Антъни Блинкън: Това е стратегически провал за Кремъл

Преди два месеца стоях с нашите съюзници в Брюксел, когато знамето на Финландия беше издигнато над централата на НАТО за първи път. Президентът Ниинистьо заяви, цитирам, "Ерата на военно необвързаност във Финландия приключи. Започва нова ера", коментира държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън в Хелзинки, Финландия, съобщава Държавният департамент на САЩ.

Това беше коренна промяна, която би била немислима малко повече от година по-рано. Преди пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, всеки четвърти финландец подкрепяше присъединяването на страната към НАТО. След пълномащабното нахлуване трима от четирима финландци подкрепиха присъединяването.

За финландците не беше трудно да си представят себе си на мястото на украинците. Те вече бяха в тази позиция през ноември 1939 г., когато Съветският съюз нахлу във Финландия.

Подобно на така наречената "специална операция" на президента Путин срещу Украйна, така наречената "освободителна операция" на СССР фалшиво обвини Финландия, че е провокирала инвазията.

Подобно на руснаците с Киев, СССР бяха уверени, че ще разграбят Хелзинки след седмици - толкова уверени, че накараха Дмитрий Шостакович да композира музика за парада на победата, преди дори да започне Зимната война.

Подобно на Путин в Украйна, когато Сталин не успя да преодолее яростната и решителна съпротива на финландците, той премина към стратегия на терор, изгаряйки цели села и бомбардирайки толкова много болници от въздуха, че финландците започнаха да покриват отличителните знаци на Червения кръст по покривите.

Подобно на милионите украински бежанци днес, стотици хиляди финландци бяха прогонени от домовете си от съветската инвазия. Сред тях бяха две деца, Пирко и Анри, чиито семейства евакуираха домовете си в Карелия - майката и бащата на нашия домакин, кмета на града.

За много финландци паралелите между 1939 г. и 2022 г. бяха поразителни, дъпбоки. И не сгрешиха.

Финландците разбраха, че ако Русия наруши основните принципи на Хартата на ООН - суверенитет, териториална цялост, независимост - ако направят това в Украйна, това ще застраши и собствения им мир и сигурност.

Това също го разбрахме. Ето защо през 2021 г., когато Русия засили заплахите си срещу Киев и натрупа все повече войски, танкове и самолети по границите на Украйна, ние положихме всички усилия да накараме Москва да деескалира създадената от нея криза и да разреши проблемите си чрез дипломация.

Президентът Байдън каза на президента Путин, че сме готови да обсъдим нашите взаимни опасения за сигурността - послание, което потвърждавах многократно - включително лично, с външния министър Лавров. Дадохме писмени предложения за намаляване на напрежението. Заедно с нашите съюзници и партньори използвахме всеки форум, за да се опитаме да предотвратим война, от Съвета НАТО-Русия до ОССЕ, от ООН до нашите преки канали.

В рамките на тези ангажименти ние очертахме два възможни пътя за Москва: път на дипломация, който може да доведе до по-голяма сигурност за Украйна, за Русия и за цяла Европа; или път на агресия, който би довел до тежки последици за руското правителство.

Президентът Байдън даде ясно да се разбере, че независимо кой път избере президентът Путин, ние ще бъдем готови. И ако Русия избере война, ние ще направим три неща: ще подкрепим Украйна, ще наложим сериозни разходи на Русия и ще укрепим НАТО, като същевременно обединим нашите съюзници и партньори около тези цели.

Докато буреносните облаци се събираха, ние увеличихме военната, икономическата и хуманитарната помощ за Украйна. Първо през август 2021 г. и отново през декември изпратихме военна техника за укрепване на отбраната на Украйна, включително Javelin и Stinger. И разположихме екип от Киберкомандването на САЩ, за да помогнем на Украйна да укрепи своята електрическа мрежа и друга критична инфраструктура срещу кибератаки.

Подготвихме безпрецедентен набор от санкции, контрол върху износа, други икономически разходи, за да наложим тежки и незабавни последици на Русия в случай на пълномащабно нахлуване.

