"Никой не ме иска, защото съм рускиня": тъжната история на Таня, която искаше да избяга в България

Таня е рускиня на 19 години. Преди три месеца пристига в България с туристическа виза, за да работи. Семейството ѝ в Москва е бедно: баща ѝ няма работа, а майка ѝ е "чистачка в домовете на богатите". На телефона си ми показва картата на Москва: "Ето, виж, тази червена линия огражда центъра на Москва. Тук живеят богатите, в представителната Москва, където всичко прилича на Европа. Останалото е ужасна бедност и мизерия. Аз живея отвъд червената линия, в малък апартамент с майка ми, баща ми, сестра ми, баба ми и дядо ми. Едва се побираме в две стаи и малка като килер кухня", разказва момичето.

"Не искам да живея повече в Русия, там е страшно"

Още новини от Украйна

Таня си представяла, че след като дойде в България, ще може да остане тук завинаги. Защото не иска да живее повече в Русия. "Скарах се със семейството ми, защото те са поддръжници на Путин. Нещата, които се случват в Русия, са страшни. За всяка непреценена дума на публично място може да получиш глоба или да те вкарат в затвора, защото следят с камери и подслушват всичко. Може да те затворят дори ако не им хареса как си облечен. Моя близка приятелка е била задържана, когато излизала от метрото, защото имала пиърсинг и татуировка и била с много къса пола. Нищо не е прегрешила, но я закарали за проверка в районното. Взели ѝ документите и телефона, разпитвали я някакви глупости и се държали с нея цинично и вулгарно."

Таня изглежда уплашена и притеснена. Разказва за хотела, в който я наели на работа в София: "Не сключиха никакъв договор с мен, нито ме регистрираха, че живея в хотела. Казаха ми, че ще ми плащат в брой. Първо започнах като камериерка. Работата е много тежка и се чувствах ужасно, защото всички се отнасяха с мен много зле, не само защото съм рускиня. Изненадана съм колко поддръжници на Владимир Путин има сред персонала на хотела. Те вярват, че войната на Русия срещу Украйна е оправдана, че зверствата на руската армия не са се случвали, че това е пропаганда на украинците. Когато им разказвам колко трудно се оцелява в Москва днес, колко високи са цените, как хора живеят в страх и мизерия, те просто не ми вярват. Не ми повярваха и когато обяснявах как никой в Москва не може да излезе на улицата и да каже, че е против войната в Украйна, против Путин и режима му. Имам приятели, които в началото на войната се опитваха да протестират, но много бързо ги "дисциплинираха" - някои от тях бяха глобени с космически суми. Ако не можеш да си платиш глобата, те изпращат да работиш в лагер. А от там връщане няма. Един мой близък изчезна, след като на първите протести беше с плакат на улицата. Надявах се, че в България ще намеря хора, които мислят като мен, а то все едно съм в Русия", споделя Таня и продължава:

"В края на първия месец от работата ми в хотела бях съсипана, защото не ми платиха, излъгаха ме. Но нямам договор, не познавам никого тук, дори нямам право да работя с туристическата ми виза. Бях без никакви пари, затворена в една малка стаичка в хотела и дори не можех да се върна в Русия. Преместиха ме в ресторанта, където сервирах храна на гостите, но там започна другият ад. Мениджърите са ужасни - крещят, обиждат, държат се с мен така, сякаш съм слугиня. А един от сервитьорите постоянно ми правеше неприлични предложения. Започнах да се страхувам все повече. Вечер влизах в стаята си, заключвах вратата, но всеки шум отвън ме плашеше."

Таня иска да напусне хотела и да остане в България, но легално, с виза, която ѝ позволява да си намери друга работа и квартира. Разказва, че е проверила, но в момента в България е невъзможно руснаци да получат статут на бежанци. Освен ако нямат доказателства, че са репресирани от режима на Путин. "Аз, за добро или лошо, не съм била арестувана в Русия. По вашите закони нямам никакви реални основания да искам да остана в България. Но в действителност имам огромни основания да искам да се махна от Москва. Мечтата ми е да уча, мечтата ми е да живея спокойно и без страх, но в Русия, за разлика от България, това е невъзможно. Мечтата ми е да не съм част от руското общество, в което повечето хора сляпо вярват на руската пропаганда. Но не мога да се махна оттам, защото няма къде да отида. Никой не ме иска, защото съм рускиня. Сега визата ми изтича и чакам от хотела да ми дадат заплатата, за да си купя билет за Москва."

"Моята врата за света се затваря завинаги, а съм само на 19"

При следващата ни среща Таня вече има самолетен билет за Москва, а в Русия е започнала военна мобилизация. 19-годишната Таня е още по-уплашена. "Може всеки момент да изпратят баща ми на фронта. Той се крие, за да не му връчат призовка. На мой познат я връчили, когато се прибирал."

"Не знам как да постъпя. Разбирам, че сега трябва да съм до семейството ми и да ги подкрепям, но в същото време осъзнавам, че ако замина за Москва, никога повече няма да се върна в цивилизования свят. Това ме натъжава може би повече от всичко. Моята врата за света ще бъде затворена завинаги, а съм само на 19 години. Какво ще правя в Русия? Ще чистя домовете на богатите като майка ми. Тъжно е на 19 години да знаеш, че отиваш в страна, в която нямаш бъдеще, защото е управлявана от диктатор", казва Таня.

Три дни по-късно получавам съобщение от Таня, че вече се е прибрала в Русия. Текстът ѝ е изпълнен с тъжни емотикони. Изпращам ѝ линкове с информация за български университети, където може да кандидатства и така да се върне отново в България. Отговорът ѝ: една разплакана емотиконка.

Автор: Николета Атанасова