Вигенин: Условията за падане на визите за САЩ са непостижими

Основният проблем пред отпадането на визовия режим за САЩ е броят на отказите за издаването на американски визи за български граждани. Той бе намален от 10 на 3% от заявленията, което общо-взето е неизпълнимо. Това заяви пред български журналисти в Брюксел министърът на външните работи Кристиан Вигенин. България не отговаря на официалните условия за падане на визите, тъй като е далеч от покриване на изискването за едва 3% отказани молби, а страната ни не успя да се възползва, когато този процент беше 10.

Вигенин бе помолен да коментира внесеното вчера уведомление от София до Европейския парламент, Европейската комисия и Съвета на ЕС за това, че САЩ, Канада и Австралия прилагат визов режим за българските граждани. Броят на отказите е процес, изцяло в ръцете на американската страна.

Без да се съмняваме в обективността на американските консулски служби, това не е нещо в нашия контрол, отбеляза Вигенин. Бихме могли да се опитаме съвместно с американското посолство да разгласим по-широко изискванията за виза и да стане ясно кои категории от граждани не могат да очакват да получат визи. Но това е субективно и може да влезем в излишна дискусия, коментира министърът.

Кристиан Вигенин поясни още, че реципрочно България няма да иска от Европейската комисия да въведе визи за американски граждани, но подчерта, че условията на САЩ за „свободно пътуване“ всъщност са непостижими. Въпреки това той се надява подходът ни да бъде оценен от САЩ. В същото време Вигенин заяви, че ако Канада не отмени визите за българи, София има възможности за въздействие, визирайки ратификацията на споразумението за свободна търговия между ЕС и Канада.

ххх

Министърът на външните работи Кристиан Вигенин приключи днес участието си в два последователни съвета в Брюксел – Съвет „Външни работи“ и Съвет „Общи въпроси“ на ЕС (10-11 февруари). Първият ден министрите проведоха широка дискусия по Украйна, водени от загрижеността за продължаващата криза в страната. Обсъдени бяха стъпките за прекратяване на насилието и намаляване на напрежението в Украйна и бе изразена готовност  ЕС да реагира бързо при влошаване на обстановката.

Според външните министри от ЕС преодоляването на кризата преминава през предприемане от страна на властите на всички необходими мерки, които да гарантират правата на украинските граждани, в т.ч. правото им на мирен протест. В заключенията на Съвета се посочва, че формирането на ново правителство, с възможно най-широко представителство и осъществяването на конституционна реформа, която да доведе до по-голям баланс между властите и подготовка на честни и свободни президентски избори, ще допринесат за стъпването на Украйна на устойчивия път на реформите.

ЕС не се стреми да играе ролята на посредник, но може да окаже на Украйна експертна помощ, като потвърждава готовността си за сключване на Споразумение за асоцииране, щом страната е готова за това. Едновременно с това ЕС, в тясно сътрудничество с международната общност, има готовност да съдейства за преодоляване на тежката икономическа ситуация в страната.  В заключенията е залегнало и подкрепеното от министър Вигенин становище, че подписването на Споразумение за асоцииране и на Споразумение за дълбока и всеобхватна зона за свободна търговия не са крайната цел на сътрудничеството с Украйна.

Министрите също така дискутираха възможностите за оказване на подкрепа на Република Молдова и Грузия за ускоряване на реформите. Подписването на Споразуменията за асоцииране и Споразуменията за дълбока и всеобхватна зона за свободна търговия с Република Молдова и Грузия са водещ политически приоритет на ЕС през тази година. 

Проведена бе и обща дискусия по „Източното партньорство“ след Срещата на върха във Вилнюс. България е страна по две предложения, съответно за бъдещото развитие и за финансирането на Източното партньорство. Страната ни се придържа към принципната си позиция в подкрепа на европейския избор на държавите от Източното партньорство и гарантиране на правото на всяка от тях да взима суверенни решения.   