Предприехме стъпки, за да не оставим никакво съмнение, че ние и нашите съюзници ще изпълним ангажимента си да защитаваме всеки сантиметър от територията на НАТО.

И работихме безспирно, за да обединим съюзници и партньори, за да помогнем на Украйна да се защити и да откажем Путин от неговите стратегически цели.

От първия ден на своята администрация президентът Байдън се фокусира върху възстановяването и съживяването на съюзите и партньорствата на САЩ, знаейки, че сме по-силни, когато работим заедно с тези, които споделят нашите интереси и ценности.

В навечерието на инвазията на Русия ние демонстрирахме силата на тези партньорства - координирайки нашето планиране и стратегия за потенциална инвазия с НАТО, с ЕС, с Г-7 и други съюзници и партньори от цял свят.

През тези съдбовни седмици през януари и февруари на 2022 г. стана ясно, че никакви дипломатически усилия няма да променят мнението на президента Путин. Той предпочита да избере войната.

И така, на 17 февруари 2022 г. излязох пред Съвета за сигурност на ООН, за да предупредя света, че пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна е неизбежно.

Изложих стъпките, които Русия ще предприеме: първо измисляне на претекст, а след това използване на ракети, танкове, войски, кибератаки за нанасяне на удари по предварително идентифицирани цели, включително Киев, с цел сваляне на демократично избраното правителство на Украйна и изтриване на Украйна от карта като независима държава.

Надявахме се - надявахме се - да се окаже, че грешим.

За съжаление бяхме прави. Седмица след предупреждението ми към Съвета за сигурност президентът Путин нахлу. Украинците от всички слоеве на обществото - войници и граждани, мъже и жени, млади и стари - смело защитаваха своята нация.

И Съединените щати действаха бързо, решително и в унисон със съюзниците и партньорите, за да направят точно това, което казахме, че ще направим: подкрепа на Украйна, налагане на разходи на Русия, укрепване на НАТО - всичко това с нашите съюзници и партньори.

И с нашата колективна подкрепа Украйна направи това, което каза, че ще направи: защити своята територия, своята независимост, своята демокрация.

Днес това, което искам да направя, е да изложа този и многото други начини, по които агресивната война на Путин срещу Украйна е стратегически провал, значително намалявайки силата на Русия, нейните интереси и влиянието ѝ за години напред. И също така ще споделя нашата визия за пътя към справедлив и траен мир.

Когато погледнете дългосрочните стратегически цели на президента Путин, няма съмнение: Русия е значително по-зле днес, отколкото беше преди пълномащабното си нахлуване в Украйна - военно, икономически, геополитически.

Там, където Путин имаше за цел да покаже сила, той разкри слабост. Там, където искаше да раздели, той обедини. Това, което се опита да предотврати, той ускори. Този резултат не е случаен. Това е пряк резултат от смелостта и солидарността на украинския народ и решителните и бързи действия, които ние и нашите партньори предприехме в подкрепа на Украйна.

Първо, години наред президентът Путин се опитваше да отслаби и раздели НАТО с фалшивото твърдение, че представлява заплаха за Русия. Всъщност, преди Русия да нахлуе в Крим и Източна Украйна през 2014 г., позицията на НАТО отразяваше споделеното убеждение, че конфликт в Европа е малко вероятен. Съединените щати значително намалиха силите си в Европа след края на Студената война от 315 000 през 1989 г. на 61 000 в края на 2013 г. Разходите на много европейски страни за отбрана намаляваха от години. Стратегическата доктрина на НАТО по това време определяше Русия като партньор.

След нахлуването на Русия в Крим и Донбас през 2014 г. тази вълна започна да се обръща. Съюзниците се ангажираха да изразходват два процента от БВП за отбрана и разположиха нови сили на източния фланг на НАТО в отговор на агресията на Русия. Алиансът ускори своята трансформация след пълномащабното нахлуване на Русия - не за да представлява заплаха или защото НАТО търси конфликт. НАТО винаги е бил - и винаги ще бъде - отбранителен съюз. Но руската агресия, заплахите, ядреното дрънкане с оръжия ни принудиха да засилим възпирането и отбраната.

