На път за САЩ: Джунглата между Колумбия и Панама се превръща в коварна магистрала за мигрантите ВИДЕО

Някога почти непроходима за мигранти, тръгващи на север от Латинска Америка, джунглата между Колумбия и Панама тази година се превърна в бърза, но все още коварна магистрала за стотици хиляди хора от цял свят, предаде Асошиейтед прес.

Тласнати от икономически кризи, политически репресии и насилие, мигранти решават да рискуват с тридневен преход сред дълбока кал, придошли реки и бандити. Предприемчиви местни жители предлагат водачи и носачи, създават къмпинги и продават провизии на мигрантите.

С помощта на социалните медии и колумбийската организирана престъпност повече от 506 000 мигранти — почти две трети венецуелци — са прекосили Дариенската джунгла до средата на декември, двойно повече от 248 000, които поставиха рекорд предходната година. Преди миналата година рекордът беше едва 30 000 през 2016 г.

Дана Грабер Ладек, шеф за Мексико на Международната организация по миграция на ООН, каза, че миграционните потоци през региона тази година са „исторически като брой, които никога не сме виждали“.

Венецуелецът Александър Меркадо се е върнал в страната си едва месец, след като е загубил работата си в Перу, преди той и партньорът му да решат да заминат за Съединените щати с малкия си син.

Минималната заплата във Венецуела е еквивалентна на около 4 долара на месец тогава, докато килограм говеждо е около 5 долара, каза Анджелис Флорес, 28-годишната му съпруга.

“Представете си как някой с заплата от $4 на месец оцелява,” каза тя.

Меркадо и Флорес изминават добре утъпканата пътека през джунглата за три дни.

Пътуването им се се ускорява, след като напускат джунглата. През октомври Панама и Коста Рика обявиха споразумение за ускоряване на преминаването на мигрантите през техните страни. Панама транспортира мигрантите с автобуси до център в Коста Рика, където ги държи, докато успеят да си купят автобусен билет до Никарагуа.

Никарагуа изглежда също е избрала да прекарва бързо мигрантите през нейната територия. Меркадо каза, че са преминали с автобуси за един ден.

След като откриха, че Никарагуа има облекчени визови изисквания, кубинци и хаитяни се изсипаха в Никарагуа с чартърни полети, купувайки билети за отиване и връщане, които никога не са възнамерявали да използват по обратния път.

В Хондурас Меркадо и Флорес получават пропуск от властите, позволяващ им за пет дни да преминат през страната.

Панама, Коста Рика и Хондурас предоставят на мигрантите правен статут, докато преминават през страните, които имат ограничени ресурси, и като позволяват на мигрантите да преминават законно през страни ги правят по-малко уязвими за изнудване от страна на властите и контрабандисти.

До САЩ остават Гватемала и Мексико, които опитват да печелят точки пред правителството във Вашингтон, декларирайки, че блокират мигрантите на тяхна територия по пътя им към желаната дестинация.

За мнозина това означава да харчат пари, за да наемат контрабандисти, за да прекосят Гватемала и Мексико, или да бъдат обект на постоянно изнудване от страна на полицията.

Меркадо не е наел контрабандист и е платил цената. Беше “много трудно да се премине през Гватемала” той каза. “Полицията не спираше да взема пари.”

Истинският кошмар обаче предстои в Мексико "защото веднага щом влезете, започват да вземат голяма част от парите ви.”

Имиграционната система на Мексико беше хвърлена в хаос на 27 март, когато мигранти, задържани в център за задържане в граничния град Хуарес, срещу Ел Пасо, Тексас, подпалиха матраци в килията си в знак на явен протест. Силно запалимите дюшеци от дунапрен за миг изпълниха килията с гъст дим. Охранителите не отвориха килията и 40 мигранти загинаха.

Директорът на имиграционната агенция бе сред няколкото служители, обвинени в престъпления, вариращи от небрежност до убийство. Агенцията затвори 33 от своите по-малки центрове за задържане, докато извършва разследване.

Неспособни да задържат много мигранти, Мексико ги разпраща из страната, използвайки кратки, повтарящи се задържания, всяко от които е възможност за изнудване, каза Гретхен Кюнер, директор на неправителствена организация за правни услуги.

Меркадо и Флорес стигат чак до Матаморос, на границата при Браунсвил, Тексас, където са задържани, държани за една нощ в имиграционен център в граничния град Рейноса и след това отлитат на следващата сутрин на 1046 километра на юг до Вилаермоса.

Там те са освободени, но без мобилни телефони, връзки на обувки и пари. Меркадо трябва да изчака брат му да изпрати 100 долара, за да опитват да се върнат в Мексико Сити по непряк маршрут, който изисква пътуване с камион, мотоциклет и дори кон.

В края на ноември те се връщат отново в Мексико Сити. Този път Меркадо е категоричен: те няма да напуснат Мексико Сити, докато правителството на САЩ не им даде възможност да поискат убежище през граничен пункт.