Възможна ли е друга Русия ?

Докато военната операция на Владимир Путин в Украйна се проточва и прекроява глобалния геополитически пейзаж, Съединените щати трябва да преоценят и преосмислят своята дългосрочна стратегия спрямо Русия. Без голяма разлика от оригиналната стратегия за сдържане от времето на Студената война, формулирана от Джордж Кенан преди 75 години, тази стратегия трябва отново да се основава на "търпеливо, но твърдо и бдително сдържане на експанзионистичните тенденции на Русия", пише американското списание Foreign Affairs в материал, представен без редакторска намеса.

По време на Студената война Съединените щати се стремяха да сдържат експанзионистичните импулси на Съветския съюз, без да влизат в пряка военна конфронтация с него, чакайки "неестествения" съветски режим в Москва да рухне. Днес целта за сдържане на Русия е друга, тъй като би било наивно да очакваме тя да се разпадне, както се случи със СССР. Както самият Кенан призна още навремето, "Съветският съюз няма да просъществува дълго, но Русия ще просъществува".

Още новини от Украйна

Днес Съединените щати трябва да работят неуморно, за да сдържат руския експанзионизъм в Европа и други части на света, докато ръководството им - настоящо или бъдещо - разбере, че разрушителните му имперски тенденции водят страната към мрачно бъдеще на китайски васал. Все по-откъсната от Запада, Москва ще дължи на Пекин, като търговски партньор и ключов международен покровител, не равноправни отношения, а подчинение, характерно за йерархията благодетел-слуга. Само разбирането на пагубността на зависимостта си от Китай може да принуди Кремъл да преосмисли своята вредна антизападна политика.

Съединените щати не трябва да си правят илюзията, че подобна трансформация ще доведе до приятелски отношения с Русия, още по-малко до антикитайски съюз с Москва, или че поведението на Русия бързо ще се промени. Всъщност може да минат години, преди руските лидери да заемат по-малко конфронтационна позиция спрямо Запада. Малко вероятно е Русия някога да се интегрира в западната общност. Също така е малко вероятно тя някога да пожертва отношенията си с Китай заради по-топли отношения със Съединените щати и Европа. Америка ще трябва да се примири със значителни различия между основните ценности и дългосрочните интереси на Русия и Запада, като правата на човека и демократичните принципи.

Все пак Кремъл може в крайна сметка да заключи, че политиката на равноотстояние - поддържане на продуктивни връзки както с Китай, така и със Запада - е в негов най-добър интерес. В края на краищата съществуването на друга Русия е напълно възможно с по-балансирана външна политика, която избягва прекалено тесни връзки както с Китай, така и със Запада, зачита териториалната цялост на други държави и се придържа към международните си правни задължения. Съединените щати трябва да бъдат търпеливи и готови да изчакат, докато Русия осъзнае, че няма да спечели много от бъдещо васално отношение към Китай.

Патова ситуация и васалитет

Шест месеца след началото на войната в Украйна по-нататъшният ход на конфликта остава несигурен. Путин така и не успя да постигне смяна на режима в Киев, но Русия успя да окупира около една пета от Украйна. Украинската армия надмина очакванията, но най-вероятно все още не е в състояние бързо и напълно да нулира успехите на Русия. В близко бъдеще ситуацията на безизходица изглежда най-вероятна.

Руският контрол над Източна Украйна никога не може да гарантира пълна сигурност на тези територии. Припомнете си например, че на Съветския съюз му отне повече от десетилетие, за да смаже украинския бунт, след като възстанови контрола си над Украйна в края на Втората световна война. Малко вероятно е окупираните от Русия територии да успеят да се възстановят достатъчно бързо от икономическото опустошение, причинено от военните операции.

Изправена пред възхода на НАТО, който скоро ще включва Швеция и Финландия, Русия ще бъде принудена да харчи още повече за отбрана, изпразвайки хазната и принуждавайки се да се откаже от амбициозни програми в социалната сфера, инфраструктурата, науката и образованието.

Русия вече започна да пренасочва износа на енергия и минерали от "враждебните" европейски пазари към Китай. Руските потребители ще разчитат все повече на китайския внос, за да заменят западните стоки, които вече са недостъпни за тях.

