Защо силният долар би трябвало да ни тревожи

Доларът е на път да постигне нов исторически успех: твърде вероятно е още преди края на тази година за първи път в историята 1 британски паунд да струва колкото 1 щатски долар. Защо това е притеснително:

Доларът е на крачка от пореден исторически връх - равенство с британския паунд. Твърде вероятно е още преди края на тази година за първи път в историята 1 британски паунд да струва колкото 1 щатски долар.

Спадът на паунда следва обезценяването на еврото, което за пръв път от 20 години насам се изравни с долара. Общата европейска валута продължава да върви надолу, а страховете от рецесия в еврозоната стават все по-сериозни.

Защо доларът расте?

"Доларът преживява най-голямото си покачване от 1980-те насам", казва Джордж Саравелос от Дойче банк. Репутацията на долара като сигурен пристан във времена на икономически затруднения играе голяма роля за това развитие. Нарастващите притеснения от рецесия, особено в еврозоната - най-вече поради покачващите се цени на енергията и храните, накара централните банки да врътнат кранчетата си. И така инвеститорите тръгнаха да търсят убежище в относително сигурния щатски долар, който в момента е по-малко застрашен от глобални рискове.

Агресивното повишаване на лихвените проценти от страна на Федералния резерв на САЩ също е значим фактор. Централната банка затяга с бясна скорост паричната си политика в опит да намали рязко покачващата се инфлация. Американската позиция е в контраст с тази на Японската централна банка, която продължава да поддържа ниски лихвени проценти, както и с тази на Европейската централна банка, която много дълго се противопоставяше на рязкото повишаване на лихвените проценти. Това доведе до голяма разлика в нивата на лихвените проценти в САЩ и еврозоната, което накара инвеститорите, преследващи по-висока възвръщаемост, да преместят парите си в САЩ.

Какво означава стабилният долар за потребителите?

Повишаването на курса на долара засилва затрудненията на европейските домакинства и компании, които и без това се борят с високи разходи. По-слабото евро оскъпява вноса, който се обслужва предимно в долари. Когато става дума за суровини или междинни продукти, по-високите разходи могат допълнително да повишат местните цени. Туристите, пътуващи до САЩ пък, трябва да се настроят за по-скъпи екскурзии в Щатите.

Обикновено слабата валута се смята за добра новина за износителите и експортно ориентираните икономики като Германия. На фона на глобалните смущения във веригата на доставките, санкциите и войната в Украйна обаче това едва ли ще бъде голяма утеха.

Скъпият внос допълнително повишава инфлацията, което кара централните банки да прилагат още по-агресивна парична политика, за да намалят търсенето. По-високите лихвени проценти ще повишат разходите за ипотечни и други заеми.

За американските туристи, които посещават Европа, по-силният долари е добре дошъл. В европейските страни те ще могат да си позволят повече за своите долари, отколкото преди година например. Американските компании, които извършват голяма част от дейността си в чужбина обаче, ще бъдат засегнати, тъй като печалбите, които реализират в други държави, ще намалеят при превалутирането им в долари.

Как ще реагират развиващите се икономики?

Силният долар вещае проблеми за развиващите се икономики, особено за тези, които имат голям обем дълг в американската валута - страни като Турция, Аржентина и Гана. Поскъпването на долара би могло да направи разходите по обслужване на дълга в някои от тези страни неустойчиви.

"Като цяло това е негативна среда за развиващите се пазари, въпреки че уязвимостта в отделните страни е много различна", казва Уилям Джаксън, главен икономист за развиващите се пазари в "Capital Economics". "Рисковете са концентрирани в гранични пазари като Шри Ланка (където тези рискове вече станаха ясни) и Гана, както и в обичайните заподозрени като Аржентина и Турция", казва експертът.

Кога доларът ще спре да расте?

Джордж Саравелос от Дойче банк твърди, че "необходимо условие" за прекратяване на покачването на долара е достигането на "окончателен пик" на инфлационния риск в САЩ - той би накарал Федералния резерв да забави агресивния цикъл на затягане. Нужни са обаче и други фактори - включително пик на енергийната несигурност в Европа и прекратяване на политиката за нулев Ковид в Китай, което продължава да нарушава веригите за доставки и да подпомага глобалното забавяне.

"Поне някой от тези фактори трябва да е налице, за да се забави безпрецедентното нарастване на притока на сигурни активи към САЩ. Опасяваме се, че нито един от тях засега не се е случил", казва икономистът.