Волчанск: Евакуация под постоянен руски обстрел

Руската армия атакува усилено Харковска област и е окупирала няколко гранични села. Боевете в района правят живота на местните жители опасен, казва Владислав Ефаров, началник на следствения отдел във Волчанск, който е ангажиран с евакуацията на населението. Колата, с която той и полицейският служител Юрий Еремчук извеждат хората от града, е надупчена от куршуми, някои от които са от снайпери. Спасява ги само фактът, че автомобилът им е брониран – предоставен им е от американските им партньори.

Във Волчанск падат бомби, руснаците обстрелват жилищни квартали с множество ракетни установки и артилерия, казва полицаят.

Хора и домашни животни

Владимир живее в южната част на града, където в момента не се водят боеве. Минаваме по няколко улици с разрушени и горящи къщи, преди да стигнем до тази на Владимир. Прозорците на къщата са без стъкла – били са изпотрошени от детонациите на бомбите. Внезапно идва команда да залегнем – тъкмо навреме, защото в следващия миг наблизо избухва авиационна бомба.

Владимир вади костюми и ризи от гардероба, които слага в чантата си. Владислав Ефаров пренася опакованите чанти до колата. В двора забелязва едно рошаво куче, намира отнякъде стар ремък и го слага на животното. "И ти ще отидеш с нас", обръща се той към кучето и го вкарва в багажника. Владимир оглежда двора и наднича в плевнята, сякаш се опитва да запомни домакинството си. Под звук от експлозии полицейската кола се насочва към Харков. В задната част на колата прибрани и три прасета.

По пътя за Харков Владимир се среща с дъщеря си Марина, която е полицейска служителка. Тя прегръща баща си, а сълзите на радост се сменят с упреци за това защо е отлагал заминаването си толкова дълго. "Боли ме сърцето. Аз съм на 66 години и явно повече няма да се върна“, казва Владимир и прегръща кучето си. „Трудно е да се разделиш с дома си", съгласява се Марина и се усмихва окуражително на баща си.

Първата окупация

Руската армия окупира Волчанск още в първия ден на нахлуването си в Украйна, сутринта на 24 февруари 2022 година. „Затова не успяхме да евакуираме местните хора тогава“, казва Владислав Ефаров. Заедно с колегите си той изнесъл оръжия и документи от окупирания град. Имало обаче част от колегите му, които останали и започнали да сътрудничат на руснаците. Цели два месеца окупационните власти не пускали хората да минат в контролираната от Украйна територия. Руснаците предложили на Марина да работи с тях, но тя отказала.

През есента на 2022 г. украинската армия освободи Волчанск и оттогава руските войски редовно обстрелват града. Марина заминала за Харков, където постъпила на работа в полицията. А Владимир постепенно свикнал с живота под обстрел. От около 17 000 души, които живеели в града преди началото на руската инвазия в Украйна, днес са останали не повече от 3500 души. По данни на полицията почти всички вече са евакуирани - във Волчанск са останали само около 200 човека.

Руските военни вече са навлезли в северните покрайнини на града и държат хората, които не са успели да избягат, затворени в мазетата на къщите им. На една от жените било наредено да помага на ранените руснаци. В първите дни на евакуацията изчезнали двама доброволци. По-късно местни жители установили, че двамата са били застреляни от руски войници.

Евакуация пешком

На половината път към Харков срещаме хора, които бягат от окупация. Повечето от тях не знаят как и накъде да продължат. "От шест дни спим в едно мазе", казва Дария, жителка на Волчанск. На нейната улица не е останала нито една здрава къща. „Всичко е бомбардирано, всичко гори. В зеленчуковата ми градина лежат невзривени снаряди“, казва жената. „Минахме покрай унищожена военна техника и убити войници, някои от които с откъснати крайници."Градът вече го няма", добавя тя с треперещ глас.

"В първите дни на евакуацията хората отказваха да тръгнат, но сега вече сами се обаждат и ни молят да ги вземем", въздъхва Владислав Ефаров. Той потвърждава, че ситуацията във Волчанск се влошава с всеки изминал ден, а полицията вече не може да навлиза дълбоко в града. Затова на местните жители им се налага да се спасяват пешком, изминавайки километри, докато се озоват на сигурно място. "Хората са отчаяни", казва Владислав.

Автор: Хана Соколова