Животът в окупирания Донбас: "Много е депресивно"

"Изпаднах в истерия, пак видях града разрушен", спомня си Виктория (името ѝ е променено), която е живяла в Мариупол и е посетила отново родния си град през март. "Дори жилището ми да беше оцеляло, вероятно нямаше да мога да живея там." През пролетта на миналата година жената напуснала окупирания град и заминала за Киев. Баща ѝ останал вкъщи. Година по-късно здравето му се влошило и Виктория се върнала в Мариупол, за да го заведе на операция.

Пътуването през Полша, Беларус и Латвия ѝ отнело седем дни. Виктория искала да пресече границата в Беларус, но руските граничари на два пъти ѝ отказали. След това жената заминала за Латвия, откъдето успяла да влезе в Русия. Стигнала до Мариупол през Москва, Ростов, Таганрог и Новоазовск.

В Мариупол "хората оцеляват"

Виктория видяла град, който година след масираните бомбардировки почти не се бил променил. "Да, строителството върви. Но нали самите те са разрушили всичко! Събарят разрушените къщи и строят нови другаде", казва жената. Тя смята, че жителите на града са намалели още повече - почти три пъти. Същевременно в Мариупол са останали немалко нейни приятели - те не са могли да напуснат града и чакат освобождението. Така че не всички жители на окупираните градове трябва да бъдат смятани за колаборационисти, подчертава Виктория.

Металургичните заводи "Азовстал" и "Илич", които преди са били основните работодатели, днес не не функционират. Работа има само в строителството, комуналните услуги и търговията, казва Виктория. Много от строителните работници в града са от Русия, като според Виктория те получават по-високи заплати от местните жители. Социални плащания няма, включително за безработните. А хуманитарната помощ е намаляла. "Преди раздаваха пакети с продукти на всички, а сега само на възрастните над 65 години и на децата. Хората са потиснати, те просто оцеляват", добавя жената.

След анексията през есента руснаците обещали увеличение на пенсиите. "Първо дадоха на всички пенсионери една и съща пенсия - 10 700 рубли (около 250 лв.) След това започнали да преизчисляват украинските пенсии, умножавайки сумата в гривни по две." Сега пък за да могат да получават руска пенсия, пенсионерите трябва да получат руски паспорт. Ако не искат, пенсията им ще остане ниска, обяснява Виктория.

По нейни наблюдения цените в Мариупол са по-високи, отколкото тези в Украйна и в Русия, по-евтини са само яйцата и бензинът. А медицинските услуги са труднодостъпни заради недостига на специалисти - те идват тук от Донецк и Русия, работейки на ротационен принцип.

Руски паспорти за жителите на Мариупол

"Хората са мрачни - вижда се, че на всички им е трудно. Мнозина са се пропили", казва Наталия (името е променено). Преди войната жената, която живее в село в покрайнините на Мариупол, е продавала месо и мляко. Сега обаче няма клиенти - почти всички или са напуснали, или са неплатежоспособни. А Наталия няма как да превозва стоките си до Мариупол, тъй като колата ѝ е изгоряла при поредния обстрел.

А Александра, която живее в Горловски район, също окупиран от 2014-а година, обобщава днешната ситуация така: "Наемите се повишиха много, субсидии няма, повечето бизнеси прекратиха съществуването си, мнозина заминаха за Русия. Много е депресивно. Парадоксът е, че това устройва повечето хора - защото в това ги е убедила пропагандата".

Наталия се оплаква от високите цени и ниските заплати. Според нея руснаците принуждават украинците да взимат руски паспорти. "Ако работиш неофициално, ти взимат 33 процента данък "помощ за държавата". А за да се работи официално, е нужен паспорт."

Настроенията в селището са предимно проруски, отбелязва жената. "Хората вярват на руската пропаганда, която твърди, че Украйна е разрушила Мариупол. Моя позната получи апартамент в Мариупол и е много благодарна на Русия за това. Има обаче и хора, които са останали без подслон, но не се нареждат на опашка за ново жилище. Те просто не искат да вземат нищо от окупаторите", разказва жената.

Темповете на мобилизация са се забавили

В градовете и селата в окупираната от 2014-а година Донецка област мъжете се крият от мобилизацията. Владислав (името е променено), който живее в Чистяково, разказва: "Почти една година си стоях вкъщи - криех се от мобилизацията. Най-важното беше да не бъда изпратен на война срещу моята страна." Според младежа мобилизацията продължава, но темпото ѝ се е забавило.

Той разказва и, че средните заплати в областта са на равнището на тези в най-изостаналите региони в Русия - 15-20 000 рубли (400-500 лв.). "Хората са изтощени, не съм забелязал особена радост от анексията", посочва той. "Няма съмнение, че по-голямата част от хората остават лоялни към Русия. Но няма и усещане, че тук е Русия. Всички казват: "Ще отида в Русия за продукти". Не свързват този регион с т. нар. "голяма страна".

Автор: Анна Соколова