Ал Капоне: Как босът на мафията се превърна в мит

Ал Капоне е роден преди 125 години, но наследството на прословутия американски гангстер продължава да вълнува холивудски продуценти и писателите и до днес.

През 1920-те години Капоне става един от създателите на италиано-американската организирана престъпна група, известна още като Чикагската мафия. Някои го описват като Робин Худ на Сухия режим, тъй като е дарявал част от приходите от незаконните си дейности за благотворителност. Отличава се от останалите мафиоти и с това, че обича публичността - разговаря с репортери, организира големи партита, докато върши и незаконните си дейности.

Оценките за Капоне, както и за мнозина други представители на подземния свят от миналото, се различават. Макар някои да го уважават, Капоне все пак е отговорен за "криминална империя" в Чикаго, която работи с "хазарт, проституция, незаконна продажба на алкохол, подкупи, наркотрафик, обири и убийства", пише в сайта на ФБР.

Кой е Ал Капоне?

Роден през 1899 г. в Бруклин, Ню Йорк, Алфонс Габриел Капоне се сблъсква с организираната престъпност още като много млад. Като тийнейджър той се присъединява към ирландско-американска престъпна група ("Five Points Gang”), където започва да се занимава с изнудвания. Капоне обаче бързо се научава, че насилието само по себе си няма да му донесе дълготраен успех.

През 1917 г. гангстерът Франк Галучо напада с нож Капоне и му оставя белег на лицето, от което се ражда и прословутото му прозвище - Белязаният. Галучо впоследствие става телохранител на Капоне.

Скоро след това Капоне за пръв път застрелва човек, създава си проблеми с една ирландска престъпна група и пребива друг гангстер почти до смърт с голи ръце. За да не го хванат, той бяга от Ню Йорк в Чикаго. В силните си години в Чикаго - между 1925 и 1929, Капоне си изгражда репутацията на най-влиятелния мафиот в САЩ.

Капоне обаче не гледа на себе си като на престъпник, а като на предприемач - известен с щедростта си към богатството, натрупано, докато е босът на организираната престъпност в Чикаго. Ръководената от Капоне група печели от нелегални дейности - от продажбата на алкохол, която в този период е забранена, до проституция.

Клането в деня на Св. Валентин

Клането в деня на Св. Валентин през 1929 година е описвано от ФБР като "кулминацията на насилието в Чикаго, в което седем членове на престъпната банда на Бъгс Моран са застреляни пред стената на един гараж от техни противници, които се преструват на полицаи". Въпреки че Ал Капоне е в дома си във Флорида по това време, се предполага, че той стои зад клането.

Капоне никога не е осъден за убийствата, но в крайна сметка влиза в затвора - за укриване на данъци. Така на 33 години той е свален от трона на криминален бос. По-голямата част от присъдата си излежава в прословутия затвор Алкатраз. Напуска го през 1939-а, когато психическото му състояние е вече значително влошено.

Ал Капоне умира през 1947 година от сърдечен удар - на 48-годишна възраст.

Обаянието на Ал Капоне

Прословутият гангстер оставя следа не само по улиците на Чикаго през 1920-те години, но и в Холивуд през остатъка на века - множество успешни филми са вдъхновени от неговата история. Акцентът му и маниерите му също са вдъхновили десетки превъплъщения в най-различни мафиоти - в комикси, филми, музика и литература.

Ал Капоне се появява в романа на Марио Пузо "Кръстникът", екранизиран от Франсис Форд Копола през 1972 г. и превърнал се в един от най-успешните филми за мафията в историята на Холивуд. Историята на Капоне вдъхновява и книгата "Белязаният", която също е адаптирана във филми.

Цели 125 години след рождението му интересът към Ал Капоне остава все така жив. Историята му е пример не просто за т.нар. "американска мечта” - синът на имигранти, който от бедняк става изключително богат, но и за двойнствения характер на американската култура по времето на Сухия режим. Една епоха, която се определя както от пуритански ограничения, така и от прекомерно забавление. Тези контрастиращи исторически истини продължават да играя роля в културата на Съединените американски щати и до днес.

Автор: Джон Силк