Часове след пълномащабното нахлуване ние активирахме отбранителните сили за реагиране на НАТО. През следващите седмици няколко съюзници - включително Обединеното кралство, Германия, Холандия, Дания, Испания, Франция - бързо изпратиха войски, самолети и кораби, за да подсилят източния фланг на НАТО. Удвоихме броя на корабите, патрулиращи в Северно и Балтийско море и удвоихме броя на бойните групи в региона. Съединените щати установиха първото си постоянно военно присъствие в Полша. И, разбира се, НАТО прие Финландия като свой 31-ви съюзник, а ние скоро ще приемем и Швеция като 32-ри.

Докато се насочваме към срещата на върха на НАТО във Вилнюс, нашето споделено послание ще бъде ясно: съюзниците от НАТО са ангажирани с подобрено възпиране и отбрана, с по-големи и по-интелигентни разходи за отбрана, с по-дълбоки връзки с индо-тихоокеанските партньори. Вратата на НАТО остава отворена за нови членове и ще остане отворена.

Инвазията на Русия също накара Европейския съюз да направи повече - и повече заедно със Съединените щати и НАТО - от всякога. ЕС и неговите държави-членки са предоставили над 75 милиарда долара военна, икономическа и хуманитарна подкрепа на Украйна. Това включва 18 милиарда долара помощ за сигурност, от системи за противовъздушна отбрана до танкове Leopard и боеприпаси. Координирайки се в тясно сътрудничество със САЩ, Обединеното кралство и други партньори, ЕС стартира най-амбициозните си санкции досега, обездвижвайки над половината от суверенните активи на Русия. А европейските нации приеха повече от 8 милиона украински бежанци, повечето от които не само получиха достъп до обществени услуги, но и правото да работят, да учат.

Второ, в продължение на десетилетия Москва работи за задълбочаване на зависимостта на Европа от руския петрол и газ. След пълномащабната инвазия на президента Путин Европа направи бърз и решителен завой от руската енергия. Берлин незабавно отмени "Северен поток 2", който би удвоил потока на руски газ за Германия.

Преди инвазията на Путин европейските страни внасяха 37 процента от своя природен газ от Русия. Европа намали това с повече от половината за по-малко от година. През 2022 г. страните от ЕС са генерирали рекордна една пета от своята електроенергия чрез вятър и слънце - повече електроенергия, отколкото ЕС е генерирал чрез въглища, газ или друг източник на енергия. Съединените щати от своя страна удвоиха своите доставки на газ за Европа, а нашите азиатски съюзници - Япония, Република Корея - също се задействаха, за да увеличат доставките за Европа.

Междувременно таванът на цената на петрола, който ние и нашите партньори от Г-7 въведохме, задържа енергията на Русия на световния пазар, като същевременно драстично намали руските приходи. Година след нахлуването приходите от петрол на Русия са паднали с 43 процента. Данъчните приходи на руското правителство от нефт и газ са намалели с близо две трети. И Москва няма да си върне пазарите, които е загубила в Европа.

Трето, президентът Путин прекара две десетилетия, опитвайки се да изгради руската армия в модерна сила, с най-съвременни оръжия, рационализирано командване и добре обучени, добре оборудвани войници. Кремъл често твърдеше, че разполага с втората най-силна армия в света и мнозина вярваха в това. Днес мнозина виждат руската армия като втората по сила в Украйна. Нейното оборудване, технология, лидерство, войски, стратегия, тактика и морал - казус, който се проваля - дори когато Москва нанася опустошителни, безразборни и неоправдани щети на Украйна и украинците.

Смята се, че Русия е претърпяла повече от 100 000 жертви само през последните шест месеца, докато Путин изпраща вълна след вълна руснаци в месомелачката, която сам е направил.

