"Масово убийство": съдбата на златотърсачите "зама-зама"

Това са ужасяващи кадри: камари човешки тела, увити в найлони и нахвърляни едно върху друго. Те са на загинали под земята миньори - умрели от глад, жажда, премазани от скални отломки или удавили се в наводнените тунели. Полуживи, измършавели мъже, станали само кожа и кости, се молят за помощ. Така започва репортажът на германската обществена медия АРД от изоставената мина в Стилфонтейн, на 180 километра югозападно от Йоханесбург, където нелегални златотърсачи са блокирани от месеци и се борят за оцеляването си.

Според организацията за помощ MACUA, която се бори за правата на минните общности и работниците в мините, аутопсиите на мъртвите показват ясно, че мъжете са умрели от глад. „Това е масово убийство - най-голямото в историята на Южна Африка", казва пред АРД директорът на хуманитарната организация Кристофър Рътлидж.

Министър искал да „ги изкара от дупките им"

Около 1 500 души нелегални имигранти и самозвани златотърсачи, наричани още „зама-зама" (в превод: „опитващи късмета си“), са напуснали изоставените шахти през миналата година. Много други обаче предпочитат да останат под земята, защото се страхуват да не бъдат депортирани или да попаднат в затвора.

От лятото насам южноафриканските власти се борят с незаконния добив. Полицаите затвориха входовете и изходите на много мини и прекъснаха хранителните запаси на златотърсачите, за да ги принудят да излязат от шахтите. „Ние не помагаме на тези престъпници, а ги изкарваме от дупките им" – тези думи на ресорната министърка предизвикаха всеобщо възмущение в страната.

„Сега тя трябва да получи телата им, за да може да го отпразнува. Изглежда е постигнала това, което е искала", казва пред АРД говорителят на SANCO - южноафриканска организация за граждански права - Мзукиси Джам.

Демонтирани асансьори и стълби в мините

Вече се говори за повече от сто смъртни случая в тунелите, както и за канибализъм, тъй като се твърди, че някои от все още живите миньори се хранят с трупове, за да не умрат от глад. Адвокатът по правата на човека Маметлве Себей обвинява полицията и операторите на мината в Стилфонтейн, че демонтират асансьорите и стълбите в шахтите и по този начин умишлено саботират излизането на златотърсачите на повърхността.

„В продължение на 13 дни миньорите не са имали вода, храна и лекарства и не можеха да напуснат на собствен ход тунелите. Те бяха заклещени в смъртоносен капан", казва Себей.

В петък Върховният съд на щата Гаутенг нареди на властите незабавно да започнат спасяването на „зама-зама", възлагайки операцията на специализирана фирма. Освен това на хората, попаднали в капана, трябва да им бъдат осигурени храна и лекарства. Работата вече е започнала, като е обезпечена от голям полицейски контингент.

Никой не знае колко души все още са под земята

Спасителната операция протича така: в дълбоките стотици метри шахти се спускат асансьорни клетка с дълги стоманени въжета. Този метод позволява на повърхността да бъдат изведени до шест човека на час. До 10 дни спасителната операция трябва да приключи, твърди правителството на ЮАР. Никой обаче не знае колко точно миньори все още се намират под земята. Смята се, че те са най-малко 300, но не е изключено и да се окажат над хиляда.

Поради това помощните организации смятат, че ще е необходимо много повече време, за да бъдат изведени всички оцелели на повърхността.

Автор: Щефан Юбербах (ARD)