Затварянето на алтернативните канали за износ на украинско зърно може да доведе до висока инфлация на храните в Европа, пише в доклад на компанията за кредитно застраховане "Кофас" (Coface) изпратен от българското ѝ поделение, съобщава БТА.
След въвеждането на строги ограничения върху вноса на украински селскостопански и хранителни продукти в България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия в средата на април, Европа се ангажира да подкрепи износа на украински селскостопански храни предвид риска от прекъсване на доставки, инфлацията и желанието за подпомагане на Украйна. Забраната, наложена от държавите-съседки, бе породена от опасения, че украинското зърно, предназначено за експорт, се е озовало на местните пазари, което доведе до намаляване на цените за местните земеделски производители. Освен това преди морския коридор, открит в рамките на инициативата "Черноморско зърно" (стартирана на 22 юли 2022 г.), "Европейски ленти на солидарността" бяха заложени до май 2022 г., за да може да се изнасят повече зърнени култури от Украйна чрез автомобилен и железопътен транспорт и през дунавските пристанища. Другата причина за създаването на тези коридори е да се диверсифицират транзитните канали в отговор на руската блокада в Черно море. За съжаление, наземните логистични проблеми са предизвикали натрупване на зърно в региона.
В настоящата деликатна ситуация, застрашаваща солидарността на ЕС по отношение на Украйна, експертите на "Кофас" начертават няколко основни риска. Затварянето на алтернативните канали за износ на украинско зърно ще даде повече значение на споразумението за Черно море и повече възможности за определени страни - Русия, Турция. Всъщност, ако сухопътният коридор се затвори, тогава единственият начин за износ на зърнени култури от Украйна е именно през Черно море и турските проливи, както преди войната. Тогава балансът на силите ще се променя все повече в полза на Русия, която следва стратегията си да използва зърнени култури като мярка за натиск. Ако тези "солидарни ленти" бъдат затворени напълно, ще има и рискове за по-висока инфлация при храните. Всъщност всяко намаление на предлагането, дори и незначително, ще има инфлационни последици в краткосрочен план, тъй като изглежда, че основната част от тези доставки е предназначена за Европа. Експертите напомнят, че инфлацията при храните е основна тема в Европа - средно 21 на сто (Западна Европа) и 44 на сто (Източна Европа) през 2022 г.
Недоволството на източноевропейските страни по отношение на селското стопанство може да отслаби Европейския съюз. Определянето на Украйна като фактор за нестабилност в селскостопанския сектор (в Източна Европа) може да подхрани проруските изказвания и оспорвания в страни, чиито лидери не са много яростни срещу Москва. Въпреки това именно тези засегнати държави са сред основните бенефициери на европейската обща селскостопанска политика (ОСП). Сумата е около 54 млрд. евро - средства, които ще са получат в периода 2023-2027 г. по ОСП от следните държави от ЕС: Унгария (8,4 млрд. евро), Полша (22 млрд. евро), България (5,6 млрд. евро), Румъния (14,9 млрд. евро) и Словакия (3,3 млрд. евро), посочват от "Кофас".
Потокът от селскостопански храни от Украйна към съседните страни временно застрашава източноевропейските производители на зърнени култури чрез неблагоприятния ценови ефект. Украйна беше на първо място като доставчик на зърнени култури за Европа (29 на сто от вноса на зърнени култури в ЕС през 2021 г.) преди руската инвазия, но Източна Европа не е получател на зърно. Производителите от съседните държави се чувстват застрашени от тази сравнително нова ситуация.
В дългосрочен план временното премахване на митата с Украйна (в отговор на войната) и по-голямата интеграция в европейския пазар са важни и чувствителни въпроси в рамките на общата селскостопанска политика. Преди войната Украйна имаше над 40 милиона хектара обработваема земя, два пъти повече от тази във Франция, която е основният бенефициент на ОСП с 9 млрд. евро годишно. Страните, които инициират ограниченията, представляват само под 11 млрд. евро - т. е. 20 на сто от сумите, които ще бъдат отпуснати през 2023 г. в рамките на ОСП. Ако селскостопанската интеграция на Украйна се увеличи (в рамките на Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна), това ще породи нови предизвикателства сред членовете на ЕС относно ОСП, смятат експертите на компанията.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Професора
15:50 03.05.2023
2 Много удобен повод
15:51 03.05.2023
3 Зърно👎
2 май 2023 г.
Резултатите от ново проучване, проведено в специализирана лаборатория на Европейския съюз, потвърдиха повишеното съдържание на пестициди във внесената от Украйна пшеница, преминаваща през територията на Словакия. Това съобщи днес, 2 май, министърът на земеделието и развитието на селските райони на Словакия Самуел Вълчан.
„Контролният тест потвърди наличието на пестициди в украинското зърно“, каза той. - Словакия поръча контролен тест в една от лабораториите на ЕС. Тази пшеница не може да бъде преработена и ТРЯБВА ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕНА.
Коментиран от #8
15:52 03.05.2023
4 макони
15:52 03.05.2023
5 супер
15:52 03.05.2023
6 Последния Софиянец
15:55 03.05.2023
7 ГРАД КОЗЛОДУЙ
Коментиран от #11
15:56 03.05.2023
8 Доротея
До коментар #3 от "Зърно👎":
Не само пестицидите! Цялат хунта там подлежи на унищожение! А фермерите да върнат парите и им се вдигнат данъците, поради очертаваща се спекула и свръх печалби!15:59 03.05.2023
9 дядото
16:06 03.05.2023
10 Мдам
Коментиран от #12
16:31 03.05.2023
11 Този коментар е премахнат от модератор.
12 Този коментар е премахнат от модератор.
13 уфааааааааааааа
18:31 03.05.2023
14 Пазача
20:35 03.05.2023
15 Тъпо Кире
21:17 03.05.2023