Междувременно санкциите и контролът върху износа, наложени от Съединените щати, Европейския съюз и други партньори по света, сериозно влошиха военната машина на Русия и износа на отбрана, като ги върна назад за години напред. Глобалните отбранителни партньори и клиенти на Русия вече не могат да разчитат на обещани поръчки, да не говорим за резервни части. И тъй като стават свидетели на лошото представяне на Русия на бойното поле, те все повече пренасят бизнеса си другаде.

Четвърто, президентът Путин искаше да изгради Русия като глобална икономическа сила. Неговата инвазия циментира дългогодишния му неуспех да диверсифицира икономиката на Русия, да укрепи нейния човешки капитал, да интегрира напълно страната в глобалната икономика. Днес руската икономика е сянка на това, което беше и част от това, което би могла да стане, ако Путин инвестираше в технологии и иновации, а не в оръжия и война.

Чуждестранните резерви на Русия са намалели с повече от половината, както и печалбите от нейните държавни предприятия. Повече от 1700 чуждестранни компании са намалили, преустановили или прекратили дейността си в Русия от началото на инвазията. Това са десетки хиляди изчезнали работни места, огромно бягство на чуждестранен опит и милиарди долари пропуснати приходи за Кремъл.

Милион души са избягали от Русия, включително много от най-добрите IT специалисти в страната, предприемачи, инженери, лекари, професори, журналисти, учени. Безброй художници, писатели, режисьори, музиканти също са напуснали, не виждайки бъдеще за себе си в страна, в която не могат да се изразяват свободно.

Пето, президентът Путин положи значителни усилия, за да покаже, че Русия може да бъде ценен партньор на Китай. В навечерието на инвазията Пекин и Москва обявиха партньорство "без ограничения". Осемнадесет месеца след инвазията това двупосочно партньорство изглежда все по-едностранчиво. Агресията на Путин и въоръжаването на стратегическите зависимости от Русия послужиха като сигнал за събуждане към правителствата по света да положат усилия за намаляване на риска. И заедно Съединените щати и нашите партньори предприемат стъпки за намаляване на тези уязвимости, от изграждане на по-устойчиви критични вериги за доставки до укрепване на нашите споделени инструменти за противодействие на икономическата принуда.

Така че агресията на Русия не ни отклони от посрещането на предизвикателствата в Индо-Тихия океан. Това всъщност изостри фокуса ни върху тях. И нашата подкрепа за Украйна не е отслабила способностите ни да посрещаме потенциални заплахи от Китай или където и да е другаде - тя ги засили. И ние вярваме, че Пекин забелязва, че светът далеч не е уплашен от грубо нарушаване на Устава на ООН, а се обедини, за да го защити.

Шесто, преди войната президентът Путин редовно използва влиянието на Русия в международните организации, за да се опита да отслаби Устава на ООН. Днес Русия е по-изолирана на световната сцена от всякога. Най-малко 140 нации - две трети от държавите-членки на ООН - многократно са гласували в Общото събрание на ООН за утвърждаване на суверенитета и териториалната цялост на Украйна, за отхвърляне на опитите на Путин да анексира незаконно украинска територия, за осъждане на агресията и жестокостите на Русия и за призив за мир в съответствие с принципите на Хартата на Обединените нации. Правителства от Запада и Изтока, Севера и Юга гласуваха да отстранят Русия от редица институции, от Съвета на ООН по правата на човека до Международната организация за гражданска авиация. Руските кандидати губят един след друг избори за ключови места в международни институции, от управителния съвет на УНИЦЕФ до ръководството на агенцията на ООН, отговаряща за информационните и комуникационни технологии, ITU.

Всеки упрек и загуба за Москва е не само гласуване срещу агресията на Русия, но и гласуване за основните принципи на Хартата на ООН. И страни от всяка част на света подкрепят усилията Русия да бъде държана отговорна за нейните военни престъпления и престъпления срещу човечеството, от създаването на специална комисия на ООН за документиране на престъпленията и нарушенията на правата на човека, извършени във войната на Русия, до подпомагане на разследванията от страна на прокурорите в Украйна и в Международния наказателен съд.

