Самозван елит иска да унищожи икономиката и свободата

„Бележка: Тази колонка е написана от истински човек, а не от програма с изкуствен интелект“.

Подобни откази от отговорност може да станат обичайни в близко бъдеще – с появата на ChatGPT на Open-AI, който може да пише есета или дори курсови работи. Роботите бързо поемат много задачи, които хората са смятали за невъзможни за изпълнение от машина – включително писмено съдържание, което се появява във вестници и на други места.

Помислете за работата, която сте извършвали в миналото и която може или скоро ще се извършва от машини. Когато бях тийнейджър, прекарах едно лято в млечна ферма, където вършех такива неща като вдигане на бали сено върху коли, задвижвани от трактор, и след това подреждане на същите бали сено в хамбара. Цялата тази мизерна работа отдавна е автоматизирана – добре, че е така. Средностатистическият фермер сега изхранва около 166 души, а през 1960 г. те са били само 26. Докато учех, работех и като пазач и касиер в супермаркет. Голяма част от тази работа сега се върши от клиентите на пунктовете за самообслужване.

Голяма част от производството, като например сглобяването на автомобили, отдавна е автоматизирано, а транспортът става все по-автоматизиран чрез самоуправляващи се камиони и леки автомобили. С всяка вълна от машини, заместващи хората, винаги се появяват твърдения, че в бъдеще няма да има работни места - но въпреки това винаги се появяват нови работни места. През 1811 г. в района на Нотингам, Англия, започва бунт на текстилни работници, известни като лудити, които се опасяват, че новите текстилни фабрики ще унищожат работните им места. С течение на времето това име започва да означава човек, който се противопоставя на новите технологии, спестяващи труд.

САЩ са изправени пред любопитна ситуация, в която има т.нар. недостиг на работна ръка, но „коефициентът на участие на работната сила“ намалява от март 2000 г. насам, след като се е повишавал през по-голямата част от предходните 30 години. Няма недостиг на работна ръка; има само недостиг на хора с необходимите умения, които искат да работят за заплатите, предлагани от предприятията. Много хора предпочитат свободното време пред работата, тъй като финансовите ползи, които получават от това, че не работят, надвишават ползите след облагане с данъци и загубата на свобода от постоянната работа. Коефициентът на участие в работната сила се определя като „броят на хората в работната сила като процент от гражданското неинституционално население, което работи или активно търси работа“. Той се счита за добър показател за цялостното състояние на икономиката.

Традиционно около 90% от мъжете на възраст между 25 и 54 години са били в работната сила. Тийнейджърите и младежите, които все още учат, винаги са имали по-нисък процент на участие в работната сила от възрастните. Но сега имаме много млади мъже, необвързани с училище или работа, и най-важното – с непокътнато семейство, които живеят от социални помощи или от продажба на незаконни наркотици или извършване на други престъпления.

Коефициентът на участие в работната сила при жените е средно с около 12 пункта по-нисък от този при мъжете, а при чернокожите мъже е средно с около 4 пункта по-нисък от този при белите мъже. Въпреки това участието на чернокожите жени в работната сила е с около 3 пункта по-високо от това на белите жени. Това вероятно отразява факта, че процентът на сключените бракове при чернокожите жени е по-нисък, отколкото при белите жени, което означава, че повече от тях трябва да се издържат сами.

Нивото на престъпността в САЩ се повишава след Втората световна война, като достига своя връх в началото на 90-те години на ХХ в. и след това спада до последните няколко години. По-голямата част от престъпленията, особено насилствените, се извършват от млади мъже на възраст 16-24 години. Никой не се страхува от жена на средна възраст или по-възрастна от която и да е раса, от възрастен мъж или от малко дете, когато върви по тъмната улица зад тях. Още през 1973 г. Джордж Гилдър (който е автор на важни и бестселъри в областта на икономиката и технологиите) пише „Сексуално самоубийство“, в която правилно предвижда и предсказва разпадането на семейството и какво ще се случи с младите мъже, които вече не са под контрола на майка или силен баща, който живее с тях, или съпруга. Докато жените обикновено са стабилизиращи и цивилизоващи, младите мъже, които не са под ничий контрол, често са силно разрушителни както за обществото, така и за самите себе си.

Сега сме останали с предприемачески елит, който чрез използването на изкуствен интелект и други технологии постига несравним напредък в биологичните и физическите науки. Тези постижения обещават да излекуват почти всички болести и дори да обърнат стареенето. Напредъкът в производителността, постигнат благодарение на химията и роботите, е на път да осигури достатъчно средства за премахване на глада и човешката тежка работа.

Вместо да се радва на това голямо намаляване на човешката мизерия, в университетите и медиите се появи самозван елит, който изглежда има намерение да унищожи икономическата система, която е позволила голямото благоденствие, възможностите и съпътстващите ги основни свободи. Освен това има една недостатъчно образована и недисциплинирана част от населението, която се възползва от много от постиженията на технологичната революция, но не допринася почти с нищо за нея. Ако се позволи на тези деструктивни и нефункционални части от населението да се разрастват, те могат да сринат златния град на хълма.

Ричард Ран е председател на Института за глобален икономически растеж и на MCon LLC. Неговият анализ е публикуван във „Вашингтон таймс“/ превод: БГНЕС