Голямо внимание бе отделено и на конфликта в Сирия и първите резултати от мирната конференция „Женева-2“ от 22 януари. Позициите на режима и опозицията остават твърде отдалечени по въпроса за осъществяване на политически преход, но конференцията представлява добра отправна точка за изграждане на доверието между двете страни.

Разисквана бе и опасността от преливане на сирийския конфликт в Ливан и как ЕС и ДЧ биха могли да помогнат на ливанските власти да избегнат рисковете от по-нататъшно задълбочаване на нестабилността и междуобщностното противопоставяне.

По Ирак дискусията се фокусира върху две основни теми: първо, нестабилността в Западен Ирак и дейността на „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ и второ, възможна подкрепа за всеобхватен политически процес в контекста на предстоящите парламентарни избори.  Възможно е изпращане на екип на ЕС за оценка на изборите.

В рамките на обсъжданията по Южното съседство министрите се спряха на положението в Египет, Тунис, Либия и Йемен. Министър Вигенин се изказа за продължаване на икономическата подкрепа за Йемен и на усилията за подобряване на сигурността и хуманитарното положение. Постигнатите резултати от Конференцията на Националния диалог миналия месец са първа стъпка към успешно приемане на нова Конституция и провеждане на парламентарни и президентски избори. България е една от малкото страни-членки, които поддържат свое дипломатическо представителство в Сана.
 
Европейските външни министри разглеждат приетата чрез референдум Конституция на Египет като важна стъпка в изпълнение на Пътната карта за политически преход и гледат към следващия етап -  провеждането на президентски и парламентарни избори през 2014 г.
 
Страните-членки приветстваха приемането на нова Конституция и на Тунис, която утвърждава светския характер на държавата, гарантира основните права и свободи, и равенството между половете. Тунис представлява добър пример за успешно осъществяван всеобхватен политически преход. 

Обстановката в Либия обаче продължава да бъде много нестабилна. Прилагането на Пътната карта на прехода е забавено и общи избори могат да бъдат проведени най-рано през 2015 г. 

Изразена бе и дълбока загриженост за ситуацията със сигурността и хуманитарната криза в Централноафриканската република. Взето бе решение за провеждане на преходна военна операция на ЕС в страната, която да допринесе за сигурността в региона на столицата Банги, след което щафетата да бъде поета от операцията на Африканския съюз МИСКА. Очаква се първоначалните оперативни способности на мисията да бъдат постигнати до средата на март 2014 г. 

По време на състоялия се днес Съвет „Общи въпроси“ министър Кристиан Вигенин приветства приоритетите на гръцкото председателство на ЕС – особено що се отнася до младежката безработица, миграцията, морската политика и разширяването. Той открои приемането на обща система за убежище като изключително важно за България.

Държавите-членки одобриха дневния ред за предстоящия на 20 и 21 март Европейски съвет, който ще бъде посветен на европейския семестър, на пакета климат/енергетика, конкурентоспособността на индустрията и взаимоотношенията на ЕС с Африка. Във връзка с предложената от Комисията рамка в областта на климата и енергетиката до 2030 г. България подкрепя поставянето на ясни, амбициозни, но реалистични и икономически обосновани цели пред ЕС. Тези цели следва да бъдат поставени в контекста на глобалните усилия и да оставят на държавите-членки известна гъвкавост при реализацията им, включително чрез справедливо разпределение на финансовата тежест сред държавите-членки.

Основната дискусия на министрите бе посветена на предложението за решение на Съвета за пускането на европейския пазар на генетично модифицирана царевица с цел култивиране. Повечето държави-членки, включително България, се обявиха против решението, но според процедурата техните гласове не бяха достатъчно, за да бъде то отхвърлено. Страната ни поддържа рестриктивна национална политика и законодателство по отношение на ГМО и ще положи усилия да ограничи прилагането на решението на територията на страната.