Седмо, президентът Путин години наред се опитваше да раздели Запада от останалите, твърдейки, че Русия защитава най-добре интересите на развиващия се свят. Днес, благодарение на откритото обявяване на своите имперски амбиции и поставянето на храни и гориво като оръжие, президентът Путин намали руското влияние на всеки континент. Усилията на Путин да възстанови една вековна империя напомниха на всяка нация, изтърпяла колониално управление и репресии, за собствената им болка. След това Москва изостри икономическите трудности, които много нации вече изпитваха поради COVID и изменението на климата, като отряза зърното на Украйна от световните пазари, повишавайки цената на храната и горивото навсякъде.

За разлика от това, при едно глобално предизвикателство след друго, Съединените щати и нашите партньори доказаха, че нашият фокус върху Украйна няма да ни отклони от работата за подобряване на живота на хората по света и справяне с ескалиращите разходи срещу агресията на Русия.

Нашата безпрецедентна спешна хранителна помощ спаси милиони хора да не умрат от глад. Само миналата година Съединените щати предоставиха 13,5 милиарда долара хранителна помощ. А Съединените щати в момента финансират над половината от бюджета на Световната програма за прехрана на ООН. Русия финансира по-малко от един процент.

Ние подкрепихме сделка, договорена от генералния секретар на ООН Гутериш и Турция, за да се прекъсне хватката на Русия над украинското зърно, позволявайки на 29 милиона тона храна да излязат от Украйна и да достигнат до хора по света. Това включва 8 милиона тона пшеница, което се равнява на приблизително 16 милиарда хляба.

Заедно със съюзници и партньори, ние мобилизираме стотици милиарди долари във финансиране за висококачествена инфраструктура в страните, където тя е най-необходима и я изграждаме по начин, който е прозрачен и добър за околната среда; овластява местните работници и общности.

Укрепваме глобалната здравна сигурност, от обучението на половин милион здравни специалисти в нашето собствено полукълбо, в Северна и Южна Америка, до подпомагане на фармацевтичната компания Moderna да финализира плановете си с Кения за изграждане на първото си съоръжение за производство на иРНК ваксини в Африка.

Отново и отново демонстрираме кой разпалва глобалните проблеми и кой ги решава.

И накрая, основната цел на президента Путин - всъщност неговата мания - беше да изтрие самата идея за Украйна - нейната идентичност, нейните хора, нейната култура, нейната територия. Но и тук действията на Путин предизвикаха обратния ефект. Никой не е направил повече за укрепване на националната идентичност на Украйна от човека, който се опита да я заличи. Никой не е направил повече за задълбочаване на единството и солидарността на украинците. Никой не е направил повече, за да засили решимостта на украинците да напишат собственото си бъдеще според собствените си условия.

Украйна никога няма да бъде Русия. Украйна стои суверенна, независима, твърдо контролираща собствената си съдба. В това - основната цел на Путин - той се провали най-зрелищно.

Президентът Путин непрекъснато твърди, че Съединените щати, Европа и страните, които подкрепят Украйна, са решени да победят или унищожат Русия, да свалят нейното правителство, да спрат развитието на нейния народ. Това е невярно. Ние не се стремим към сваляне на руското правителство и никога не сме го правили. Бъдещето на Русия зависи от руснаците.

Нямаме спор с руския народ, който нямаше думата при започването на тази трагична война. Оплакваме факта, че Путин изпраща десетки хиляди руснаци на смърт във война, която би могъл да прекрати сега, ако реши - и нанася пагубно въздействие върху икономиката на Русия и нейните перспективи. Всъщност трябва да се запитаме: как войната на Путин подобри живота, поминъка или перспективите на обикновените руски граждани?

