редовно. Това беше вид религиозно ръководство", казва той. На въпрос как точно е функционирала извънредната тайна служба, Полат казва, че тя е ползвала класическите методи на тайните служби.

Полат междувременно е скъсал с Движението на Гюлен. Той е бил арестуван след опита за преврат в Турция през 2016 година, за който Анкара обвинява именно проповедника Гюлен. Пред съда Полат прави пълни показания, а през 2019 г. е осъден на 16 години затвор за членство във въоръжена терористична организация. Той обжалва, присъдата му не е окончателна, поради което все още е на свобода.

Движението на Гюлен и президентът Реджеп Тайип Ердоган не винаги са били противници. Когато през 2002 г. Ердоган стана министър-председател, проповедникът и мрежата му застанаха зад него. Разривът настъпи през 2013 г., когато полицаи и прокурори, симпатизиращи на Гюлен, започнаха да разследват сигнали за корупция срещу членове на семейството на Ердоган, както и срещу правителството. Турският лидер тогава отвърна на удара с наказателни мерки срещу въпросните служители. Само няколко седмици преди опита за преврат през 2016 г. Ердоган обяви бившите си съюзници за терористична организация.

Репресии срещу последователите на Гюлен

След опита за преврат започнаха масови преследвания и репресии срещу поддръжниците на Гюлен, които продължават и до днес. Според официалните данни 500 000 души са били разследвани, 28 000 са в затвора, 120 000 държавни служители и чиновници са били уволнени и им е наложена забрана да работят в публичната сфера.

Турските съдилища поддържат тезата, че Движението на Гюлен набира от средите на своите образователни институции подходящи младежи, които обучава като шпиони, за да ги внедри в армията и други турски институции. Това потвърдиха и някои инсайдери пред журналистите от SWR. Освен това Движението на Гюлен явно съвсем целенасочено е използвало информации от свои привърженици, с които да оказва натиск над други свои членове, част от които междувременно живеят в чужбина, включително в Германия.

Активност в Германия

Политологът и юристът Йондер Айтак е известен представител на Движението на Гюлен. Той живее в Германия от 2019 година. Бивш заместник-началник на полицейската академия в Анкара и съветник по въпросите на антитерористичната борба в турското Министерство на вътрешните работи, Айтак познава лично Фетхуллах Гюлен още от детството си. Той е категоричен: "Не само в Германия, но и в Европа и други части на света последователите на проповедника са създали подобни тайни структури и се опитват да ги поддържат." Същевременно обаче той предупреждава да не се стигматизира цялото движение. Според него тайните вътрешни структури представляват не повече от 5 процента от всички структури на организацията.

В края на 80-те години Движението на Гюлен разшири мрежата си в Германия. Днес 150 000 германски турци са част от нея и поддържат около 300 сдружения, фондации, 22 училища, близо 3000 фирми, както и няколко новинарски портала, издателства и медии.