В края на миналата седмица Иран и Саудитска Арабия се договориха да възстановят дипломатическите си отношения. Това е станало на разговори в Пекин между представители на двете съперничещи си близкоизточни сили, предаде иранската държавна новинарска агенция ИРНА, цитирана от Ройтерс. Възстановяването на дипломатическите отношения между Иран и Саудитска Арабия бе обявено след преговори между делегации на двете страни, проведени от 6 до 10 март.
Помирението се случва в момент, когато Иран се оказва все по-изолиран на световната сцена, а Саудитска Арабия променя курса на външната си политика в полза на дипломацията вместо на конфронтацията, посочва Си Ен Ен. С акцент върху икономическото развитие Саудитска Арабия и съседните ѝ Обединени арабски емирства през последните години се стремят да заздравят отношенията си с повечето от регионалните си противници. Рияд се отказа от конфронтационната външна политика, която възприе, когато престолонаследникът принц Мохамед бин Салман влезе в управлението, след като баща му крал Салман зае трона през 2015 година. Той се помири с Турция, възстанови отношенията си със Сирия и подкрепи прекратяването на огъня в Йемен.
Студената война между Иран и Саудитска Арабия оказва влияние върху почти всеки конфликт в региона. Затова решаването ѝ може да има също толкова силен отзвук.
Саудитска Арабия и Иран от години водят ожесточена медийна война, в която новинарски издания, за които се твърди, че са подкрепяни от двете правителства, са обвинявани в подстрекателство срещу другата страна. Подкрепяният от иранската държава новинарски канал на арабски език "Ал Алам" (Al Alam) и англоезичната "Прес Ти Ви" (Press TV) редовно излъчват предавания, критикуващи Саудитска Арабия и са блокирани в голяма част от арабския свят. Саудитска Арабия на свой ред е обвинявана от Иран, че финансира "Иран интернешънъл" (Iran International) - новинарски канал на фарси, който редовно излъчва интервюта с противници на Техеран и отразява протести срещу правителството.
Развитието на медийната война ще покаже доколко е жизнеспособно иранско-саудитското споразумение за нормализиране на отношенията. Анализатори твърдят, че Саудитска Арабия е инвестирала в персийскоезични медии, за да изгради лостове за влияние върху Иран след повече от десетилетие на ирански медийни атаки срещу кралството. Миналата неделя "Уолстрийт джърнъл" съобщи, че Саудитска Арабия се е съгласила да смекчи критичното отразяване на Ислямската република, позовавайки се на неидентифицирани официални лица от двете страни.
Ако намеренията на двете страни да се придържат към споразумението, договорено в Пекин, се окажат сериозни, това би сигнализирало поне за временно пренареждане на обичайните съюзи и съперничества в региона, а Вашингтон ще се окаже оставен настрана, коментира вестник "Ню Йорк таймс". Споразумението представлява промяна, която изненада политиците по целия свят. Съюзи и съперничества, които са управлявали дипломацията от поколения, поне за момента са нарушени.
Американците, които през последния три четвърти век бяха главните действащи лица в Близкия изток и почти винаги бяха в центъра на събитията, сега се оказаха встрани от тях в момент на значителна промяна. Китайците, които години наред играеха само второстепенна роля в региона, изведнъж се превърнаха в новия силен играч. А израелците, които ухажваха саудитците срещу общите им съперници в Техеран, сега се чудят какво означава за тях това развитие.
"Няма как да не се отбележи, че това е голям проблем", каза Ейми Хоторн, заместник-директор по изследванията в Проекта за близкоизточна демокрация, група с нестопанска цел във Вашингтон. "Да, САЩ не биха могли да посредничат за такава сделка с Иран точно сега, тъй като нямаме никакви отношения с тях. Но в по-широк смисъл престижното постижение на Китай го издига в нова дипломатическа лига и засенчва всичко, което САЩ са успели да постигнат в региона, откакто Байдън е на власт", смята Хоторн.
Белият дом на президента Байдън публично приветства възстановяването на дипломатическите отношения между Саудитска Арабия и Иран и не изрази открита загриженост за ролята на Пекин в повторното сближаване на двете страни. В частен план обаче сътрудниците на Байдън предполагат, че този пробив твърде много се преувеличава и омаловажават предположенията, че той е признак за намаляване на американското влияние в региона.
"Някои хора в Персийския залив ясно виждат, че това е китайският век", каза Стивън Кук, старши сътрудник по близкоизточните изследвания в Съвета за международни отношения. "Саудитците изразиха интерес да се присъединят към Шанхайската организация за сътрудничество, а голяма част от техния петрол отива в Китай", добави той.
Кук сравни политиката на принц Мохамед, известен с инициалите си МБС, с подхода на египетския президент Гамал Абдел Насър, който по време на Студената война се опитваше да лавира между САЩ и Съветския съюз. "Всъщност това не се получи толкова добре, колкото се надяваше Насър", посочи обаче Кук. "Това може да се обърне срещу МБС", предупреди той.
Даниел Курцер, бивш посланик в Израел и Египет, който понастоящем работи в Принстънския университет, заяви, че променящата се динамика в региона, представлявана от споразумението, сключено с посредничеството на Китай, все пак представлява предизвикателство за администрацията на Байдън, която би предпочела да се съсредоточи върху други теми.
Китай помири Рияд и Техеран в момент, когато Израел се надяваше, че САЩ ще го помирят със Саудитска Арабия. След като установи дипломатически отношения с други държави от Персийския залив - Обединените арабски емирства и Бахрейн, през последните дни на администрацията на Тръмп в рамките на така наречените Авраамови споразумения, Израел с нетърпение иска да направи това и със Саудитска Арабия. Подобна стъпка би означавала фундаментална промяна в статута на Израел, която на практика би сложила край на продължаващата от поколения негова изолация от страна на арабския свят.
Обръщайки се към Пекин за посредничество със саудитците, Иран издига имиджа на Китай в региона и се опитва да избегне изолацията, наложена от Вашингтон. Израел пък очевидно намира надеждите си за антииранска коалиция със Саудитска Арабия за разбити.
"Това е поредното напомняне, че съревнованието е на глобална сцена", каза Мара Рудман, изпълнителен вицепрезидент по политика в Центъра за американски прогрес и бивш пратеник за Близкия изток на президента Барак Обама. "То в никакъв случай не се ограничава само до Индо-Тихоокеанския регион, точно както не се ограничава само до икономиката, сигурността или дипломацията", посочи Рудман.
"САЩ все повече заемат страна и се въвличат в регионални конфликти, което силно затруднява ролята им на миротворци", заяви Трита Парси, изпълнителен вицепрезидент на института "Куинси". "Китай не взе страна между Саудитска Арабия и Иран, работи много усилено, за да не бъде въвлечен в техния конфликт и в резултат на това можеше да играе миротворческа роля", посочи Парси. САЩ "все по-често провеждат политики, които просто не им позволяват да бъдат надежден посредник", смята експертът.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Госあ
18:10 14.03.2023
2 Този коментар е премахнат от модератор.
3 Калпазанин
19:22 14.03.2023
4 Рокстеди
19:24 14.03.2023