Всичко, което ние и нашите съюзници и партньори правим в отговор на нахлуването на Путин, има една и съща цел: да помогнем на Украйна да защити своя суверенитет, своята териториална цялост и независимост и да отстоява международните правила и принципи, които са застрашени от продължаващата война на Путин.

Директно към руския народ: Съединените щати не са ваш враг. В мирния край на Студената война ние споделихме надеждата, че Русия ще се появи в едно по-светло бъдеще, свободна и отворена, напълно интегрирана със света. Повече от 30 години работихме за постигане на стабилни отношения на сътрудничество с Москва, защото вярвахме, че една мирна, сигурна и просперираща Русия е в интерес на Америка и света. И днес вярваме в това.

Ние не можем да изберем вашето бъдеще вместо вас и няма да се опитаме да го направим. Но също така няма да позволим на президента Путин да наложи волята си на други нации. Москва трябва да се отнася към независимостта, суверенитета и териториалната цялост на своите съседи със същото уважение, което изисква към Русия.

Сега, както изясних, по почти всички показатели нахлуването на президента Путин в Украйна е стратегически провал. Въпреки че Путин не успя да постигне целите си, той не се отказа от тях. Той е убеден, че може просто да надживее Украйна и нейните поддръжници, изпращайки все повече и повече руснаци на смърт, причинявайки все повече и повече страдания на цивилните в Украйна. Той смята, че дори и да загуби кратката игра, пак може да спечели дългата. Путин греши и за това.

Съединените щати - заедно с нашите съюзници и партньори - са твърдо ангажирани да подкрепят отбраната на Украйна днес, утре, толкова дълго, колкото е необходимо. А в Америка тази подкрепа е двупартийна. И точно защото нямаме илюзии относно стремежите на Путин, ние вярваме, че предпоставката за смислена дипломация и истински мир е по-силна Украйна, способна да възпира и защитава всяка бъдеща агресия.

Ние събрахме страхотен екип около това усилие. Под ръководството на министъра на отбраната Остин повече от 50 страни си сътрудничат чрез Контактната група по отбраната на Украйна. И ние водим със силата на нашия пример, предоставяйки десетки милиарди долари помощ за сигурността на Украйна със стабилна и непоколебима подкрепа от двете страни на пътеката в нашия Конгрес.

Днес Америка и нашите съюзници и партньори помагат за посрещане на нуждите на Украйна на настоящото бойно поле, като същевременно развиват сила, която може да възпира и защитава от агресия за години напред. Това означава да помогнем за изграждането на украинска армия на бъдещето с дългосрочно финансиране, силни военновъздушни сили, съсредоточени върху модерни бойни самолети, интегрирана мрежа за противовъздушна и противоракетна отбрана, модерни танкове и бронирани превозни средства, национален капацитет за производство на боеприпаси и обучение и подкрепа за поддържане на силите и техниката в бойна готовност.

Това също означава, че членството на Украйна в НАТО ще бъде въпрос, който трябва да решат съюзниците и Украйна, а не Русия. Пътят към мира ще бъде изкован не само чрез дългосрочната военна мощ на Украйна, но и чрез силата на нейната икономика и нейната демокрация. Това е в основата на нашата визия за пътя напред: Украйна трябва не само да оцелее, но и да процъфтява. За да бъде достатъчно силна, за да възпира и да се защитава срещу агресори отвъд нейните граници, Украйна се нуждае от жизнена, просперираща демокрация в рамките на своите граници.

Това е пътят, за който украинският народ гласува, когато извоюва своята независимост през 1991 г. Това е изборът, който те защитаваха на Майдана през 2004 г. и отново през 2013 г.: свободно и отворено общество, с пълно зачитане на човешките права и върховенството на закона интегрирана с Европа, където всички украинци имат достойнство и възможност да реализират пълния си потенциал - и където правителството отговаря на нуждите на своя народ, а не на тези на лични интереси и елити.

