Колко години война

Колко години война (ориг. заглавие: Years of war)

24 февруари бе мрачна дата, отбелязваща две години от пълномащабната агресивна война на Русия срещу Украйна. Освен на фронта, тази война се води и в киберпространството като хибридното ѝ изражение е пропито с дезинформация и манипулация.

Десет години отричане и избирателно мълчание

В интерес на истината годините действително не са само две. Москва започна да води тази кампания преди десет години, още в края на февруари 2014 г. Тогава „малки зелени човечета“, облечени в униформи без опознавателни знаци кацнаха по въздух и нахлуха по море на полуостров Крим. Анексията в диктаторски стил беше бърза: местни „избори“, проведени под дулата на оръжията, пленен „парламент“ в Севастопол, зовящ за обединение с Русия, и парламент в Москва, който бързо узакони цялата бъркотия. Такъв мащабен конституционен процес, извършен за по-малко от 20 дни… Идеолозите и глашатаите на Кремъл упорито и енергично налагат твърдението, че анексирането е добре обмислен и прекрасно протекъл демократичен процес.

След това през пролетта на 2014 г. последваха военните сблъсъци в Донбас като до лятото на всички стана ясно, че войната се дирижира от Русия. А играта на Москва се състоеше в отричане и избирателно мълчание.

Случилото се в събота, 24 февруари, бе отражение на тези минали събития. Руските държавни медии поднесоха на зрителите репортажи от посещения на министъра на отбраната Сергей Шойгу при войниците, съчетани със снимки на украински военнопленници на показ, една смърт на съдия от руския Върховен съд и – разбира се – широко отразяване на демонстрациите на земеделски производители във Франция с настойчивото внушение, че Париж е обречен. Руските държавни медии създават паралелна реалност, подобна на балон, която показва безкрайни псевдо-успехи, а собствените военни загуби на Русия като например самолети, остават неспоменати. То си e направо престъпление да се съобщава за руски загуби във войната.

Смъртта на Алексей Навални илюстрира същия модел. Появяват се оскъдни или много кратки репортажи, а след това наративът бива отравян чрез конспирации за произведени на Запад ваксини срещу „Ковид“, които уж били причинили смъртта на Навални.

Идат избори: репресии срещу правозащитниците

На 17 март Путин ще бъде коронясан за още един мандат като „президент“. Руските власти правят всичко възможно, за да контролират информационния пейзаж и да представят тази коронация като успех. Заглушаването на критичните гласове и свободните медии и репресиите срещу защитниците на човешките права е рутинна практика – като тази седмица станахме свидетели на поредния сериозен инцидент в това отношение: Олег Орлов, президент на правозащитната организация „Мемориал“, беше осъден в Москва на две и половина години затвор в политически пристрастен процес. Неговото скалъпено „престъпление“ е „многократно дискредитиране“ на руската армия, а реалното му престъпление е фактът, че дръзва да критикува Кремъл и водената от него война.

„Мемориал“ е най-старата правозащитна организация в Русия, създадена в края на 80-те години на миналия век по време на залеза на Съветския съюз. През 2022 г. получи Нобелова награда за мир. В съда Орлов произнесе въздействаща реч, която изобличи лицемерието и положението в днешна Русия, което е като по Кафка.

Случаят с Орлов идва в обстановка на нарастващи репресии, които според някои показатели надминават тези, които се случваха в съветско време. Разследващите журналисти от „Project Media” наскоро документираха, че броят на лицата, осъдени сега за „екстремизъм“ или критика на властта, е по-висок от този на осъдените за „антисъветска“ дейност по времето на Хрушчов и Брежнев. Днес броят на осъдените е 5613, а по времето на Хрушчов – 4883.

Седмица след смъртта на Навални това смразяващо сравнение изпраща недвусмислен сигнал, че несъгласие със системата не се толерира по никакъв начин в ерата на Путин. В тази система нямат място дискусиите, компромисите и преговорите.

А в Беларус: парламентарни „избори“

В Беларус се случват сходни репресии. Покрай 25 февруари, когато се проведоха парламентарните „избори“, беларуските власти оклеветиха всичко и всички, които не са съгласни с официален Минск. Примерите включват твърдения, че беларуската опозиция планира да превземе част от страната с помощта на НАТО и че Западът се готви за военна операция срещу Беларус. Лукашенко също разтръби, че САЩ и Полша готвят мащабна провокация, подобна на тази на Хитлер през 1939 г.

