Финландските войски и танкове отново са на мода заради амбициите на Путин

През по-голямата част от последните 30 години финландските въоръжени сили изглеждаха малко старомодни, все още конфигурирани за водене на голяма сухопътна кампания в Европа, сякаш Студената война никога не е свършвала. Вече не, пише Bloomberg TV Bulgaria.

Докато Финландия се готви да се присъедини към Организацията на Северноатлантическия договор на фона на най-кръвопролитната война в Европа от 1945 г. насам в Украйна, армията на скандинавската страна отново е на мода. Нейните командири също така са наясно с това, което носят на масата в една потенциална битка. "Разполагаме със значителни отбранителни способности, за да водим война, каквато се води в момента в Украйна", заяви в интервю финландският главнокомандващ генерал Тимо Кивинен. "На глава от населението ние вероятно разполагаме с най-голямата огнева мощ в Европа".

Още новини от Украйна

Финландски официални лица признават, че са разочаровани от факта, че страната все още не се е присъединила към НАТО шест месеца след отправената от Алианса покана. Това остави Финландия и съседната ѝ Швеция в така наречената "сива" зона между отказа от военно неприсъединяване и получаването на защитата на колективната отбрана по член 5 на НАТО. "Ние вече изпълняваме военните критерии за членство, а по отношение на разходите ни за отбрана отговаряме на критерия за 2% от БВП", каза Кивинен.

Въпреки че населението на Финландия е едва 5,5 милиона души, тя разполага с повече артилерия от Франция и Германия взети заедно и може да използва до 280 000 войници по време на война. Въпреки че повечето от тях са обучени резервисти, броят им е по-голям от този на Обединеното кралство. Финландският флот от самолети F/A-18 Hornet, въоръжени с модерни американски ракети, скоро ще бъде заменен с 64 изтребителя Lockheed Martin F-35A. В морето има сложна брегова отбрана и флот за плитководно плаване, пригоден за скалистите брегове на Балтийско море, както и способности за водене на бойни действия в Арктика и в Лапландия, най-големия европейски полигон за въздушни боеве в трите скандинавски страни.

Споменът за минали нашествия от изток дава на Финландия мощен стимул да запази средствата за защита на 1343-километровата си граница с Русия дори след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Други европейски държави демонтираха териториалната си отбрана с убеждението, че война между държави на континента е станала немислима. "Ние не направихме това", казва Кивинен.

Всички 30 страни членки на НАТО, с изключение на две, са ратифицирали присъединяването на скандинавските страни, а Унгария и Турция са се въздържали. Унгария наскоро заяви, че ще внесе ратификацията в парламента едва през следващата година. Турция продължава да се бави, твърдейки, че Швеция укрива поддръжници на кюрдски терористични организации. Дипломатите и служителите на НАТО са убедени, че Унгария и Турция в крайна сметка ще ратифицират присъединяването и отбелязват, че процесът на ратификация вероятно ще бъде един от най-бързите в историята на организацията. И макар че Финландия все още не е напълно обхваната от член 5, рискът за сигурността е намален от ангажиментите на Обединеното кралство, САЩ и други страни да защитават скандинавските страни, ако бъдат нападнати, преди да станат пълноправни членове. Забавянето предизвиква безпокойство и в трите балтийски държави - Естония, Латвия и Литва. Присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО се разглежда като значително подобрение на сигурността на трудните за защита бивши съветски територии, което затвърждава контрола на Алианса над Балтийско море.

Но удвояването на сухопътната граница на НАТО с Русия носи нови задължения - официални лица в Москва заявиха, че ще реагират. Трудно е да се види обаче какво биха могли да направят, тъй като участъкът във Финландия вече е защитен и всеки руски отговор би бил свързан с разпръскване на ресурси от други места с военни действия. Според Кивинен войната в Украйна е потвърдила нарастващото значение на противовъздушната отбрана в съвременната война. Финландия е инвестирала далеч повече от 11-те безпилотни летателни апарата, посочени във Военния баланс, каза той, позовавайки се на база данни за глобалния военен потенциал, поддържана от лондонския Международен институт за стратегически изследвания.

Държавният департамент на САЩ одобри продажбата на ракети "въздух-въздух" и "въздух-земя" на стойност 323 млн. долара за използване с финландските изтребители, като заяви, че страната "няма да има затруднения да усвои това оборудване във въоръжените си сили". Конфликтът обаче подчерта и значението на артилерията и Финландия увеличава своя вече голям арсенал. САЩ подписаха споразумение, което може да достигне стойност 535 млн. долара, за предоставяне на боеприпаси за финландския флот от ракетни установки за залпов огън М-270 - по-голяма версия на колесните системи HIMARs, които се оказаха толкова ефективни в Украйна. Скандинавската държава също така увеличава своя флот от 155-милиметрови самоходни гаубици.

Тези възможности на старата школа в областта на артилерията и пехотата открояват Финландия сред съюзниците от НАТО. През 90-те години на ХХ в. и началото на XXI в. много страни в Европа изоставиха доктрините за териториална отбрана от времето на Студената война. Танковете бяха бракувани, полевите оръдия - консервирани, числеността на персонала и бюджетите за отбрана - съкратени. Страните, които запазиха значителен боен капацитет, се насочиха към по-малки, по-мобилни и изцяло професионални сили. Франция прекрати общата военна повинност през 2001 г., Швеция - през 2010 г., а Германия - през 2011 г. Разходите за отбрана като процент от икономиката намаляха с цели две трети за периода от разгара на Студената война през 70-те и 80-те години на миналия век до 2014 г. в членове на НАТО като Германия.

Анексирането на Крим от Русия през 2014 г. постави началото на обрат в тези тенденции. Швеция възстанови наборната военна служба през 2018 г., а Франция ще я възобнови през 2024 г. Тази година Германия създаде специален фонд на стойност 100 млрд. евро за допълване на разходите за отбрана през следващите години, избягвайки конституционните ограничения за дълга. Това е кръговрат, който Финландия никога не е предприемала, до голяма степен защото получава независимост от Русия едва през 1917 г. и след това губи 11 % от територията си в резултат на бруталната съветска инвазия, започнала през 1939 г. "Финландците са по-подготвени", казва Кивинен, "но това се дължи на нашата история."