Ангажирани сме да работим със съюзници и партньори, за да помогнем на украинците да превърнат визията си в реалност. Ние не само ще помогнем на Украйна да възстанови икономиката си, но ще я преосмислим с нови индустрии, търговски пътища, вериги за доставки, свързани с Европа и с пазарите по света. Ще продължим да подкрепяме независимите антикорупционни органи на Украйна, свободната и жизнена преса, организациите на гражданското общество. Ще помогнем на Украйна да преработи енергийната си мрежа - повече от половината от която е унищожена от Русия - и ще го направим по начин, който е по-чист, по-издръжлив и по-интегриран със съседите, така че Украйна да може един ден да стане износител на енергия.

По-голямата интеграция на Украйна с Европа е жизненоважна за всички тези усилия. Киев направи огромна стъпка в тази посока миналия юни, когато съюзът официално предостави на Украйна статут на кандидат за членство в ЕС. И Киев работи, за да постигне напредък към показателите на ЕС, дори когато се бори за оцеляването си.

Инвестирането в силата на Украйна не е за сметка на дипломацията. Проправя пътя на дипломацията. Президентът Зеленски многократно е казвал, че дипломацията е единственият начин да се сложи край на тази война и ние сме съгласни. През декември той представи визия за справедлив и траен мир. Вместо да се ангажира с това предложение или дори да предложи свое собствено, президентът Путин каза, че няма какво да се говори, докато Украйна не приеме и цитирам, "новите териториални реалности" - с други думи, приемете изземването от Русия на 20 процента от територията на Украйна. Путин прекара зимата, опитвайки се да убие със студ украинските цивилни, а след това пролетта, опитвайки се да ги бомбардира до смърт. Ден след ден Русия обсипва с ракети и дронове украински жилищни сгради, училища, болници.

Сега, от разстояние, е лесно да станете вцепенени за тези и други руски зверства, като удара с дрон миналата седмица върху медицинска клиника в Днепър, който уби четирима души, включително лекари; или 17-те удара срещу Киев само през месец май, много от които използват хиперзвукови ракети; или ракетната атака през април срещу град Уман - на стотици километри от фронтовите линии - при която бяха убити 23 цивилни. Ракетният удар удари няколко жилищни сгради в Уман преди зазоряване. В една от тези сгради бащата Дмитро се втурна към стаята, където спят децата му - Кирило, на 17 години; София, 11 г., но когато отвори вратата на спалнята им, нямаше нищо, само огън и дим. Децата му ги нямаше. Още два невинни живота са угасени. Две от шестте деца, които Русия уби с един удар. Две от хилядите украински деца, убити от агресивната война на Русия. Още хиляди бяха ранени, а хиляди други бяха отвлечени от семействата им от Русия и дадени на руски семейства. Милиони са разселени. Всички са част от едно поколение украински деца, тероризирани, травматизирани, белязани от агресивната война на Путин, всички от които ни напомнят защо украинците са толкова яростно отдадени на защитата на своята нация и защо те заслужават - заслужават - справедлив и траен мир.

Сега някои твърдят, че ако Съединените щати наистина искаха мир, щяхме да спрем да подкрепяме Украйна и тогава, ако Украйна наистина искаше да сложи край на войната, тя просто щеше да намали загубите си и да се откаже от 20% от територията си, която Русия незаконно окупира. Нека програем това за минута. Кои съседи на Русия биха се чувствали уверени в собствения си суверенитет и териториална цялост, ако агресията на Путин бъде възнаградена с една пета от територията на Украйна?

И по този въпрос, как всяка държава, която живее близо до насилник, с история на заплахи и агресия, би се чувствала сигурна в собствените си граници? Какъв урок ще научат другите потенциални агресори по света, ако на Путин бъде позволено безнаказано да нарушава основен принцип на Хартата на ООН? И колко често в историята агресорите, които завземат цялата или част от съседна държава, са били удовлетворени и спирали дотук? Кога това е удовлетворявало Владимир Путин?