НАТО нахлува...

Митът „Русия е обкръжена“ е важен инструмент, използван от Кремъл за мобилизиране на руското общество срещу Запада. Този силно манипулативен наратив етикетира противниците като „нацисти“ и прилича на своеобразна навита пружина, готова да изскочи при най-малкия повод. Митът разкрива огромна свръхчувствителност, подхранвана от идеологическата концепция, че Украйна и други части от старата Руска империя принадлежат на Русия и днес.

Поддръжниците на тази концепция се фиксират върху недопускане дори само на идеята, че чужди войски могат по някакъв начин да подпомагат самоотбраната на Украйна. За тях такова твърдение е равно на тотална война срещу Русия. През последните дни реакцията на Кремъл отново беше предизвикана, след като френският президент Еманюел Макрон каза, че „нищо не е изключено“ на конференция в Париж, посветена на мобилизирането на подкрепа за Украйна.

И пак ядрените оръжия

Кремъл е обсебен от идеята, че провежда не просто „специална операция“ в Украйна, но че Русия е в по-мащабна война със Запада. Песков поведе атаката като обяви, че перспективата войските на [НАТО] да бъдат разположени в Украйна ще доведе до „неизбежността на конфликт“ между Русия и НАТО. След това последва хор от прокремълски експерти в почти всички платформи, които повтаряха посланието с рядко срещана интензивност.

Тук стигаме до същината на въпроса: реториката на Москва има за цел да изплаши западната публика и да я постави в състояние на пасивност и пораженство по същия начин, както бомбастичните предупреждения на Путин от утрото на 24 февруари 2022 г. Смисълът беше ясен: не стойте на пътя ни или ще използваме ядрени оръжия. Финансовата и военна подкрепа обаче продължи да нараства с появата на нови и нови доказателства за извършените от Русия жестокости.

Други теми в прегледа от EUvsDisinfo:

Киев е руски град. Не, не е. Това вече трябва да е съвсем очевидно. Но не и за Дмитрий Медведев, бивш президент на Русия, а сега заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия, който е известен поддръжник на заплахите с ядрено оръжие. Медведев заяви, че Киев е центърът на злото, управляван отвън (имайки предвид Вашингтон и другите англосаксонци) и че Киев представлява „екзистенциална заплаха“ за Русия. Сама по себе си войната се е превърнала в необходимост за Русия. Добре дошли на масата за преговори за един честен и открит диалог…!

Столтенберг потвърди, че НАТО се стреми към конфронтация с Русия. Много прокремълски издания разтръбиха това послание с нездрава радост, сякаш внезапно им е станало цел в живота. Обаче отново трябва да ги разочароваме. НАТО е отбранителен пакт на суверенни държави, сега 31, скоро ще станат 32 с присъединяването на Швеция, и в продължение на десетилетия допринася за мира и стабилността. Ние любезно молим здравомислещите анализатори в Москва да проследят същината на дебата за европейската сигурност и да ни посочат къде точно виждат армадата от дивизии, готови да ударят във вътрешността на Русия от територията на европейски държави.

Киев планира военни провокации срещу Приднестровието. Параноята е неизменен елемент от дезинформацията и манипулацията. Подхранването на страх привлича публика, особено с истории за предстоящи химически атаки. Твърдението, че лидерите на Украйна и Молдова по някакъв начин са заинтересовани от друг конфликт, противоречи както на логиката, така и на разума и реалността. По-скоро това е дезинформационен шум, предназначен да привлече вниманието около така наречения Конгрес в Приднестровието, около който Москва се опитва да подклажда проблеми. В Тираспол съществуват лекомислени кръгове, които искат „обединение с Русия“ и мечтаят за помощ от служители на ФСБ и ГРУ. Групата сепаратисти съвсем наскоро поиска от Русия „защита“ – именно с тази омекотена формулировка. Този сценарий май вече сме го виждали – да си спомним за Крим, Луганск и Донецк.

EUvsDisinfo/ превод: Представителство на Европейската комисия в България