31 октомври 1517 г. - Начало на Реформацията

„95 тезиса или диспут относно силата и ефективността на индулгенциите“ е текст, окачен от германския богослов Мартин Лутер в двора на църквата във Витенберг на 31 октомври 1517 г. Смята се, че това действие полага началото на дискусия за ролята на Римокатолическата църква в епитимията, ролята на папите и практиката на продажба на индулгенции. Публикуването на 95-те тезиса ускорява разцеплението в църквата, началото на Реформацията и обособяването на лутеранството като отделно течение в християнството.

Римският папа Лъв X въвежда практиката на индулгенциите на 18 октомври 1517 г., с цел да покрие разходите по строителството на базиликата „Свети Петър“ в Рим. Недоволството от политиката на Рим и практиката на индулгенциите се наблюдава и по-рано, но докторът по теология и монах-августинец Мартин Лутер повдига въпроси относно богословския аспект на практиката. Съществена роля в публикуването на тезисите играе доминиканския монах Йохан Тешел, който безсрамно търгува с индулгенции във Витенберг.

Отказът му да се отрече от тях по искане на папа Лъв X през 1520 година и на император Карл V по време на Вормската диета през 1521 година довежда до неговото отлъчване от папата и до обявяването му извън закона от императора.

Лутер проповядва, че спасението не се печели с добри дела, а се получава като безплатен дар от Божията благодат чрез вярата в Исус Христос като изкупител на греховете. Неговата теология оспорва авторитета на папата на Римокатолическата църква, настоявайки че Библията е единственият източник на божествено разкрито познание. Той се противопоставя и на изключителното посредничество на духовенството между миряните и Бог, смятайки всички кръстени християни за свещеници.[3] Последователите на учението на Лутер се наричат лутерани.

Мартин Лутер превежда Библията на говоримия немски език, вместо традиционната латинска версия, което я прави по-широко достъпна и оказва огромно влияние върху църквата и цялата германска култура. Издаването на Лутеровата Библия насърчава формирането на стандартна форма на немския език, въвежда някои принципи в теорията на превода и оказва влияние върху последвалите преводи на Библията на други говорими езици. Химните на Лутер се отразяват на развитието на църковното пеене, а бракът му с Катарина фон Бора става образец за практиката протестантските свещеници да се женят, противно на католическите правила.

Към края на живота си Мартин Лутер заема крайно антисемитски позиции, обявявайки се за разрушаване на домовете на евреите, изгаряне на синагогите, конфискуване на парите им и ограничаване на свободите им. Тези възгледи правят Лутер силно противоречива фигура за мнозина съвременни историци и теолози.