Юанът, китайската валута, сега играе важна роля в транзакциите на Московската борса и тази роля само ще се увеличава. По същество стабилността на руската икономика ще се основава на инжектирането на китайски пари и стоки в нея и тази динамика ще позволи на Пекин да спечели значително влияние върху Москва.

При тези обстоятелства Съединените щати трябва да продължат да изграждат капацитета на украинската армия, като същевременно поддържат и засилват санкциите срещу Русия, включително контрол върху износа на критични технологии, от които Москва силно се нуждае и търси достъп, като например полупроводници. Тези мерки ще помогнат за подкрепа на украинските военни усилия и ще отслабят Москва, но те не представляват дългосрочна стратегия. За да проправят пътя за бъдеща необвързана Русия, Съединените щати трябва да избегнат ескалация в Украйна, да предотвратят пълна дестабилизация на Москва и да ѝ осигурят алтернатива на опасната свръхзависимост от Пекин.

Дълга игра

Тъй като конфликтът в Украйна се проточва, основният приоритет за Съединените щати и техните съюзници в НАТО е бил и ще продължи да бъде предотвратяването на всякаква ескалация, която би довела до пряка въоръжена конфронтация между НАТО и Русия. Алиансът многократно и мъдро е сигнализирал на Русия, че иска да избегне това, и Съединените щати показват търпение в този смисъл. Именно поради това желание НАТО се противопоставя на призивите на Киев за установяване на забранена за полети зона над Украйна, което може да доведе до участието на изтребители на Алианса в бойни действия с руските ВВС.

Въпреки това и Русия, и НАТО непрекъснато си проверяват "червените линии". Западът става все по-смел и все повече се намесва в конфликта, предоставяйки на Украйна критична разузнавателна информация, която въоръжените сили използват, за да атакуват руски кораби и други стратегически цели. Съюзниците от НАТО също предоставиха на Украйна усъвършенствани оръжия, като високомобилни реактивни системи за залпов огън (РСЗО), които украинската армия използва, за да нанесе сериозни щети на руски складове за боеприпаси и бази далеч зад фронтовите линии.

Но прякото военно участие на силите на НАТО в конфликт в небето, на земята или в Черно море близо до Украйна веднага ще промени ситуацията драматично. Това може да накара руското военно командване да предприеме действия, които ще доведат до смъртта или нараняването на войските на НАТО. Подобен резултат би провокирал ответна реакция от страна на Алианса, като потенциално би започнал цикъл на ескалация, който в най-лошия случай може да доведе до ядрен конфликт. Този сценарий трябва да се избягва на всяка цена.

Друг резултат, който САЩ трябва да избягват, е пълният колапс на Русия. Те трябва да продължат да наказват Путин за войната в Украйна, но не трябва да изпускат от поглед факта, че не е в интерес на Америка да дестабилизира Русия - още по-малко да я разделя, както призовават някои коментатори. В края на Студената война президентът Джордж Буш-старши се тревожеше за разпадането на Съветския съюз не защото искаше да го запази, а защото колапсът на голяма ядрена сила може да доведе до освобождаване на ядрени оръжия и опасни материали, стимулирайки разпространението на ядрени оръжия сред държавите наследници и появата на нови терористични мрежи и организирана престъпност. Четири десетилетия по-късно тези рискове продължават. Разпадането на Русия може да доведе до кървав граждански конфликт, който може да дестабилизира Евразия за години напред.

Въпреки че санкциите, наложени от Запада на Русия досега, отслабиха икономическата ѝ мощ, те не причиниха нищо подобно на опустошението и унижението, които руснаците изпитаха през 90-те години по време на икономическата криза, причинена от разпадането на Съветския съюз .

Историческият опит обаче показва, че сегашният вид на спокойствие може да бъде подвеждащ. Администрацията на САЩ не може да знае със сигурност за коварните заговори, които може да се случват във вътрешния кръг на Путин, и Вашингтон не може да предвиди хаоса, който може да настъпи, когато всемогъщият автократ започне да губи хватката си. Евентуалното напускане на Путин, доброволно или не, вероятно ще бъде последвано от ожесточена борба за власт, подобна на тази, която последва смъртта на Сталин през 1953 г. Независимо кой ще заеме неговото място, националистическата и реваншистка политика на Путин вероятно ще продължи и след него. Това може да е подобно на начина, по който Никита Хрушчов продължи и дори засили конфронтационната антизападна политика на Сталин, която в крайна сметка доведе до Кубинската ракетна криза през 1962 г.