Съединените щати работят с Украйна - съюзници и партньори по света - за изграждане на консенсус около основните елементи на справедливия и траен мир. За да бъде ясно, Съединените щати приветстват всяка инициатива, която помага на президента Путин да седне на масата, за да се включи в смислена дипломация. Ще подкрепим усилията - независимо дали на Бразилия, на Китай или която и да е друга нация - ако те помогнат да се намери път към справедлив и траен мир, в съответствие с принципите на Хартата на ООН.

Ето какво означава това.

Един справедлив и траен мир трябва да поддържа Хартата на ООН и да утвърждава принципите на суверенитет, териториална цялост и независимост.

Справедливият и траен мир изисква пълното участие и съгласие на Украйна - нищо за Украйна без Украйна.

Справедливият и траен мир трябва да подкрепи реконструкцията и възстановяването на Украйна, като Русия ще плати своя дял.

Един справедлив и траен мир трябва да се отнася както до отговорността, така и до помирението.

Справедливият и траен мир може да отвори път към облекчаване на санкциите, свързано с конкретни действия, особено военно изтегляне. Един справедлив и траен мир трябва да сложи край на агресивната война на Русия.

Сега, през следващите седмици и месеци, някои страни ще призоват за прекратяване на огъня. И на повърхността това звучи разумно - дори привлекателно. В крайна сметка, кой не иска враждуващите страни да сложат оръжие? Кой не иска убийствата да спрат?

Но прекратяване на огъня, което просто замразява настоящите линии и позволява на Путин да консолидира контрола върху територията, която е завзел и след това да си почине, да се превъоръжи и да атакува отново - това не е справедлив и траен мир. Това е мирът на Потьомкин. Това би узаконило заграбването на земя от Русия. Ще възнагради агресора и ще накаже жертвата.

Ако и когато Русия е готова да работи за истински мир, Съединените щати ще отговорят съвместно с Украйна и други съюзници и партньори по света. И заедно с Украйна, съюзниците и партньорите, ние ще бъдем готови да проведем по-широка дискусия за европейската сигурност, която насърчава стабилността и прозрачността и намалява вероятността от бъдещи конфликти.

В предстоящите седмици и месеци Съединените щати ще продължат да работят с Украйна, с нашите съюзници и партньори - и всички, всички страни, посветени на подкрепата за справедлив и траен мир, основан на тези принципи.

На 4 април 1949 г., 74 години преди Финландия да се присъедини към НАТО, първоначалните членове на Алианса се събраха във Вашингтон, за да подпишат учредителния договор. Президентът Труман предупреди групата, цитирам, "Не можем да успеем, ако нашите хора са преследвани от постоянния страх от агресия и са обременени от разходите за индивидуална подготовка на техните нации срещу атака. Надяваме се да създадем щит срещу агресията и страха от агресия - опора, която ще ни позволи да продължим с ... постигане на по-пълноценен и по-щастлив живот за всички наши граждани."

Същото важи и днес. Никоя нация - нито Украйна, нито Съединените щати, нито Финландия, нито Швеция, нито която и да е друга държава не може да осигури това за своя народ, ако живее в постоянен страх от агресия. Ето защо всички ние имаме интерес да гарантираме, че агресивната война на президента Путин срещу Украйна ще продължи да бъде стратегически провал.

В новогодишното си обръщение към финландския народ президентът Ниинистьо посочи един от основните недостатъци на плана на президента Путин за бързо завладяване на Украйна - недостатък, който също обрече плана на Сталин за бързо завладяване на Финландия. Както каза президентът Ниинистьо, цитирам, "Като лидери на страна под авторитарно управление, Сталин и Путин не успяха да признаят ... че хората, живеещи в свободна страна, имат собствена воля и убеждения. И че една нация, която работи заедно, представлява огромна сила".

Финландците имат дума за тази яростна комбинация от воля и решителност: sisu. И те признават sisu в борбата на украинците днес. И когато един свободен народ като украинския има зад гърба си подкрепата на свободните нации по света - нации, които признават съдбата и свободата си - техните права и сигурност са неразривно свързани, силата, която притежават, не е просто огромна - тя е неудържима.