Съединените щати трябва да действат внимателно, като признават, че икономическата криза и политическият хаос са лоша основа за изграждане на либерална система. Появата на либерално-демократична държава в Русия след Путин не трябва да се разглежда като историческа неизбежност. Миналото тежи тежко върху Русия, не само в смисъл, че нейните репресивни институции имат невероятна устойчивост, но и поради твърдото съгласие и политическото безразличие на руския народ, в който Съединените щати някога наивно възлагаха големи надежди за демократична трансформация. Съединените щати не трябва да позволяват очакванията за възможна демократизация на Русия да станат основа на тяхната дългосрочна политика. Осъществяването на истинска руска демокрация зависи от самите руснаци и способността на Вашингтон да повлияе на такъв резултат винаги е била и ще остане изключително ограничена.

Необвързана Русия

През последните 30 години Русия не успя да се наложи на Запад. За разлика от Германия и Япония, които заеха силна позиция в западния световен ред след поражението във Втората световна война, Русия отказа да приеме отслабения си постсъветски статут. Съединените щати се опитаха да задоволят нуждата на Москва от уважение, като поканиха Русия да се присъедини към клуба на развитите страни Г-7 (но по-късно беше изхвърлена) и като създадоха съвместен съвет Русия-НАТО. Въпреки това тя продължава да таи злоба, поддавайки се на вредния си национализъм и империализъм.

И все пак американските политици трябва да продължат да търсят начини да ускорят появата на по-малко войнствена Русия, дори само за да облекчат напрежението между двете големи ядрени сили и да направят по-трудно за Китай да се възползва от слабостите, които то поражда.

Съединените щати трябва да насърчат руснаците поне да си представят бъдеще, в което Русия е мощен и независим играч на световната сцена, търсещ мирно и взаимноизгодно съжителство със Запада. Русия и Западът споделят интерес в създаването на Русия, която не е васал или просяк на Китай. Потенциалният неутралитет на Русия - нейното необвързаност с настоящото стратегическо съперничество с Китай - е може би най-големият морков, който Вашингтон може да предложи на Москва. Американското послание към Русия трябва да подсили това, което руският политически елит вече знае: Китай се грижи само за собствените си интереси и вижда Москва само като инструмент за постигането им.

Самият Китай най-вероятно ще помогне на Запада в това. Всъщност Пекин вече започна да търгува усилено с Москва, като например се възползва от отчаяната нужда на Русия да продава своите енергийни ресурси. Тук Китай изстисква значителни отстъпки от Кремъл. В миналото той все още по някакъв начин толерираше независимите отношения с Индия и Виетнам и неохотно уважаваше значителната роля на Кремъл в Централна Азия. Но тъй като Пекин започва да осъзнава огромното си влияние над Русия, той ще се стреми да повлияе на формирането на руска външна политика, която да служи на собствените му интереси.

Тази твърда китайска линия дава достатъчно основания на руския политически елит да преосмисли своята дългогодишна враждебност към Запада. В крайна сметка Москва вероятно ще признае, че може да разшири международното си влияние и влиянието си върху други сили (включително Китай), като ограничи агресивните си импулси в Европа.

По ирония на съдбата, последните имперски планове на Путин затрудняват Русия да си осигури бъдеще, в което да съжителства мирно със Запада. Неговата "специална операция" в Украйна направи тази задача много по-трудна и за Москва, и за Вашингтон. Но все още има възможности да се коригират грешките на Путин, дори това да означава първо да се накаже Русия. Тя трябва да реши дали иска да продължи да живее в гневна западна изолация. И Вашингтон трябва да напомни на Москва, че са възможни и други варианти, ако Русия покаже истински интерес да се откаже от своите разрушителни и саморазрушителни амбиции. Докато дойде този ден, Съединените щати трябва да сдържат най-лошото поведение на Русия и да изчакат ситуацията да се промени.

Източник: News.bg